Проф. Матиас Кум: Настоящата американска администрация има диктаторски черти

Програма Хоризонт

Събота 150

Това е фашистки режим от нов вид, смята той

Интервю с проф. Матиас Кум

събота 4 юли 2026 11:45

събота, 4 юли 2026, 11:45

Белият дом

СНИМКА: Архив

Размер на шрифта

Най-горещият 4 юли - в буквален и преносен смисъл - се очаква да бъде днес във Вашингтон, където е кулминацията на двуседмичните тържества по случай 250 години от подписването на Декларацията за независимост. За Деня на независимостта са планирани паради, концерти на военни оркестри, митинг на президента Доналд Тръмп и рекордно голяма заря - 850 хиляди фойерверка за 40 минути. В типичния за него стил американският президент обяви "най-незабравимото рождено парти, което някоя държава някога е виждала". Дали очакваната жега с температури над 40 градуса и висока влажност ще помрачат тържествата предстои да разберем.

Празненствата обаче - уж посветени на Декларацията на независимостта - ще се въртят около един-единствен човек - Тръмп. А фокусирането върху него е само един щрих в общото представяне на президента и на неговата администрация. "Настоящата администрация има диктаторски черти, които ми позволяват да я описвам като фашистки режим от нов вид", казва проф. Матиас Кум от Ню Йоркския университет.

В поведението на сегашната президентска администрация откривам много белези на фашизма. В научните среди тук се води ожесточена дискусия дали може да се говори за фашизъм в чистия му вид. Аз не мисля така. В сравнение с историческия опит в Европа - в Германия и Италия от 20-те и 30-те години - в днешна Америка наблюдаваме нещо различно.

Класическият фашизъм си поставяше за цел да подчини цялото общество. Това е тоталитаризъм, какъвто в Съединените щати няма и според мен не може да има. Но във Вашингтон управлява една администрация, чиито силови методи и враждебна реч са често срещани във фашистките режими. И въпреки това Белият дом няма за цел подчиняването на цялото американско общество. В Съединените щати има функционираща политическа опозиция, има независими университети, има независими медии.

Споменахте враждебната реч на президентската администрация, а аз ще добавя - конкретно на президента Доналд Тръмп. Защо откроявате речта в контекста на дискусията в Америка дали администрацията му управлява с фашистки методи?

Мога да дам примера с класическите идеологеми за вътрешния и външния враг. И за необходимостта от сплотяване на нацията около основните ценности, така че да не позволи американският народ да бъде превзет от чужди елементи. Говоря, разбира се, за антиимиграционната политика на Тръмп.

Чуйте само как говори неговият вътрешнополитически съветник и много приближен Стивън Милър! "Международното право е за слабаци", казва той. А опозицията в САЩ - Демократическата партия - я нарича "вътрешни терористи" и постави под съмнение правото ѝ да съществува. Такива възгледи нямат нищо общо с демокрацията.

И още нещо - ако си спомняте, Тръмп многократно е бил питан дали би приел изборен резултат, ако е загубил. Неговият отговор винаги е бил уклончив. Това означава, че човек като Тръмп възприема изборите като необходимо зло и резултатите са легитимни само при победа.

Но дори и при спечелени избори Доналд Тръмп се нуждае от друга легитимация - въодушевената тълпа, която да го приветства като стопанин на Белия дом. За Тръмп са важни кадрите, които показват лидера на нацията, лидера на МАГА-движението. Това е истинската легитимация за Тръмп, а тя има много общо с фашизма. Обратното също е валидно - ако изборният резултат е незадоволителен, за Доналд Тръмп това се дължи на нередности, корупция и измама.

Проф. Кум, описвате сегашния американски президент като самовлюбен авторитарен лидер, а в поведението на неговата администрация откривате фашистки уклон. В най-новата американска история сме свикнали с образа на президента като безапелационен лидер и основна движеща сила в американската политика. Но американската конституция започва с впечатляващите думи: "We, the people, Ние, народът". Какво е мястото на президента в тази най-стара действаща конституция в света?

Президентската институция, каквато я познаваме днес, е феномен, който се е оформил през 20-и век. В началото президентът е личност, позната само на малцина от неговото обкръжение. Правомощията му също не са били толкова големи. В края на 18-и век, от когато датира конституцията, правомощията на президента са описани с прости думи - той представлява изпълнителната власт - каквото и да са разбирали тогава под този термин. И че той е главнокомандващ на армията. Ролята на президента в демократичното общество се променя в хода на 20-и век, започвайки от Рузвелт.

Бих откроил две неща в този период. От една страна - възникването и развитието на медиите. Изведнъж става възможно да слушаш президента по радиото. Президентът се сдобива с възможността да говори директно на целия народ. Ролята на радиото по време на фашизма в Германия е добре изследвана. А Рузвелт е имал своите "разговори край камината", в които е обяснявал политиката си. Това "влизане" на президента в хола на американските граждани е нещо революционно ново. И води до промяна в начина на управление.

Това е времето на сдруженията в бизнеса, на налагането на пазарната икономика, на възникването на социалната политика. Част от това развитие е изграждането на съответната държавна администрация. Напълно логично тези промени водят до промяна и в управлението на президента.

А как се отразява това на политическия процес в Съединените щати?

Засилва се поляризацията, т.е. все по-трудно се постигат компромиси. Коалиционното управление не е характерно за Съединените щати. През 50-те и 60-те години конгресмените са гласували много по-често според съвестта си и според интересите на своите избиратели. Днес гласуването следва много повече партийната логика. Нормалният път на един законодателен акт е организирането на мнозинство в Камарата на представителите и в Сената, където дори не е достатъчно обикновено мнозинство, а подкрепата на 60 от 100-те сенатори. И тъй като това с годините става все по-трудно, алтернативните решения стават все по-атрактивни.

Алтернативните решения са президентските укази. Тръмп е особено привързан към тях. Но това променя баланса в разделението на властите в полза на изпълнителната власт.

Президентските укази, с които Тръмп обича да се хвали в собствената си социална мрежа Truth Social. Да се върнем тогава към медиите, които придружават американските президенти.

Да, говорихме за "разговорите край камината" на Рузвелт и радиото, а след това идва времето на телевизията. От нейното появяване страда Никсън, но Кенеди умело я използва и благодарение на телевизионните кадри бързо се превръща в любимец на американците. А днес медийният феномен са социалните мрежи.

Днешният американски президент дори си има собствена социална мрежа и е изключително активен там - на ден има по около 20 публикации. Там той говори директно на американците. Къде виждате сечението между тази публичност и Вашата теория за фашистки уклон на президентската администрация?

Този пряк контакт с народа всъщност е еднопосочна улица. Президентът пише постовете лично. Няма някаква армия от негови сътрудници, които да измислят и да публикуват в мрежата. Зад публикациите стои лично Тръмп. Така че тази непосредствена връзка между лидера и неговия народ много напомня на методите на фашистката власт.

За мен много важен е езикът, който ползва президентът. Тръмп говори просто и категорично. Друго важно за неговата комуникация са кадрите. За изразните средства на президента и неговата администрация важи нещо много характерно за фашистите - самовлюбеност и показност. И опиянение от властта и насилието.

Съединените щати са подвластни на насилието - както в страната, така и навън. Там по-силният винаги е бил уважаван. Но сега наблюдавам опиянение от насилието. Виждам го във видокадрите, които публикуват държавни институции. И веднага давам пример с взривени лодки на наркотрафиканти в Карибско море. Или кадрите от лов на нелегални имигранти, които след това ни ги показват окървавени и оковани със "свински опашки" преди да ги откарат към затвор в Салвадор, където никой от тях няма никакви права.

Друг пример е Пейт Хегсет, който обича да говори за леталност вместо за легалност. Най-много обича да говори за американската военна мощ, която убива без да се съобразява с международното право. Неговото министерство - министерството на отбраната, вече официално се нарича министерство на войната! Това казва почти всичко.

Цялото интервю на Весела Владкова с проф. Матиас Кум в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!