Завръщане към корените: Историята на Ивелина Костадинова

Ивелина Костадинова заминава за Съединените щати, след като се запознава със съпруга си, също българин, който живее там. Двамата прекарват 15 години в САЩ. Там се ражда и синът им. По-късно решават да се върнат в България, за да може детето им да започне училище тук. Оказва се, че още три семейства се завръщат в България по същото време, като всички са пазили решението си в тайна едни от други.

Сигурно преоткривате страната след 15–16 години в Съединените щати?

“Така е. В положителен смисъл има доста промени. Оцених държавата, дори семейството си. В момента, в който се откъснеш, започваш да цениш близките си, да виждаш красотата на всичко.”

Сигурно е имало сблъсък с манталитета, с новите правила на живот в чужбина?

“На мен много ми липсваше семейството. Не се почувствах част от САЩ, не я почувствах като моето място. Във Флорида е като рай. На мен ми липсваха снежинките, пожълтелите листа през есента.”
Кое е най-важното, което осъзнахте, че е хубаво в това, че сме българи? Питат ни дали се гордеем, че сме българи.

Гордеем се, но с какво и защо?

“Има нещо специално в нас, не мога да го опиша. Манталитетът ни е много особен. За съжаление, ние сме обезверени, хората нямат православната вяра. Тази вяра ни е крепила винаги. Трябва да сме заедно. Ние сме много обезверени, не вярваме в другите хора. Трябва да разберем, че промяната започва от нас.”

Какво ви доведе обратно в България?

“Когато имаш дете, мирогледът ти се променя. Наблюдавах децата на другите хора, че си говорят на чужд език. Говорят им на български, а те отговарят на английски. Запознах се с българин, чиято баба е емигрирала, но той е израснал там и знаеше едва две-три думи на български език. Реших, че синът ми има американско гражданство, но е по-добре да израсне в страната си, да учи българска история и български език. Когато порасне, нека той реши дали ще остане, или ще замине. Освен това в чужбина е много трудно, когато нямаш близки, които да ти помагат.”

Лесно ли си намерихте работа тук?

“Да, лесно си намерих работа. Забелязвам, че в България има недостиг на кадри.”

Разговарям с други хора, които се завръщат. Усещам такава любов към България. Явно там всеки развива душевността и интелекта си.

“Хората търсят щастието, но всъщност търсят небесното и затова нищо материално няма да ги задоволи. Щастието е в малките неща: в децата, в дърветата, в снежинките. Трябваше да прекося целия свят, за да оценя земята си и семейството си. Има неща, с които и тук се боря, но се чувствам на мястото си.”

Целият разговор на Маргарита Дойчинова с Ивелина Костадинова можете да чуете в звуковия файл.