Нейчо Савчев: Неразказаната история на големия художник проф. Марин Върбанов

Има срещи, които връщат времето назад, за да ни поведат към вълнуващи светове. В следващите минути ще бъдем между Китай и Франция от изходна точка крайдунавското ни градче Оряхово.

Срещаме с един истински пазител на паметта - Нейчо Савчев. Собственик на галерия "Савчеви", меценат и бивш кмет на Оряхово, през 1995 година той съживи традицията на пленерите, посветени на своя съгражданин - големия художник проф. Марин Върбанов.

Той ни разказва за Марин Върбанов - момчето, което тръгва от брега на Дунав, за да покори света, и за неговата легендарна любов с китайката Сун Хуайкуей. Една история, прекрачила граници и идеологии.

Пред нас се разкрива необятният принос на проф. Върбанов към съвременното световно изкуство, но и продължението на неговия творчески ген. Ще надникнем в съдбата на децата му, които носят същата артистична кръв.

Дъщеря му, Боряна Върбанова, оставя своя отпечатък в световното кино като автор на декорите за шедьовъра „Последният император“ на Бернардо Бертолучи.

Синът му, Феникс Върбанов, избира пътя на графиката – учи и живее в Париж, но винаги се завръща с изложби у дома, в България.

"Проф. Марин Върбанов е роден на 20 септември 1932 г. в Оряхово в сравнително бедно семейство. Баща му е бил рибар. Били са четири деца. Майка му, родом от ловешко село, е починала рано. Марин е осиновен от семейство, което живее в оряховското село Селановци. Там той получава началното си образование. След това се преместват в Оряхово, където учи в гимназия. Тъй като не се е справял с математиката, остава на поправителен изпит през есента и пропуска да кандидатства за студент.

Една година работи в читалището в Оряхово. Назначен е за библиотекар, но рисува плакати. Има ателие в града, където прави и други украси по различни поводи.  

Следващата година кандидатства и е приет в Художествената академия.  След като завършва първи курс, по програмата за обмен на студенти между учебните заведения от социалистическия лагер е изпратен в Китай.

Завършва художествената академия в Пекин и там се сприятелява с бъдещата си съпруга Сун.

Тя е от семейство на интелектуалци. Баща й е професор по китайска литература в Пекинския университет. Той обогатява Марин със знания за китайската култура по време на разходките им сред природата.

Тогавашната власт обаче забранява на Сун да се сближава с българина. Успявали да споделят любовта си, като измислили тайна система от знаци с езика на тялото. Въпреки дискретността, властта предприела наказателна акция срещу Сун. Оперирали я от апендицит, без упойка заради връзката й с чуждестранния студент.

Марин също не се отказва от чувствата си. Той дръзва да поиска ръката на Сун с писмо до втория влиятелен човек в китайската комунистическа партия след Мао Дзедун.

Получава отговор, че конституцията не забранява брак на китайка с чужденец и така те стават семейство. През 1958 година в Пекин се ражда дъщеря им Боряна, след което се преместват да живеят в България.

Междувременно, братът на Сун е изпратен в наказателен лагер, защото е допуснал сестра му да има връзка с чужденец. 

В България Марин и Сун няма къде да живеят. Настаняват ги в една от таванските стаи в сградата на Художествената академия в София. 

Приносът на Марин Върбанов за изкуството

През 1960 година създава специалността "Текстил" в Художествената академия, където е преподавател.

През 1975 година Марин и Сун напускат България и отиват да живеят в Париж, Франция. Преди това, той организира школа по текстил в Сидни, Австралия.

Още през 1972 година Марин Върбанов има самостоятелна изложба във френската столица, на която присъства и Пикасо, който в интервю дава много добри отзиви за българския творец.

Освен със своите гоблени, той оставя ярка диря в изкуството с текстилните си скулптури. Тези монументални фигури от различни материи са авторският му принос. Например, в института по изкуството в китайския град Ханджоу има такава фигура, висока 8 метра. Факултетът по текстил в института е създаден от ателието на Марин Върбанов и днес учебното звено носи името му. От 1983 година той и семейството му живеят в Ханджоу.

Проф. Марин Върбанов умира на 57 години при нещастен случай - пада от стълба при редене на изложба. Съпругата му Сун, завършва Художествената академия в София. Снима се във филми. Умира през 2006 година. Дъщеря му, Боряна Бърбанова, също художник, е автор на декорите на филма "Последният император" на Бернандо Бертолучи. Синът му, Феникс Върбанов, е график. Учи и живее в Париж. Имал е изложби в България."

Още чуйте в звуковия файл.