Исторически спор тегне над близките партньори Полша и Украйна

"Тези проблеми датират от много, много отдавна. Полският имперски проект започва разширяване на изток още през късното Средновековие. Вече в края на XVI век се създава Полско-литовската държава. В рамките на тази структура това, което преди е било контролирано от Литва и което днес е голяма част от Украйна - бива присъединено към полската корона. В много отношения това е полска колония, с уточнението, че е била съседна територия. В европейската история познаваме подобни ситуации. Например, първата колония на Англия е Ирландия, а не Индия или други отвъдморски територии.

 

От XVI век в тази част на Европа има съревнование между два колониални проекта. В западна посока действа московският. До XX век, на всеки 30, 50 или 70 години има война, с която Русия настъпва все по-на запад, а Полша отстъпва. Краят на Втората световна война е моментът, в който Полша окончателно губи на практика всичко, което е завоювала през тези предишни векове, а днешна Украйна се обособява в рамките на Съветския съюз.

 

Насред това историческо съревнование, украинците се стремят да имат своя собствена държава още от въстанието на Хмелницки в средата на XVII век, независима както от руснаците, така и от поляците. В днешния контекст Полша подкрепя Украйна, нападната от Русия, и е лесно да забравим дългосрочната перспектива, която обаче е дълбоко вкоренена в мисленето от двете страни на полско-украинската граница.

 

Волинското клане съвсем спокойно може да се нарече антиколониална борба на украинското движение за независимост. То е било кърваво и не може да бъде оправдано, но в цялата история деколонизационните борби много често са брутални. Броят на загиналите полски цивилни се оспорва, но независимо дали е 50 000 или 100 000, несъмнено говорим за брутално престъпление, ясно насочено срещу етнически поляци, било то и във военна обстановка и такава на вековна борба за независимост."

 

 

"Мисля, че може да е голям проблем, но след като войната приключи. Сега удря по представата за приятелство и сътрудничество, но Полша ще подкрепя Украйна, независимо какво се случва. В сегашната ситуация нашата източна политика не се ръководи толкова от солидарността с Украйна, колкото от страха и омразата към Русия. Ако агресорът беше друга държава, степента на идентификация и подкрепа за Украйна в Полша щеше да бъде много по-малка.

 

Атаката на Русия срещу Украйна е придвижване на запад, което се вписва в описаните преди малко исторически модели. Съгласно тях, следващите сме ние, поляците.. Дори да враждуваме с украинците, това няма как радикално да промени външната ни политика в момента.

 

Трябва обаче да помните, че отношенията с Украйна са проблематични още от началото на 90-те и разпадането на Съветския блок. Имали сме подобни спорове по различни въпроси, не само за Волин. Например за гробището до Лвов, което пази паметта за полските жертви след Първата световна война, когато Украйна отново опитва да извоюва независимост. Имаше огромна дискусия заради действия, в които Полша видя оскверняване на това място, също и за други паметници на етнически конфронтации от двете страни на сегашната граница. Поради руско-украинската война всичко това беше някак потиснато, но ще остане повод за разногласия и антагонизъм."

 

 

"Относно това, което Навроцки говореше по време на предизборната кампания, политиците казват всякакви неща през кампании и в повечето случаи не изпълняват обещанията си. Същото важи за Туск и либералите. Ако погледнете така наречената външна политика на "Право и справедливост" в осемте им години на власт, тя представляваше не толкова действия и думи на международната сцена, колкото послания към собствения им електорат.

 

Такова беше поведението ни спрямо Германия заради полско-германския исторически антагонизъм. Германия и Русия за нас са това, което за Украйна са Полша и Русия. И сега отнемането на този орден от Зеленски не е наказване на Украйна на международно ниво, а послание на Навроцки към избирателите му по важен за тях въпрос. Трудно е да се каже как всичко това ще повлияе на процеса по присъединяване на Украйна. Видяхме, че новият унгарски премиер Петер Модяр също е против ускорена процедура за Украйна и Молдова. Така че полската опозиция не би била единственият фактор, а европейската политика видимо е въпрос и на компромиси и пазарлъци.

 

Всичко това преспокойно може да бъде използвано от Полша за отстъпки от страна на Германия, Франция или други европейски нации по други въпроси. Важно е и как ще се развие ситуацията във военно отношение. Ако Русия загуби през следващите три месеца по драматичен начин и видим, че е напълно разбита, тогава ще има по-малка мотивация да се подкрепя Украйна на всяка цена. Ако, от друга страна, разширяването на Евросъюза е мярка за спиране на реална руска заплаха, това може да провокира подкрепа.

 

Друг казус е как ще се държат САЩ. Ако Полша е сигурна, че Съединените щати биха се намесили в нейна подкрепа (в случай на война), тогава ще има по-малък стимул да се съобразяваме с очакванията на Западна Европа. Ако не можем да разчитаме на Съединените щати и  сигурността ни зависи от европейското единство, това също би повлияло на позицията на Полша. Така че не бих правил твърде много заключения за бъдещето."

 

 

"Полша би искала да играе по-голяма роля в международната политика, особено в европейската политика, заради страха да не бъдем пренебрегнати, особено Германия пряко да урежда нещата с Русия през главата ни - нещо, което видяхме със „Северен поток“ и други действия на правителствата на Шрьодер и Меркел. Особено десницата, но също и либералите често говорят за това колко сме силни и важни, но това невинаги се доказва в разговорите на международно ниво.

 

У нас имаше огромна подкрепа и за Украйна, и за украинците, но това са две различни неща. Можем да подкрепяме Украйна в борбата ѝ срещу Русия, но това не означава непременно помощ за украинците, бягащи в Полша. Все още има значителна група - някъде между един милион и два милиона украинци, които са тук. В началото те бяха много добре дошли, хората споделяха апартаментите си и се мобилизираха, имаше обща нагласа. През последните поне две години това бавно отшумява.

 

Можете да видите все повече антиукраински лозунги по стените. Надписите "Украинци, махайте се", вулгарните изрази са симптоматични. Има повече дискусии дали трябва да получават социални плащания, което беше ограничено чрез обвързване на трудовия статус и помощите. Има дискусия за това дали трябва да бъдат задължени да учат полски език. Посоката не е добра и след войната ще стане по-зле. И когато Украйна влезе в ЕС, ще имаме същия проблем, който Великобритания имаше с полските имигранти - украинците са конкурентни на пазара на труда, работят за по-малко пари и с толеранс към по-лоши условия. Тук вече говорим за проблем и от лява перспектива, не само от перспектива на идентичността."

 

"Пренареждането в полската десница е вероятно най-важният фактор към момента. Подкрепата за управляващата коалиция се запази, но в левицата се скараха, а партията на Шимон Холовня на практика се разпада. Най-значимата организация в десния фланг - "Право и справедливост" - губи своя монопол и губи подкрепа в полза на по-десни формации - двете "Конфедерации" - старата, която е комбинация от консерватори и либертарианци, и фашистката "Конфедерация на полската корона" на Гжегож Браун. Използвам този политологичен термин без никакво колебание и без да е само риторична оценка.

 

Фашистката "Конфедерация на полската корона" в момента има между 7 и 10 процента подкрепа. По-умерената "Конфедерация" събира между 10 и 13 процента. По-голямата част от тези над 20 процента подкрепа са откъснати от "Право и справедливост" и Ярослав Качински беше абсолютно прав да се притеснява от по-радикална конкуренция вдясно. Затова и Навроцки не е толкова привързан към "Право и справедливост", колкото беше Анджей Дуда. Те са и различни личности като профил, но и партията вече не е единствената сила, с която един десен президент трябва да се съобразява и съгласува.

 

Към момента потенциалните изборни резултати водят до патова ситуация. Няма реалистична коалиция за съставяне на правителство. "Право и справедливост" би могла да се договори с по-умерената "Конфедерация", но партията на Браун е твърде крайна за тях, както и от своя страна е била много, много критична към Качински. Ако има такава коалиция, тя може да се окаже краткотрайна, както между 2005 и 2007, когато "Право и справедливост" управляваше с две по-малки десни партии. Те се караха толкова много помежду си, че накрая се разпаднаха.

 

Либералите от "Гражданска платформа" биха могли да съставят коалиция с по-умерената "Конфедерация" и да оправдаят голямото разтягане с предотвратяване на още по-дясно ново управление на "Право и справедливост". Дори това е на ръба на аритметичната възможност да се състави коалиция, а би било много проблематичен ход. Затова към момента е много вероятно изобщо да няма правителство след редовните избори."