"На фронта нещата не изглеждат добре, няма никаква промяна", отбеляза журналистът

Денис Трубецкой: Украйна изживява въодушевление, умора и трезва преценка

Програма Хоризонт

Събота 150

Към момента няма изгледи Украйна да получи гаранции за сигурността си, така че евентуално примирие е рисковано за Киев, смята журналистът

Интервю с Денис Трубецкой

събота 11 юли 2026 10:25

събота, 11 юли 2026, 10:25

Последствията от руска атака срещу столицата на Украйна Киев, 6 юли 2026 г.

СНИМКА: Държавна служба за извънредни ситуации на Украйна

Размер на шрифта

От началото на месеца, само за четири дни, Русия уби най-малко 90 цивилни граждани на Украйна. Масираните балистични атаки срещу столицата Киев не идват случайно - украинските запаси от противовъздушни ракети са изчерпани. Нито една от изстреляните срещу Киев 23 руски ракети "Искандер" не беше прихваната.

В същото време Украйна продължава да нанася тежки удари срещу руската петролна индустрия, а политическите ѝ лидери са въодушевени от срещата на върха на НАТО, където президентът Зеленски получи подкрепа дори от Доналд Тръмп.

"Украйна изживява тези дни едновременно въодушевление, умора и трезва преценка на събитията", каза в интервю за БНР Денис Трубецкой, журналист на свободна практика в Киев.

Жив съм - това е най-важното! Последните седмици не бяха приятни. Но в интерес на истината - никоя противовъздушна система не би могла да свали толкова голям брой ракети, колкото изстреля Русия.

Зимата беше особено трудна за цивилното население - заради целенасочените удари по енергийната инфраструктура при температури от минус 20 градуса имаше тежък режим на тока. В разгара на лятото, когато в Украйна обикновено става много горещо, очаквате ли същите проблеми, включително заради подготвяни атаки срещу водоснабдителната мрежа?

Както видяхме през последните седмици, руските удари са насочени срещу цивилната инфраструктура. Фокусът е върху столицата Киев с близо 3 милиона жители. Тук добре помним зимата, но и миналото лято, когато на ден имахме само по 2-3 часа ток. Заради нанесените щети по електропреносната мрежа захранването на столицата е под въпрос. Ядрените реактори се изключват само за задължителната профилактика, но въпреки това вечер има режим на тока.

Водопреносната мрежа засега не е поразена, но от Москва идват директни заплахи, че това може да е следващата мишена. Градската управа в Киев ни уверява, че е подготвена за такъв сценарий. Надявам се, че няма да се стигне до режим и на водата.

Как възприемат украинците успешните въздушни удари срещу петролната индустрия на Русия?

Това, разбира се, носи известно задоволство и е тема на много лични разговори в момента. Но тези успехи не бива да се преувеличават. Те в никакъв случай не означават обрат във войната, както често пишат западни журналисти. Нито пък кримската кампания е предвестник на освобождаването на полуострова. На фронта нещата не изглеждат добре, няма никаква промяна. Руснаците не напредват, но това беше очаквано заради технологичния напредък и масираното използване на дронове.

Русия има голям проблем с финансирането на войната. Украйна също изпитва икономически трудности, но може да разчита на своите западни съюзници. Щетите, които Украйна нанася върху нефтопреработвателните заводи в Русия, ще глътнат огромни средства за тяхното възстановяване. У нас също има огромни щети, но ние все пак получаваме помощ от чужбина.

В същото време световната икономика се свива, войната в Близкия изток се отразява негативно на всички, включително и на украинската икономика. Русия успя за известно време да спечели от блокадата на Ормузкия проток, но пък ние ѝ наложихме наши санкции под формата на дронове. Целта е Путин да бъде принуден да преговаря за спиране на огъня. Но той поставя абсурдни искания, така че не вярвам да се стигне до някакви разговори в обозримо бъдеще.

Най-големият проблем за Украйна в момента са липсващите ракети за ПВО-системите. Какво постигна министърът на отбраната Михайло Федоров с въведените промени в противовъздушната отбрана?

Той създаде така наречената "малка противовъздушна отбрана", която да се фокусира върху прихващането на евтините руски далекобойни дронове. Сега всички средства, с които разполага Украйна за свалянето на руските дронове, са обединени в една система, която се оказа много ефективна. Става дума за мобилни групи, често високопроходими автомобили с монтирана картечница на покрива. Беше разработен софтуер, който помага както за мишените, така и за комуникацията между мобилните групи.

Тази "малка ПВО-система" има впечатляващи резултати в прихващането на дронове и крилати ракети - близо 90 процента. Но тя не може да бъде ефективна срещу балистични ракети, така че този проблем остава. С мобилни групи не може да бъде защитена цялата територия на Украйна. Често се забравя, че след Русия, Украйна е най-голямата държава в Европа.

Една от най-трудните теми за украинците е мобилизацията, и основно начина, по който тя се извършва. В Украйна се говори за така наречената "бусификация", за мобилизирането на мъже с бусове от улицата. Продължава ли това или новият министър на отбраната Федоров се е заел с проблема?

Федоров е в трудна позиция. От една страна той е най-харесваният министър в Украйна, беше първи вицепремиер и много успешен дигитален министър. Но сега се занимава с много по-сложна материя и се е заел с дълбока реформа на въоръжените сили. В основата е освобождаването на военнослужещи, които са на фронта от началото на пълномащабната война през 2022 година.

Украйна е във военно положение и по принцип това би означавало, че военнослужещите остават на позициите си до неговата отмяна. Но това не е хуманно. Затова се въвеждат договори и срокове за служба. За пехотна щурмова служба договорът е за 14 месеца, за пилоти на безпилотни летателни апарати, артилеристи, специалисти по електронна война и други бойни специалности е за 24 месеца. Месечната заплата е в размер на 6 до 8 хиляди евро.

Друга съществена част от реформата е набирането на чужденци за укрепване на бойните части. Целта е да се запълнят между една трета и половината от щурмовите и пехотните позиции с тях. Но тук вече възниква въпросът - откъде ще дойдат парите за заплати и комисионни на посредническите агенции?

Армейската реформа е по поръчка на Зеленски. Министър Федоров трябва да се справи и с мобилизацията. От началото на месеца трябваше да важат нови правила, но все още нищо не е известно, така че не бих искал да спекулирам. Мобилизацията е огромен проблем и не виждам как ще бъде решен, защото едва ли има много желаещи да оставят костите си някъде в Донбас.

И още нещо - разбира се, че не е хуманно да служиш на фронта години наред. Но не съм сигурен, че опитните войници могат да бъдат лесно заменени. Няма наплив от желаещи да сключат договор с министерството на отбраната за 8000 евро на месец, въпреки че това е много голяма сума за Украйна.

Но основната задача на Федоров е да отмени бусификацията, а как ще стане това просто не знам. В Киев в последно време прави впечатление, че мобилизацията на улицата се разраства, вместо да се ограничава. В Лвов дори имаше протест срещу тези методи на наборните комисии. Така че този проблем остава и младият, едва 35-годишен министър на отбраната трябва да намери решение.

Как се възприема реформата от армията? Какви са отношенията между министъра на отбраната Федоров и главнокомандващия на въоръжените сили генерал Сирски?

Обществена тайна е, че двамата са в сложни взаимоотношения. Министър Федоров би искал да смени генерал Сирски, но на този етап президентът Зеленски не е съгласен. Федоров беше споменал няколко имена, но президентът ги е отхвърлил. Не съм военен експерт и ми е трудно да оценя работата на генерал Сирски в сравнение с неговия предшественик генерал Залужни, който сега е украински посланик в Лондон и е потенциален кандидат в президентските избори, когато и да са те.

Отношенията между президента и министъра на отбраната се влошиха откакто Федоров беше назначен преди около половин година. По-вероятно е Зеленски да се откаже от министъра, отколкото от главнокомандващия армията. В Киев понякога събитията следват собствена логика и се случват изненадващо бързо.

Кирило Буданов, който ръководи президентската администрация и негласно преговорите с Вашингтон и Москва, заяви неотдавна, че очаква до края на годината да бъде сключено примирие. Колко реалистично е това?

Според мен не особено. Би било логично масираните украински удари по руската петролна индустрия да накарат Кремъл да търси примирие, но както е известно, в Москва управляват не особено адекватни хора. Путин продължава да си живее в свой собствен свят, далеч от реалността.

Към момента няма изгледи Украйна да получи гаранции за сигурността си, така че евентуално примирие е рисковано за Киев. Колкото и конференции за възстановяването на страната да се организират, не виждам смисъл от тях преди да е ясна съдбата на Украйна.

Ако се стигне до примирие, Украйна трябва да организира избори, да отвори границите и да е сигурна след това, че при нарушение на това примирие ще може да събере достатъчно мъже за възобновените бойни действия. Да не говорим, че отварянето на границите ще обезкърви не само армията, но и икономиката.

Цялото интервю на Весела Владкова с Денис Трубецкой в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!