Адриан Николов: Управляващите можеха да са доста по-смели с бюджета

Управляващите можеха да са доста по-смели с бюджета.

Това мнение изказа пред БНР Адриан Николов - старши икономист в Института за пазарна икономика.

"В проекта за бюджет за 2026 г. не видяхме някакви Бог знае колко големи мерки. Напротив - видяхме една диагноза на състоянието на държавните финанси. Това поставя въпроса какво са правили новите управляващи в тези почти 2 месеца. Аз бих очаквал, че в периода, в който екипът на Гълъб Донев е бил в Министерството на финансите, ще успее не само да диагностицира проблемите, които има състоянието на публичните финанси, но и ще успее да излезе с доста по-големи решения от тези, които видяхме сега", коментира той.

Според него по-интересното е актуализираната средносрочна прогноза. По думите му тя дава поглед в планирането и намерението на управляващите да внесат публичните финанси в някакви рамки.

"Няма да успеем да свием публичните финансите изобщо, публичните разходи през 2026 г. Планираме да ги сведем в абсолютния минимум на фискалната дисциплина чак след 2 години", отбеляза Николов в интервю за предаването "Преди всички".

Той напомни, че бюджетна традиция е намаляването на инвестиции, т.е. залага се доста по-голяма капиталова програма от тази, която може да бъде изпълнена. Това обаче идва на цената на бъдещия растеж, предупреди икономистът.

"Правителството в момента си задава въпроса как да ограничи дефицита и да намали ръста на дълга, а не какъв ще е икономическият растеж след 5 години. Така че това до някаква степен е логична стъпка".

За намеренията на управляващите държавните служители да си плащат осигуровките Адриан Николов изказа мнение, че ефектът от това ще се отрази след години. Няколкогодишен е преходът, подчерта той. Според него това има потенциал да спести малко бюджетни средства. "Нейният ефект върху голямата картина на публичните финанси е по-скоро козметичен", смята икономистът. За него добър фокус е отмяната на автоматичните правила.

"Стряскащо е това, че се опитва да разходва 35-45% от БВП", изтъкна той и обясни, че когато разходите скочат над 38% има много бързо влошаване на публичните финанси, ръст на дефицита и дълга. 3% дефицит е абсолютната граница, която се допуска, напомни икономистът.

Според него средносрочната цел трябва да е балансирани държавни финанси и дори излишък. По думите му дефицитното харчене не е някакъв гигантски грях, но той е инструмент за тежки икономически кризи, а такава в момента няма. Сега е моментът да трупаме излишъци и да намаляваме държавния дълг, обясни той.

Николов посочи, че в бюджета за 2027 г. трябва да се видят по-сериозните мерки. Той смята, че единият фокус ще са държавните служители. И изтъкна, че трябва да се следват 2 правила - свиване на държавните разходи под 40% от БВП и поставяне на разходите за служители в публичната сфера до порядъка на 8-9, а в момента гоним 11%.

Според него има 2 червени линии - едната е повишаване на осигуровки и данъци, другата е корупцията.

Цялото интервю на Ясен Вакашински с Адриан Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.