В Близкоизточната война всички са губещи

Десети ден вече Доналд Тръмп геройски отблъсква критиките за сделката за прекратяване на огъня и за преговори за траен мир с Иран, както и подигравките, че няма по-голям майстор на сделките от него. И същевременно чинно изпълнява - поне на пръв поглед - поетите от него обещания.

Първо вдигна блокадата на иранските кораби, излизащи от Персийския залив. След това отмени временно санкциите върху износа на ирански петрол - това ще донесе на режима в Техеран около 10 милиарда долара за два месеца. Обяви и размразяване на част от иранските авоари, които да бъдат изхарчени за доставки на американска царевица и соя.

Наградата му е постепенно възстановяване на търговското корабоплаване през Ормузкия проток и рязко поевтиняване на петрола, чиято цена достигна нивото си от преди началото на войната преди 4 месеца.

Напрежението между Тръмп и Ислямската република обаче остава взривоопасно. Снощи Америка нанесе премерено символичен въздушен удар по крайбрежието на Иран при Ормуз в отговор на иранска дронова атака срещу търговски кораб, който се опита да мине през протока, но покрай бреговете на Оман.

За всички войни се плаща цена, но за загубените тя е винаги по-висока. Сделката на Тръмп може да е унизително спихване на високомерната му закана аятоласите да капитулират безусловно и със сигурност е по-лош резултат от този, който може би щеше да бъде постигнат без война. Но поне засега тя върши работа.

Това написа завчера във "Файненшъл таймс" Робърт Мали - главният преговарящ за ядреното споразумение с Иран през 2015-а, което беше денонсирано от Тръмп три години по-късно.

"Изпитвам най-голямо уважение към Робърт Мали, който има повече опит с Иран на практика от който и да е друг американски дипломат," коментира за "Събота 150" Барбара Слейвин от вашингтонския "Stimson Center". "Тази война не биваше да бъде започвана. Резултатите от нея не са добри нито за Съединените щати, нито за Близкия изток, нито за света като цяло. Спорно е дори дали са добри и за Иран. Според мен всички са губещи. Затова наистина единственото хубаво е, че Тръмп поне се опитва да спре войната."

 

 

"Не бих стигала толкова далеч. Преди всичко, защото според мен повечето неща в този меморандум така и така няма да се осъществят. А имаме все пак прекратяване на огъня с възстановяване на трафика през Ормузкия проток, макар и частично. Но иранците от време на време напомнят, че ако някой не играе по техните правила, за него няма да има свободно влизане или излизане от Персийския залив. Освен това очевидно не се отказват от въвеждането по-късно на такси, за което оказват натиск на Оман.

 

Прекратяването на огъня, макар и с определен срок, има позитивен ефект - вижте цената на петрола, тя падна и е вече горе-долу около нивото от преди войната. Добра новина е това. Но защо трябваше да се стига дотук - хиляди убити хора, милиарди пропилени долари... Толкова много неща ще трябва да се възстановяват сега. Хубаво би било, освен че Тръмп реши да спре войната, някои хора да си извадят поука, че не е възможно военно решение на проблемите с Иран, както и на повечето проблеми в целия регион. Ще трябва дипломация."

 

"Така е. Той обича да подписва споразумения, и то на бляскави церемонии, ако е възможно. Този път беше още по-странно. Сложи подпис по време на вечеря във Версай, но иранският президент се подписа от Техеран. Да видим дали и това ще попадне в графата на яловите творения тип Борда на мира. Най-вероятно."

 

 

"За това ще повлияят много фактори. Не са само войната и инфлацията, която причини с нея. Натрупала се е неприязън към Тръмп дори сред републиканците, а и сред хората извън партията, които са гласували за него - защото не изпълнява обещанията си. Преди войната беше епизодът с митата, който изключително много оскъпи живота. Тръмп се интересува повече от помпозните си проекти във Вашингтон, отколкото от препитанието на обикновените американци. Фермерите претърпяха огромни загуби. Промишленото производство все още чака обещания тласък.

 

Доста причини има за недоволство от него. Имиграционната му политика шокира голяма част от американците - с жестокото депортиране на хора, често в страни, за които никога не са чували. Просто защото Тръмп не ги иска в Съединените щати."

 

 

"Според мен има голяма опасност да се надценят. Включително заради подкрепата от улицата на религиозната десница в Иран. Тази седмица в "Stimson Center" имаме аналитична публикация за това. За повечето иранци обаче животът е много, много тежък икономически. А репресиите на режима не са останали в миналото преди войната - сега има дори повече арести и екзекуции."

 

 

"Откакто се занимавам с този регион, се говори за регионално споразумение за сигурност, което да включва и Иран. Вместо това обаче имаше множество опити за изолирането му - от Съвета за сътрудничество в Залива, с Авраамовите споразумения, с някаква арабска НАТО, с арабско-израелски алианс. Нищо от това не може да бъде работещо. Очевидно е. Няма как да се промени географията. Сега се говори за дискусии с иранците - да видим дали ще са продуктивни.

 

Това може да доведе до намаляване на американското военно присъствие, което несъмнено би се харесало на Иран. Арабските държави от своя страна откриха, че базите на тяхна територия са отлични мишени за иранските ракети и дронове. И затова не биха имали нищо против да не се пристъпва до възстановяването на онези от базите, които бяха ударени.

 

И ако споменем най-после и Израел - междувременно вероятно ще се стигне до преформатиране на партньорството на Съединените щати с него. И от двете страни анализират сериозно дали настоящият формат продължава да е оптималният за интересите на едната и на другата. Битува мнението, че Тръмп всъщност направи лоша услуга на Израел. Даде му възможност да се държи като голяма военна сила и той все повече прибягва към нея, а всъщност е малка държава с малобройно население. Няма как това да продължава вечно. Защото, както видяхме, интересите на Съединените щати и Израел, не съвпадат напълно."

 

 

"За известно време. И Тръмп, и Джей Ди Ванс публично го заплашиха с неприятни последствия. Прекратяването на огъня в Ливан е твърде крехко. От изказванията на Вашингтон обаче става ясно, че работят усилено, за да убедят Нетаняху да се сдържа поне през 60-те дни на преговорите, докато всички танкери в Залива излязат през Ормуз, че и докато минат изборите за американския Конгрес."