Младежи влязоха в ролята на дипломати по време на GALMUN в София

В София се проведе 5-то издание на GALMUN (Гълъбов модел ООН), организирано от 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, в Нов български университет (НБУ). В продължение на 4 дни над 100 участници от 5 държави влязоха в роля на дипломати, за да обсъдят актуални международни въпроси и да търсят решения чрез диалог и преговори. 

Конференцията събра ученици и студенти на възраст от 14 до 25 годишни, с общ интерес към международните отношения, дипломацията и работата на Организацията на Обединените Нации (ООН). Дебатите се проведоха в рамките на 7 комитета, повечето на английски, и за пръв път, един комитет на немски език: Международния наказателен съд (ICC). Сред тях бяха Съветът по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), Комитетът по разоръжаване и международна сигурност (DISEC), Специалният политически и деколонизационен комитет (SPECPOL) и др., обхващайки широк спектър от теми – от предотвратяването на престъпността и международната сигурност до защитата на правата на децата, устойчивото развитие и човешките права. 

Освен дебатите в различните комитети, програмата включваше церемонии, гост-лектори, социални събития и други дейности. 

Най-важните моменти от конференцията, как оценяват събитието организаторите и участниците и с какви впечатления си тръгват делегатите – чуйте повече от репортажа на Филип Коцев. 

По време на събитието разговаряхме с двама участници, които споделиха повече за своето преживяване, мнение и мотивация за участие в тазгодишното издание на GALMUN.  

„Коя държава представлявате и как се казвате? Аз съм Йордан Данчев и представлявам Руската Федерация в DISEC (Комитет по разоръжаване и международна сигурност).“ 

„Как се подготвихте за тази конференция? Честно казано, предимно в последния момент. Направих си обстойно проучване, което, за мое най-голямо съжаление, не ми влезе много в полза. Изпуснах един ключов ден от конференцията и оттам нататък малко нещата не тръгнаха в посоката, в която исках.“ 

„Какво беше най-голямото предизвикателство досега? Да представлявам Руската Федерация.“ 

„Дали според вас предложените решения могат да бъдат наистина осъществени в реалното ООН? Някой от тях да, като, разбира се, трябва да бъдат все пак съгласувани със законите и нормите, които ООН налага, и също така все пак трябва да бъдат тествани, за да се знае дали наистина биха били приложими.“ 

„Как този MUN ви е помогнал извън конференцията и променило ли ви е мнението и гледната точка към световните проблеми? А как ми помогна? Аз смятам, че съм човек, който обича да се социализира и да комуникира с други ученици. Така че успях да се запозная с още повече хора и от други гимназии и училища, и ми беше много интересно да чуя много други различни гледни точки, да видя какво мислят другите ученици на моята възраст или по-големи по даден въпрос. Така че от такава гледна точка със сигурност ми промени до някаква степен вижданията за света, защото колкото повече общувам с другите хора, толкова повече осъзнавам, че всеки един човек има няколко аспекта.“ 

„Как бихте описали с едно изречение GALMUN за човек, който никога не е ходил на събитието? GALMUN е една страхотна възможност за социализиране, нови запознанства и нови знания.“ 

Сред делегатите бяха студенти и ученици с предварителен опит в модел ООН. За тях форумът е възможност да развият уменията си по дипломация и публично изказване. 

“Коя държава представлявахте, как се казвате и как темата на вашия комитет е важна за вашата държава? Аз съм Георги и представлявах Арабска република Египет в комитет по политика и деколонизация, който е четвъртият комитет на Генералната асамблея на ООН. Тази тема е една от основните точки на външната политика на Египет, тъй като всъщност се занимава именно с територия, която при деколонизацията на континента е поставила Египет и Судан в конфликт. И начинът по който се разрешава този конфликт е ключов всъщност за икономиката на Египет и за нейният статут в международните отношения.“ 

„Какво беше най-голямото предизвикателство за вас по време на конференцията? Най-голямото предизвикателство за мен беше да постъпя както би постъпил делегат от моята държава. Защото темата на моя комитет гласи буквално териториалното несъгласие, териториалният диспут между Египет и Судан. Египет обаче не се е интересувал това конфликт да бъде разрешен по международен път. И съответно републиката се стреми да завоалира, да покрие малко положението и проблемите, а и да се фокусира върху неща, които биха били по-важни за международната общност. Така че това беше най-трудната част за мен, да намеря опорни точки в дебатите, които да са полезни и които да отклонят вниманието от просто земята и да го насочат към хората, които живеят на нея. Защото все пак в ООН това е значително по-важно.“ 

„Как всъщност се подготвихте за тази конференция? Подготвих се като използвах материалите, които бяха подготвени от нашите председатели. Подготвих се и с допълнителна информация, която намерих в интернет. Но не бих казал, че съм правил изключително усилена и интензивна подготовка. Отговорих си на въпросите, които си бях задал по време на разучаването и в общи линии е това.“  

„Дали според вас предложените решения могат да бъдат използвани в самото ООН, в истинската организация? Самите решения, които моя комитет прие в своята резолюция, звучат логични, но не звучат реалистично, имайки се предвид състоянието на световната политика в момента. Едва ли ще видим момент в който двете държави се съгласяват да се фокусират върху нещо по-важно от територията, която оспорват. Така че не мисля, че ще видим решенията, които предложиха делегатите в истинска резолюция на ООН.“ 

„Как този MUN ви е помогнал извън конференцията и дали е променил вашия изглед и вашето мнение на световните проблеми, и начинът по който ги възприемате? Със сигурност този MUN ми беше много полезен. Бях, смятан за, най-опитният делегат в мой комитет. Въобще не бях подготвен за това. Мислех, че ще съм най-неподготвеният, мислех, че няма да знам какво се случва. Първият ден бях много изненадан и не знаех как да реагирам, как да постъпя в такава ситуация. Но в последствие си дадох сметка, че така имам шанс да се отпусна. Тоест, знаейки, че съм най-опитния, успях да натрупам някакво ниво на самоувереност, което ще мога да използвам за напред. И също успях да помогна другите делегати, които за първи път са на такава конференция, да видят как се прави, как действа същност организацията, как действа съзнанието на един комитет. Предлагах решения, търсих алтернативи. Така че, със сигурност, това беше много полезно. Помогна ми, защото се запознах с нови хора.“ 

„Как бихте описали с едно изречение GALMUN за хора, които никога не са вили и представляват интерес за отидат? Необходимо е да дойдете, защото никога не знаете какво изпускате. Ако знаех, че ще изпусна това, което видях, със сигурност ще я дойда. И го казвам, защото аз самия се чудих и се колебаех много. Елате, няма какво да губите.“ 

„Кой беше любимия ви момент от цялата конференция? Най-интересно, със сигурност, ми беше в Генералната асамблея, в общото събрание на ОНН. Въпреки, че в Комитета беше интересно, беше приятно. Някак темата не предполагаше много дебати, много разучавания. Най-интересно ми беше, когато оспорвах резолюцията на ЕКОФИН. Защото в нея имаше несъответствие с това, какво всъщност трябва да прави един комитет на общото събрание. Беше използвана думата, че критикува и не одобрява действията на централните банки. Което е нещо недопустимо за Обединените Нации. Това трябва да бъде взето под внимание от международен съд. Тогава беше много интересно, много интересен дебат, много интересен момент. Но в комитета най-интересно беше, когато установихме, че има информативен вот, който не е в юрисдикцията на комитета по деколонизация. И тогава 10 минути аз и председателите на комитета разяснявахме всъщност, какво означава информативен вот и какво би означало да бъде приет. И стигнахме до извода, че това не може да бъде обсъждано от специалния комитет по политика и деколонизация.“ 

Нашият втори събеседник беше делегат в Специалния политически и деколонизационен комитет (SPECPOL), председателстван от Боян Сокуров. Попитахме го какви качества очаква от един добър делегат. 

„От един добър делегат очаквам професионализъм, умения за дебати, висока мотивация и умения за намиране за намиране на аргументи на позиция, която делегатът сам може би не би могъл да защити.“ 

„Какъв съвет бихте дали на бъдещи участници на GALMUN? Бих ги съветвал, преди да се запишат на модел ООН, сериозно да проучат начина, по който функционира ООН, всеки един от нейните комитетите, откъде идват техните правомощията, тяхното финансиране и каква генерално е работата на един делегат.“ 

„Какво се надявате делегатите да научат от тази конференция? Делегатите в моя комитет специално бяха изключително професионални, изключително дейни и наистина успяха да се вдъхновят един от друг. Бих очаквал всички делегати в тази конференция да наблюдават по-опитните сред тях, да наблюдават начина, по който те действат, и да се научат от тях, за да могат да го прилагат и в други бъдещи конференции, и генерално в професионалния и корпоративния свят.“ 

„Ако трябва да опишете GALMUN с едно изречение или няколко думи, какво би било то? Това е конференция, която позволява контакти, тренировка на професионализъм, тренировка на уменията по дебат, социалните умения и дава възможността да се постигне огромно саморазвитие само за няколко дни.“ 

Освен с него разговаряхме и с председателя на Социалния културен и хуманитарен комитет (SOCHUM) - Юлия Данаилова, която разказва повече за своите впечатления. 

„Какви качества очаквате от един добър делегат? Един добър делегат на първо място е склонен и умее да изслушва другите и чак след това да изложи своята позиция, и може да се аргументира добре, познавайки позицията на държавата, която представя.“ 

„Какъв съвет бихте дали на бъдещи участници или хора, които са заинтересовани в това събитие и MUN събития като цяло? Ами дори и да нямат предишен опит, той сам няма да дойде опитът, затова да се престрашат, да се запишат и да опитат. Дори да не говориш, да не държиш речи, само да слушаш другите е предостатъчно, за да схванеш правилата на играта, защото то си е като ролева игра и в крайна сметка, щом имат интерес, отидат ли веднъж, ще им хареса.“ 

„Какво се надявате делегатите да са научили от тази конференция? На първо място, да са научили, че не всичко е на всяка цена и независимо кой е спечелил или кой не е, говоря за ‚Най добър делегат‘ позицията. Това е само формалност и важната поука от цялото събитие според мен, за един делегат, би трябвало да е, че той може да запомни супер много информация, да я преработи в своя мозък и не само да я представи като политическа гледна точка, но и да вземе поука за своя собствен живот и да направи нови приятелство, разбира се.“ 

„Ако трябва да опишете GALMUN с едно изречение или няколко думи, какво би било то? Добре, ще използвам 3 думи: първата е ‚предизвикателство‘, втората дума би била ‚забавление‘, защото това е неизбежна част от една такава конференция, и ‚отговорност‘.“ 

Специално послание към участниците отправи председателят на Дружеството за ООН в България - Владимир Сотиров. 

„Ами първо, това е едно изключително силно събитие, защото в него се симулира един процес на многостранен диалог и сътрудничество и се симулират процесите, които произтичат в света и най вече в Организацията на Обединените Нации. Това е една симулация, където делегациите представят позицията а отделните държави и по същество те се потопяват в многостранната дипломация, като не само представят тези позиции, но те ги отстояват и се учат на компромиси и на диалог, за да може да се постигне общо съгласие по важни теми. Това е изключително важно в днешно време, тъй като трябва да се изграждат умения, навици, способности за критично мислене, за обективна оценка на фактите, за възможност повече публично да се говори и, най-важното, да може да се общува и да се създава доверие между отделните делегации. Това е хубаво, че на тази конференция има делегации от други държави. От Германия, от Полша, очаква се и от Турция следобеда да пристигнат. Тоест самите младежи са запознати с чужди култури. Това е много важно, за да се види, че има различия и да се види по какъв начин тези различия биха могли да се преодоляват. Това е един ентусиазъм младежки, едно желание за разбиране на международната политика. Това е изключително полезно, тъй като без сътрудничество, без разбирателство, без диалог международната политика не може да има резултати и това трябва да се насърчава особено в днешния свят, където има силна конфронтация и разделение.“ 

Клубът за дебати, симулиращ модел ООН към 91 Немска езикова гимназия за поредна година събира млади хора от различни държави, обединени от интереса им към международните отношения, дипломацията и търсенето на решения на глобални предизвикателства.

Репортаж на Филип Коцев чуйте в звуковия файл