Социалната комисия прие на първо четене държавния и бюджета на ДОО за 2026 г.

С 12 гласа "за", 6 "против" и без "въздържал се" депутатите от парламентарната Комисия по труда, демографската и социалната политика приеха на първо четене  проекта на държавен бюджет за 2026 година. Най-много обсъждания в залата имаше по текстовете от преходните и заключителните разпоредби от проекта, с които се променя Кодексът на труда и които се отнасят до изчисляването на трудовия стаж по часове.

По-рано комисия одобри на първо чете и проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за настоящата година – с 13 гласа "за", 7 "против“ и без "въздържал се".

В бюджета на общественото осигуряване е заложено, че от 1 август максималният осигурителен доход се повишава от сегашните 2111 евро на 2300 евро. От същата дата държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще започнат поетапно да плащат личните си осигурителни вноски. Очаква се средната пенсия да достигне 543 евро, което е увеличение с 45 евро спрямо 2025 година.

91 милиона евро ще са приходите от вдигането на максималния осигурителен доход, ефектът от увеличението на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии ще е 51 милиона евро, каза Ася Гонева от КНСБ:

"Даваме си сметка, че е една странна ситуация, в която гледаме годишен бюджет, който започва своето действие от 1-ви август. Няма как да очакваме, че в него ще има сериозни решения на наболели въпроси".

Илиана Жекова от ГЕРБ-СДС подчерта, че групата ѝ няма да подкрепи проектобюджета, тъй като няма равнопоставеност между част от държавните служители и служителите от МВР и Министерство на отбраната. Не се вижда реформа в медицинската експертиза, замразени са обезщетенията за втората година майчинство и за безработица:

"Считам, че бюджетът е по-скоро счетоводен и нереформаторски и не съдържа стратегическа визия за бъдещето на общественото осигуряване".

Анна Бодакова от "Демократична България" заяви, че в проекта липсват отговори за инвалидните пенсии, демографския натиск върху системата:

"Разходите растат, дефицитът остава и реформа няма. България става все по-малко предвидима за високоплатена заетост".

От ДПС подкрепят проектобюджета на ДОО, "Продължаваме промяната" и "Възраждане" – не.

Заместник-председателят на Социалната комисия Мария Тодорова от "Прогресивна България" заяви, че няма как в средата на годината да се правят съществени реформи и че бюджета за 2026-а е:

"Едно довършване на всичко това, което сме заварили, и което всъщност се опитваме да отработим в движение".

При проекта на държавен бюджет за 2026 година най-обсъжданите бяха преходните и заключителните разпоредби, с които се променя Кодексът на труда и които се отнасят до изчисляването на трудовия стаж по часове.

Председателят на комисията Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната" каза, че темата засяга 350 000 души, които работят на непълен работен ден:

"Каква е причината тази значима промяна да мине през държавния бюджет, при условие че няма фискален ефект? И съответно трябва да си мине нормалния законодателен път, така че да има обществено обсъждане, да се чуят двете страни – и работодатели, и синдикати. Аз съм сигурен, че работодателите са много щастливи, но синдикатите са меко казано нещастливи от тази мярка".

В момента за един ден трудов стаж се признава времето, през което служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня, обясни социалният министър Наталия Ефремова:

"Законоустановеното време е осем часа, при четири часа трудов работен ден към днешна дата се счита, че това е един ден трудов стаж. Само че, ако работиш на три часа например, не ти се зачита за един ден трудов стаж, или на два часа, а когато си на четири, ти се зачита за един ден трудов стаж. Вие помислете и ми кажете дали това нещо е справедливо".

Целта на предложението е изсветляване на икономиката, тъй като масова практика е хора да се назначават фиктивно на 4 часа и се прикриват плащания.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова каза, че недекларираната заетост в страната се оценява между 25,3 и 33% от общата заетост, като загубите за бюджета са около 1,5 млрд. евро годишно.

Депутати изразиха опасения, че промените могат да засегнат изплащането на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - т.нар. клас прослужено време.