Жеги и пожари – когато климатът изпитва хората, природата и регионите

Жегите отново са тема на лятото – високите температури натоварват човешкия организъм, създават риск от пожари, влияят върху земеделието и променят природната среда. Силистра е сред най-климатично уязвимите общини в Североизточна България, а данните показват трайно повишаване на температурите през последните десетилетия.

Какви са рисковете в горещите дни и как да се предпазим?

Лятото в Силистренско отново поставя на изпитание хората, природата и службите, които следят за безопасността.

Горещините вече не са само въпрос на дискомфорт, те са фактор, който влияе върху здравето, земеделието, пожарната опасност и състоянието на природните екосистеми.

Европейско проучване показва, че през следващите десетилетия се очаква засилване както на периодите на суша, така и на интензивните валежи.

Това са част от резултатите от европейския проект CLIMAAX, представени от Добромира Банкова. По думите ѝ двата риска – сушата и екстремните валежи – действат едновременно и създават сериозни предизвикателства за региона, в който земеделието е основен икономически сектор.

Сред очакваните последствия е спадът в добивите. По-устойчиви остават пшеницата и ечемикът, докато при култури като царевица и слънчоглед намалението може да достигне между 30 и 50%.

Данните от метеорологичните наблюдения също показват тенденция към затопляне. Абсолютният максимум за Силистра е измерен на 23 юли 2007 година, когато термометрите достигат 42,6 градуса по Целзий – най-високата температура, измерена в града от началото на метеорологичните наблюдения.

Най-студено през юли е било на 31 юли 1943 година, когато са отчетени 9,2 градуса.

Според статистиката средната годишна температура на въздуха в Крайдунавска Добруджа се е повишила от 11,4 градуса през 1953 година до 13,9 градуса през последните години.

ПОЖАРИТЕ – КОГАТО ЖЕГАТА УВЕЛИЧАВА РИСКА

Високите температури са сериозно изпитание и за пожарните служби. От началото на летния сезон пожарната обстановка в област Силистра засега е сравнително спокойна, но най-рисковият период тепърва предстои.

За периода от началото на юни до 5 юли Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" отчита около 50 произшествия – по-малко спрямо същия период на миналата година, коментира главен инспектор Светослав Стойчев – началник сектор "Превантивна и контролна дейност":

"Пожарната обстановка е относително нормална за началото на летния сезон. От началото на месец юни до момента сме регистрирали около 50 произшествия, спрямо 72 за същия период на миналата година. Пожарите с материални загуби са 7 броя, а за 2025 година са били 11. Пожарите без материални загуби са 15, спрямо 53 за същия период на миналата година".

Най-голямо внимание през летните месеци изискват пожарите в сухи треви, стърнища и земеделски площи.

До момента в областта има един регистриран пожар в стърнище, но няма пожари в посеви. Жътвената кампания обаче все още е в началото.

"Пожарите в сухи треви, стърнища и земеделски площи са около два пъти повече спрямо структурните пожари – тези в жилищни, обществени и производствени сгради. Надяваме се да нямаме пожари в посеви. През последните години се наблюдава намаляване на пожарите в стърнища. Това е плод както на комуникацията с Държавен фонд "Земеделие", така и на насочената контролна дейност. Преди години имаше регистрирани по 15-20 стърнища, а сега за цялата област установените са под 10".

Основната причина за възникване на пожарите остава човешката небрежност.

"Около 68% от пожарите през последния месец са възникнали вследствие на човешка небрежност. Останалите са свързани с техническа неизправност и природни явления".

Високите температури не са причина за всеки пожар, но значително ускоряват развитието му.

"Високите температури са предпоставка за бързото развитие и разпространение на огъня. Той може да се разпространи към съседни имоти, гори и населени места с невероятна скорост".

Най-честата грешка остава подценяването на риска. 

"Най-често допусканата грешка е подценяването на пожарната опасност и мисълта, че на мен няма да ми се случи".

През лятото пожари възникват и в жилища – най-често заради претоварени електрически инсталации, оставени без надзор уреди и зарядни устройства.

"Голяма част от жилищата са със стари електрически инсталации, които са предвидени за по-малко натоварване. В същото време използваме все повече електрически уреди и в един момент инсталацията не може да покрие необходимото натоварване".

Жегите са риск и за хората, които работят в горещините. Инспекцията по труда следи работодателите да осигуряват подходящи условия.

При работа на закрито през топлия период температурата трябва да бъде между 18 и 25 градуса, според вида на извършваната дейност. Допустимата температура не трябва да надвишава 28 градуса, като при много високи температури навън се допускат стойности с 3 до 5 градуса повече, но не повече от 33 градуса.

ГОРЕЩИНИТЕ И ПРИРОДАТА

Последиците от високите температури вече се усещат и в природата. В резерват "Сребърна" нивото на водата постепенно намалява заради горещините и продължителното засушаване.  Миналото лято ситуацията беше критична и се наложи аварийно подпомагане на водния режим чрез изпомпване на вода от река Дунав и вливането й в езерото.

В момента състоянието на резервата е сравнително добро в сравнение с миналата година, но ако сушата продължи, отново ще бъде необходимо човешко участие за поддържане на водното ниво.

ГОРЕЩИНИТЕ И ЗДРАВЕТО

Високите температури са сериозно изпитание за организма. Началникът на Центъра за спешна медицинска помощ в Силистра д-р Енчо Василев предупреждава, че най-застрашени са възрастните хора, децата и пациентите с хронични заболявания.

Сред най-честите проблеми са обезводняване, топлинно изтощение и топлинен удар.  

"Важно е да се приемат достатъчно течности, да се носят подходящи дрехи и при неразположение да се потърси прохладно място", съветват експертите.

Жегата в Силистра се усеща не само в прогнозите за времето, но и в ежедневието на хората. За мнозина преминаването през площад "Свобода" в най-топлите часове на деня е истинско изпитание.

Но отвъд неудобството, горещините са предупреждение – към хората, институциите и обществото, защото климатът се променя, а адаптацията вече не е въпрос на бъдещето, а необходимост на настоящето.

Подробности чуйте от звуковия файл.