Премиера на “Набуко“ в Телавивската опера

Две опери на Джузепе Верди са обявени за национални извън Италия – “Набуко“ в Израел и “Аида“ в Египет. По традиция хорът на евреите “Va, pensiero“ от второ действие в постановките в еврейската държава се пеят два пъти при всеки спектакъл: единият път само от сцената, а при втория диригентът на хора също излиза на сцената и дирижира “на живо“ публиката, като цялата зала припява.

В най-новата версия на “Набуко“ в Телавивската опера концепцията на бразилският режисьор Андре Хелер-Лопес е смела и интересна. Самият Верди е твърдял, че първоначалният замисъл е бил да напише оратория за края на Първия храм в Йерусалим и отвличането на еврейската интелигенция и занаятчиите във Вавилон. Либретото на Солера дава друг тласък на писането. Нещо повече – първоначално образът на Фенена е бил епизодичен.

Режисьорът се е опитал да възкреси първоначалния замисъл. Основен персонаж в целия спектакъл е хорът. При това, чак преди около 80 г. “Va, pensiero“ става най-познатият и тачен момент в произведението. Първоначално най-известен е бил хорът на съпротивляващите се евреи в Йерусалим – един прекрасен музикален диалог с върховния жрец Захария от първо действие. И в този прочит на “Набуко“ това беше един от акцентите. Много спомогна за привличане на вниманието фактът, че хористите, облечени в съвременни дрехи, се качват на сцената от зрителната зала и запяват.

Декорът на Ренато Теобалдо е съставен от модули на метални преплетени железа, в самото начало внушава руини на Храма, при хора “Va, pensiero“ – решетка, по която обречените на смърт от Абигайле евреи се катерят. Не могат да полетят на сребърни криле, както е в текста, а на друго място изглеждат като стълбата на властта или като бездната на възмездието.

Още от увертюрата гост-диригентът Карло Монтанаро поставя акцент на масовките, което явно допада на публиката и тя го приветства бурно. Специално място трябва да отелим на флейтистката Ноа Беркович, която допринесе за лиризма и трагичното звучене както на хоровете, така и на ариите и дуетите.

Латвийското сопрано Юлия Василева чухме в партията на Абигайле. Малко са певиците, наели се да пеят толкова труден музикален материал. Дори Мария Калас се е съгласила да я пее само на три представления в цялата си кариера, пазейки гласа си, а именити нейни колежки направо са отказвали.

В самия край Абигайле не умира, а бива изпратена в спуснала се от небето златна клетка. Предположих, че в нея ще бъде златният телец – един от образите на Ваал, но се оказа, че е вавилонският крилат лъв и заедно с него злодейката отлита в небитието.