С атаките си над Крим Украйна държи Путин в шах

 

Окупационните власти демонстрираха пълна некомпетентност през последните 12 години, така че ефектът от украинските атаки днес се добавя върху натрупалите се структурни слабости. Украйна възприе дългосрочен подход с крайна цел изолиране на Крим и принуждаване на местните жители, както в цяла Русия, да почувстват войната на гърба си. В резултат на този подход преди известно време видяхме изтеглянето на руския Черноморски флот от Севастопол. Последва унищожаването на противовъздушните системи, атаките по мостовете и пътната инфраструктура. Тази последователни и целенасочена кампания съвпадна това лято с резкия ръст на възможностите на украинските въоръжени сили под формата на ракети и дронове.

 

Целта, на първо място, е да бъде увеличена цената, която Русия плаща за поддържането на окупацията. Резултатите се виждат по извънредното положение, което бе обявено в Крим вчера. На второ място, дроновата кампания - атаките по фериботи, десантни кораби, жп линии и мостовете, свързващи Крим с материка и окупирания Донбас - всичко това задушава снабдяването на руската военна машина. Това, на трето място, поставя Путин пред дилема. Защото той се асоциира с Крим. Това е неговият проект, неговата инициатива още от 2014 година. Днес, когато Крим е в такова трудно положение, всички се питат какво може Путин да направи по въпроса.

 

 

Е, това може да се каже за цяла Русия, нали? Защото украинците се справиха успешно със зенитните системи в различни руски области, а това им създаде нови възможности за атаки. Така получиха възможност да атакуват логистиката от Крим за Запорожието, а също и новата магистрала и жп линия през окупираните територии в южна Украйна. Така руската армия е принудена да намали усилията си на фронта, за да укрепи защитата на тила си. Забавят се боеприпасите за фронта, подкрепленията, медицинската евакуация. Докато украинските удари стават все повече и повече, руското командване съсредоточава повече средства за отбраната на Санкт Петербург, Москва и други приоритетни обекти. Но така "оголва" отбраната в други райони.

 

 

Завладяването на Донбас е основната цел на Путин през последните три-четири години. Той е наистина е обсебен от Донбас - от възможността да обяви на руснаците и на себе си, че именно той е върнал тази област на Русия. Но не мисля, че ще успее тази година. Твърде малко вероятно е да успее и догодина. Падането на Константиновка очевидно ще приближи руснаците към следващите укрепени градове - Краматорск и Словянск. Но докато се държат в Константиновка и Часов Яр, украинците градят нови укрепления. Ако след време им се наложи да отстъпят, те просто ще заемат тези нови отбранителни линии и целият цикъл ще започне отново.

 

 

Мисля, че Александър Лукашенко, беларуският лидер, е изцяло отдаден на мисията да не допусне Беларус да бъде въвлечена във войната. Още от самото й начало, когато допусна под огромен натиск руски войски да преминат през беларуска територия, за да нападнат Киев. Той вижда много добре каква е цената са участваш в тази война, наясно е с величината на своите въоръжени сили и с възможното отмъщение на украинците. Затова винаги възприемам като твърде преувеличени твърденията, че Минск ще допусне нова руска офанзива през своя територия.

 

Първата цел на Лукашенко винаги е била да се задържи на власт. На второ място идва нежеланието му да се забърква във войната. И затова трябва да поддържа баланс между руснаците и украинците, което не е никак лесно. Лукашенко трябва внимава много и за настроението на беларусите. Той бе съвсем близко до ръба непосредствено след изборите през 2020 година, когато руснаците трябваше да го спасяват. Не е сигурно дали народът и въоръжените сили ще останат на негова страна, в случай че войната се пренесе и в Беларус.

 

 

По какъв начин Русия би могла да принуди Беларус да се включи във войната? Може ли да заплаши Лукашенко със сила? Москва няма много войски в Беларус, защото войските й са нужни другаде - няма как да отслаби фронта срещу Украйна. Какво й остава - да наложи някакви икономически санкции на Минск, може би върху вноса на мляко? Лукашенко може да се оправи - неслучайно се е задържал във властта повече от 30 години.

 

 

Именно. Това е така заради рафинериите в Беларус. Русия се нуждае от петролни продукти. Големият проблем, според мен, е крехкостта на Русия - както политическа, така и икономическа, а мисля и военна. Всички признаци са налице - и недоволство сред обикновените руснаци, и мърморенето сред елита, и инфлацията, и недостигът на горива.

 

 

Преглеждайки последните му речи - от Петербургския икономически форум и след това - не ми се струва да дава знаци за компромис. Заглавията, че Русия била готова за преговори, са погрешни. Руснаците винаги са говорили така. От четири години все са готови да преговарят, но винаги според техните условия, които са: капитулация на Украйна, раздялата й с територии, суверенитет и независимост във външната политика. Явно Путин смята - и тези около него също - че има стратегическото предимство и че всички настоящи проблеми могат да бъдат решени.

 

По въпроса дали общественото недоволство би го накарало да премисли, мисля, че доста неща трябва да се случи преди недоволството да се превърне в политически фактор. А и не мисля, че диктаторите много ги интересуват промените в общественото настроение. Ако настъпи някаква промяна, тя ще дойде от елита. А той се дели на две групи. Едната са ястребите, които смятат покоряването на Украйна и борбата със Запада за своя историческа мисия. Другата група са прагматиците, които казват: това продължава вече с години, вредим на собствената си страна, време е да му се сложи краят. Напрежението за Кремъл ще дойде от елита, а не от улиците.

 

 

Така и не видяхме някакъв протокол след тази среща в Аляска. Но си спомням изражението на Тръмп и скъсената пресконференция, от която не излезе нищо. Още тогава Аляска ми се стори фиаско. Не мисля, че е имало някакво споразумение. Най-много да са обсъждали някакви възможности за процедиране. Но за близо година от тогава лостовете за влияние на САЩ върху Украйна намаляха. Това е така, защото Тръмп спря финансовото подпомагане за Киев, както и пряката военна подкрепа. Украйна трябваше да разчита на себе си, но своята индустрия и на останалите европейци.

 

Доволен съм, че Рубио опроверга лъжите на Лавров и Путин за някакъв "дух от Аляска", защото в тях няма никакъв смисъл. Също както и в приказките за някакво съглашение в Истанбул, каквото няма. Мисля, че администрацията във Вашингтон вече започва да осъзнава с какво си има работа. Тръмп не обича да го лъжат. Той вече се наслуша на това, което му говори Путин, и видя как бомбардира градове и избива хора в Украйна. Промени се и отношението на MAGA движението към Украйна, заради убийствата на християни украинци. Освен това Украйна доказа, че може да държи на своето и Тръмп отчете това. Комюникето от срещата на Г-7 миналата седмица бе истински важно, защото САЩ подкрепиха безпрекословно санкциите. Това е важно, защото на Русия няма да ѝ свърши петролът, нито пък Путин ще падне, и войната ще продължи, освен ако САЩ не се заемат сериозно с нея.