От създателите на Джулая - истории за приятелства и свобода

Преди няколко години излезе от печат стихосбирката на Янко Димов, озаглавена "Кило любов и метър кожа". Едно от включените в нея стихотворения носи името "Софийско" и звучи така:

Там, някъде, ухае на морета.
При мен ухаят нафти и бензини.
Там, някъде, се свършват километрите
и магистралите се давят в синьото.
Там, някъде, под чужди стъпки хрускат,
черупки на рапани…и на спомени.
В зениците на гларуса препускат,
сафридени ята и със лефера гонят се.
Там, някъде, светулки правят свещници
от храстите и тъмнината къртят,
а млади дяволи танцуват с малки вещици
и пият, от гърдите им, безсмъртие.
Там, някъде… Смалявам се в панела си
и скърцам със купешките си зъби.
Морето ме боли - под фонтанелата..
А столичните гларуси ловуват гълъби.

Книгата е дебютна за Янко Димов. И това вероятно е от по-новите негови творби, допускам, че в "Кило любов и метър кожа" са включени и стихотворения отпреди много години.  

Отпреди десетилетия, когато, през 80-те години на миналия век, на вълнолома във Варна, двайсетина момичета и момчета за пръв път посрещат заедно първото юлско слънце.

В тази история се разказва за свободата - така, както тези млади хора са я разбирали. За истинското приятелство, което трае цял живот.

История с добри и с не толкова добри герои. История, в която музиката е тази, която сплотява. История, в която разговорите са за света, такъв, какъвто е бил.

И такъв, какъвто са вярвали, че може да стане един ден - по-хубав, по-справедлив, по-смислен. 

Една шепа хора са останали днес от ония луди глави. Янко Димов е един от тях. И като казвам „тях“, това са те - създателите на Джулая.

Ала Джулаят не е само една нощ в годината. Джулаят е начин на живот.  

Разказваме тази история и с пряко включване от морето край Равда с поета, автора на текстове за песни и музикант Иван Ненков.

Още в интервюто на Кармен Манукян с Янко Димов и Иван Ненков в "Нощен Хоризонт".