Соня Йончева: “Тракийските награди“ са един символ на обединение

На сцената на Античния театър в Пловдив бяха връчени първите “Тракийски награди за класическа музика“, учредени от оперната дива Соня Йончева. С бляскава тържествена церемония и гала концерт на лауреатите с участието на самата Соня Йончева, хор “Детска китка“ и хора на пловдивските момчета “Стефка Благоева“, хора и оркестъра на Пловдивската опера под диригентството на Диан Чобанов беше открито 13-ото издание на фестивала “Opera Open“. Преди голямото събитие оперната дива Соня Йончева даде интервю за предаването на БНР за музикално-сценични изкуства “Каста дива“.

Защо учредихте “Тракийски награди за класическа музика“?
“Заради прекрасната ни Тракия – тази невероятна част от България, която аз толкова много обичам, в която съм отраснала и за която знам, че е един невероятен ресурс на музика, на култура. Много артисти живеят тук, в този регион. Много артисти, които работят в чужбина, идват оттук и са горди с това нещо. И за мен беше много интересен фактът, че се знае страшно много за древните гърци, за древните римляни, но не говорим за тази невероятна цивилизация, която са били траките.“

Как направихте селекцията, заедно с Вашия екип?
“По-скоро става въпрос за мои наблюдения, на артист и продуцент. Това е едно поощрение за хора и институции, в които аз лично вярвам. Целият този галаконцерт “Тракийски награди за класическа музика“ е всъщност едно място, на което всички се събираме и правим музика заедно, показваме целия ресурс на хората, които са дошли и са ни видели. Тракийските награди са един символ на обединение.“

Съвсем скоро беше обявено официално, че Вие сте носителката на Европейската културна награда за 2026 г. Отличието ще Ви бъде връчено на 4 септември в Кралската зала Концертгебау в Амстердам от маестро Уилям Кристи. Какво означава за Вас тази награда и това, че именно той ще Ви я връчи?
“Тази награда е наистина голяма чест за мен! Най-напред, защото знам, че тези, които са я получавали преди мен, са хора, които също милеят изключително много за културата и за културното бъдеще на Европа. Тя се появява в момент, в който аз лично като продуцент и като артист имам нужда от това поощрение. Искам да усетя, че хората виждат това, което аз правя, и което моят екип прави, че ние сме видими, че оставяме някаква следа. Тази награда не е само моя, тя е на целия ми екип!“

Наистина оставяте важна следа. Много е важна и Вашата мисия по отношение на музикалното възпитание на децата.
“Абсолютно, да! За мен това е от голямо значение. Аз смятам, че цялата ми кариера и всичко, което правя, е една сбъдната детска мечта. По време на генералната репетиция видях тези невероятни млади момчета и момичета от хор “Детска китка“, от Хора на пловдивските момчета, които ме наобиколиха и ми казаха: “Уау, толкова Ви се възхищаваме! Искам снимка с Вас! Може ли селфи?“ И аз си казах: “Ето, това е. Те виждат всичко това. Един ден ще пораснат и най-вероятно ще искат да работят също в тази посока, с тези амбиции, така че моята работа в момента е колкото повече мога “да заразя“ хората с “културния вирус“.“

Те Ви върнаха и към детските спомени в тези състави.
“Точно така. Аз съм горд член на “Детска китка“. Била съм с тях, мисля, 16 г. Обиколили сме цяла Европа. В моето най-ранно детство аз имах най-ниския глас в хора, а после се оказа, че всъщност съм сопран. Когато те го разбраха, практически започнах да пея като солист с тях.“

Отново стигаме до Уилям Кристи.
“О, да! Уилям Кристи за мен е една бащинска фигура в моя живот. Той беше първият от тези, най-големите творци, който повярва в моя глас. Тази любов беше мигновена и от двете страни. Ние просто “се влюбихме музикално“ един в друг. Той е невероятен музиколог, артист, музикант с изключителен заряд и талант. Уилям Кристи умее да приобщава хората и да ги съюзява. Когато започнах да работя с него, той преди много, много години ми каза: “Най-важното нещо за един артист е да бъде свободен, а ти имаш тази свобода, Соня, аз виждам в теб това нещо!“ И това някак си остана за цял живот в мен, защото наистина ние, артистите, и не само артистите, искаме да бъдем свободни хора!“

Представяте на пловдивската публика и на гостите на града на тепетата една прекрасна програма. В нея едното от Вашите изпълнения е на Арията на Русалка от едноименната опера на Дворжак. Тя също Ви връща към много скъпи спомени от миналото.
“Да, Русалка има голямо значение за мен, защото когато бях наистина много млада, някъде на 14 г., това беше арията, която за първи път изпълних пред мои съученици и майка ми в една малка стаичка на Музикалното училище “Добрин Петков“ в Пловдив. Тогава реакцията от тази “шепа хора“ беше толкова невероятна, че аз за първи път всъщност повярвах в себе си – че мога да бъда певица и мога да прегърна този живот, който въобще не е лек. Мисля, че още на тази възраст съм си давала сметка за това какво означава да бъдеш дива, оперна прима и всичко, което идва заедно с този пакет!“

Върна ли се този спомен при дебюта Ви наскоро в партията на Русалка /в концертно изпълнение с Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул под диригентството на Доминго Хиндоян/?
“Да, абсолютно! Аз бях много развълнувана и за мен да пея цялата роля беше изключително постижение. Аз наричам тази опера на Дворжак “един сладък Вагнер“. Тя е малко по-кратка от оперите на Вагнер, но трудността и за певците, и за оркестъра е от голяма важност, а ролята на Русалка е голямо постижение в кариерата на всеки сопран.“

И отново бяхте заедно с един от най-скъпите си хора.
“Да, при мен този път беше моят съпруг. Той беше инициаторът на този проект. Той ми “даде криле“ за него и през последните месеци ме наблюдаваше внимателно как работя върху ролята. За мен е голяма привилегия да живея с него и да бъда толкова близо до един музикант, когото много уважавам!“

Сигурна съм, че това е взаимно. И двамата с маестро Доминго Хиндоян сте изключителни музиканти! Друго Ваше изпълнение в галаконцерта е свързано с много скъп спомен за мен. Огромно беше вълнението ми, когато Ви гледах за първи път в прожекция на “Коронацията на Попея“ от Монтеверди – и заради вокалното майсторство, и заради изключителната артистичност! Какво бихте споделили за ролята на Попея?
“Това е за мен драматичен театър, положен в рамките на една невероятна партитура, която е написал Монтеверди. Всъщност това е едно от произведенията, които поставят началото на оперното изкуство, заедно с “Орфей“ и с предишните опити, които са правели композиторите тогава. Това, което на мен най-много ми харесва, е, че свободата, която един изпълнител има, когато работи върху тази партитура и когато я изпълнява, е наистина без лимити! Ние се превръщаме в драматични актьори, които пеят. Това е всъщност символът на операта, според мен. Нашето изкуство е по-скоро драматичен театър, който се изпълнява с музика. Аз винаги съм била фен на театъра, на актьорската игра, даже много преди да бъда музикант.“

Вашето изпълнение на дуета “Pur ti miro“с Макс Емануел Ченчич за мен се превърна в еталон. Много ми е интересно доколко се променя изпълнението Ви с различните партньори – ето, на галаконцерта на “Тракийските музикални награди за класическа музика“ го пеете с Якуб Юзеф Орлински.
“Много е различно, винаги, защото актьорското майсторство е една психологична игра, т.е. ние се “нагаждаме“ един към друг. Много обичам, когато имам партньори, които са много освободени на сцената, които нямат лимити също, които не се страхуват да импровизират. Това е рядкост, да, защото трябва да се каже, че в операта много от моите колеги са притеснени, когато са на сцената, и винаги първо мислят за пеенето. Обожавам партньори като Орлински например. Той е много освободен! Има език на тялото, който е изключително комуникативен. Има такава безгранична харизма и мисля, че това публиката го вижда веднага!“

Очакваме с нетърпение и следващата среща с Вас, на столична сцена!
“Гала в София“, да. Ние сме “под голяма пара“ там, защото най-напред имаме двама невероятни артисти! Първата вечер, в “Тоска“ на 25 август – Йонас Кауфман, който вече е идвал в България, но досега не сме пели двамата заедно тук. След това, на 27 август – Дейвид Гарет, един невероятен музикант, любимец на цял свят. Новата “черешка на тортата“ е, че ние, виждайки големия интерес към нашите гали, виждайки, че комуникираме с една част от публиката, която е вече “по-узряла“ и която е свикнала да бъде на такива места, решихме, че имаме нужда да комуникираме и с най-младите, подрастващите. Решихме да направим една гала, която има за цел да свърже двата свята – на “миксирането“, с DJ артист, който ще бъде с нас на сцената, с целия оркестър на Софийската опера и мен самата, която може би ще се включа в едно произведение. Ще “миксираме“ цяла вечер върху класическа музика. Очакваме невероятно много фенове, които вече са свикнали с такъв вид изяви. За мен ще бъде нещо съвсем ново, но аз съм много “отворена“ към такива проекти и смятам, че те са мостове към различните поколения. И най-вече, страшно много ми хареса идеята, че този DJ, който се казва Charles B, “миксира“ върху класическа музика. Това е голяма рядкост и очаквам с голямо вълнение, с голямо нетърпение да се срещнем с Charles B и да “миксираме“ заедно класическа музика и новите ритми на новото поколение!“