Проф. Здравко Попов: Европа е на прага да вземе важно решение

Франция официално обяви датите на двата тура в президентските избори догодина - 18 април и 2 май 2027 г. Предизборната кампания вече е в ход. Всички социологически допитвания сочат крайната десница за победител. Кой от Националния сбор ще влезе в битката - Марин Льо Пен или Жордан Бардела - още не е ясно. Във вторник френски съд трябва да се произнесе по петгодишната забрана за Льо Пен да се явява на избори, след като беше осъдена за злоупотреба с европейски средства. Ако тя спечели обжалването ще може да се кандидатира, но независимо от това 30-годишният Бардела изглежда е предпочитаният от французите претендент.

Дипломатът проф. Здравко Попов коментира пред БНР:

"Мисля е решението Бардела да участва в изборите е взето, тоест - тук не може да има двусмислие дали Льо Пен, дали Бардела. Мисля че тази игра на Льо Пен със съдебната система на Франция е тактически въпрос и той има за цел да отклони вниманието на известна част от политическата общност и избирателите, че тя има тази амбиции, има това намерение отново да се кандидатира за президент, но всъщност, според мен, кампанията е започнала в полза на Бардала и тя тихо, тихо се развива и се разгръща в търсенето на печелившия модел на кампания".

Попов изрази мнение, че Бардела не се съобразява "едно към едно" с технологиите на спечелването на изборите в Италия през 2022 година, а гледа "различни практики в Европа, които биха могли да му помогнат да намери точната формула".

"Аз мисля, че десницата във Франция вече е решила да се организира около Бардела".

В ефира на "Хоризонт" ученият изрази убеждение, че силата на Европа е в разнообразието и тя никога няма да бъде "тоталитарна тип реалност тоест - с една идеология, с централна власт".

"Европейците така сме силни и оцеляваме, защото в някакъв смисъл сме твърде дискурсивни, тоест мислещи хора. Мисленето не може да не предположи разнообразие и различие на възгледи, така че в Европа в следващата година има доста избори - във Франция, в Полша, в Италия, а малко след това - в Германия. Европа в момента е на прага да вземе много важно решение - дали ще запази своето либерално статукво, което досега характеризираше нейното функциониране или ще се насочи нали към някакви други платформи и други матрици, които функционират под формата на алтернативи, опозици. Периодът е изключително интересен и, в някакъв смисъл, този интересен период на Европа идва и от това, че имаме голямо геополитическо разклащане в света. Имаме твърде много геополитически заплахи. Имаме твърде голяма деструкция на функцията на международните организации, на минимизиране на ролята на международното право и на инструментите на дипломацията в нейния конвенционален, традиционен смисъл на думата. Всичко това изисква, в някакъв смисъл, наистина някаква трезвост и някакъв реализъм относно бъдещето на континента ни".

Срещата на Макрон и Мелони в Антиб на 25 юни е била индикация, че трябва да се намери "диалогът между консервативно и либерално, защото това е значително по-близко до разноречието на Европа, до разнообразията, отколкото да се налага една идеология върху всички нас", коментира ученият. Според когото това е било "среща на противоположни идеологии, които се събират, за да преодолеят някакви свои релефи, идеологически, в името на някакъв прагматизъм":

"Тези две, почти несъвместими идеологически и политически управления - на Франция и на Италия, днес се събират, за да кажат, че благодарение на тяхното сътрудничество е възможна Европа днес, че те са тези, които дефинират и определят цивилизацията на Европа. Дори си спомням в изказването на Мелони. "Ние сме тези, на които днес Западът се крепи". Ние, двете държави, учредителките на ЕС".

Двустранните сътрудничества правят ефективна платформата ЕС и "по някакъв начин я коригират в полза на нашите народи", каза експертът в ефира на предаването "Събота 150".

Дори Жордан Бардела да спечели изборите, въпросът за излизане на страната от ЕС не стои, убеден е той.

"Не става дума за разрушаване на Европейския съюз или за излизане на Франция от Европейския съюз, а как е възможно той да стане по-ефективен, по-отговарящ на актуалните потребности на европейското човечество и на европейския бизнес, а не толкова на някакви традиционни, класически разделения, които са дефинирали лявото и дясното в този смисъл, в който ние го употребяваме днес в България. Мисля, че там имаме рационализиране на консервативното".

Според учения има "отрезвяване на радикализмите в Европа", благодарение на противоречивото поведение на Доналд Тръмп, което първоначално им е дало тласък, тъй като е показал, че "MAGA движението и MAGA идеологията не е идеологията на европейските консерватори".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Здравко Попов можете да чуете в прикачения звуков файл.