Няма как държавата да иска къса верига на доставки без инфраструктура

Биологичното животновъдство е специфичен и труден бранш, казват хората, които са се заели да го практикуват, и се обединиха в своя браншова асоциация, за да защитават интересите си и да се борят с проблемите. Те са свързани с пасищата, договорите с общините и това, че в страната няма кланици, които да са сертифицирани за животните, отглеждани по този начин, за да се затвори производственият кръг, коментира Милена Раева от Велико Търново, която е съпредседател на новоучредената Асоциация на биологичното животновъдство. Разходите са повече, а финансовите резултати са по-слаби, посочи Раева и обясни защо е невъзможно да се реализира поисканата от държавата къса верига на доставки в биологичното животновъдство.

 

Биологичните животновъдни ферми са малки и семейни и обикновено са в планинските райони. В тях не се отглежда голям брой животни. Породите са основно месодайни говеда и овце. Животните трябва да се хранят с биологично чисти и сертифицирани фуражи, а пашуването да е най-малко 60 на сто, според европейските регламенти. Сертифициращите организации ги проверяват най-малко два пъти в годината, често и с представители от Министерството на земеделието. За проблемите пред биологичните животновъди, съпредседателят на асоциацията им Милена Раева поясни:

 

"Основните са липсата на пасища, липсата на земя, трудната достъпност до земята, краткосрочните договори, нежеланието на общините за правилното разпределение на пасищата".

 

Повече от 15 години държавата не намира механизъм да принуди общините да разпределят пасищата, коментира Милена Раева. Тя е със сертифицирано биологично стопанство от 2018 година. В Еленския Балкан отглежда 30 крави майки и телета и 60 овце от месодайни породи и разказва за проблема с пасищата:

 

"Община Елена стопанисва по начин на трайно ползване около 25 хиляди декара пасища. Само 1200 дка се разпределят на година. Има 3000 животни в община Елена. В повече от две трети от общините не се разпределят изобщо, по никакъв начин пасища, достатъчно за животните. Пасищата са превърнати в гори, храсти, тръни. Те не са стопанисвани като пасища повече от 15-20 години. Искаме предвидимост, защото тази земя не става биологична за месец. Става за 2 години. Искаме да сме сигурни, че тази земя ще я стопанисване няколко години“.

 

Много сериозен е проблемът с преработката на месото от биологичното животновъдство, коментира Милена Раева:

 

"В България няма кланици, които да са биологично сертифицирани. Продукцията ни се изкупува на цената на конвенционалната. Това не ни устройва като финансови резултати, защото биологичното животновъдство е много по-сложно, с много повече изисквания и с много повече финансови ресурси се прави, за да може да имаме здравословна и чиста храна".

 

Липсата на сертифицирани кланици за животните, отглеждани по биологичен начин, води до загуби между 20 и 30%, посочи съпредседателят на Асоциацията на биологичното животновъдство.

Няма как държавата да иска къса верига на доставки без да бъдат създадени инфраструктурни условия за това, коментира Раева:

 

"В голяма част от планинските райони, в които са животновъдните обекти, няма водоснабдяване, няма електрификация, няма условия. Няма как държавата да иска къса верига без да има условия. В животновъдството няма как да стане без условия за инфраструктури – нито в млекопреработката, нито в месопреработката".

 

 

Не искаме да влизаме в конфликти, но искаме да бъдем разбрани, посочи Милена Раева, подчертавайки, че целта на новосъздадената Асоциация на биологичното животновъдство не е да бъде една от многото браншови организации в сектора.

От Министерството на земеделието и храните посочиха преди няколко дни на първата среща на биологичните животновъди, че се чакат нови площи, с които да бъдат актуализирани биологичните площи и площите в преход, но биологичните животновъди трябва да бъдат особено внимателни при заявяването на пасищата и ливадите, за да отговарят те на критериите.

Новоучредената асоциация на биологичното животновъдство вече има покана от Аграрното министерство за участие в преговорите за новия програмен период и подготвя своите предложения за законодателни промени.