Конфликтът между САЩ и Иран, срещата в Анкара и други акценти от седмицата

Половин година след кървавото потушаване на въстанието срещу режима в Иран и броени месеци след като отрази нападението на двете най-силни армии в света, тази седмица режимът демонстрира, че е по-силен от всякога.

Али Хаменей бе погребан вчера в Машхад посред многохилядна процесия. Върховният лидер ръководи Ислямската република от 1989 до 28 февруари 2026 година, когато израелска ракета сложи край на дните му още с първите залпове на операциите "Ревящ лъв" и "Епична ярост". За шест дни преди да намерят покой в храма на шиитския светец Имам Реза, тленните му останки бяха изложени за поклонение в Техеран, Ком и светите за шиитите Кербала и Наджаф в съседен Ирак. Сред неизброимите множества от опечалени не бе видян само синът и наследник на Хаменей - Моджтаба.

Режимът демонстрира и претенциите си за контрол над един от най-важните за глобалната търговия морски пътища. Във вторник Иранската революционна гвардия откри огън в Ормузкия проток. Поразени бяха три танкера, превозващи саудитски петрол и катарски газ. Обяснението: корабите плавали по маршрут покрай южното крайбрежие на протока, несъгласуван с Техеран.

Отговорът от Вашингтон не закъсня. Министерството на финансите отмени още същата вечер временното разрешение за търговия с ирански петрол. С това връщане на санкциите на практика бе премахнат основният стимул за Техеран да се съгласи да преговаря за ядрената си програма, отбеляза Wall Street Journal.

Малко след това започна и "кинетичният" отговор на иранските действия. За две поредни нощи - срещу сряда и срещу четвъртък - американската авиация нанесе удари по повече от 170 мишени по иранското крайбрежие. В Анкара репортерите, отразяващи срещата на НАТО, попитаха Доналд Тръмп "мъртъв" ли е меморандумът за разбирателство:

"За мен ... мисля, че с него е свършено. Не искам да преговарям повече с тях. Това са зли, болни хора, измет."

На всяка серия от бомбени удари "революционните гвардейци" отвръщаха по сценария, познат от войната през март: на няколко пъти те пуснаха ракети и дронове по Кувейт и Бахрейн, където са разположени американски бази, а в сряда и срещу Катар.

Под престрелки и от двете страни на Ормузкия проток, трафикът през стратегическия излаз от Персийския залив спадна още по-драстично: от 130 кораба до войната от 28 февруари и от 70 в дните след меморандума от юни на по-малко от 30 танкера дневно. Очаквано, цената на петрола тръгна нагоре - с 5 процента във вторник и с още 5 процента в сряда. Сортът Брент отново надхвърли 80 долара за барел.

Заедно с петрола на международните пазари взеха да поскъпват и петролните продукти. В частност дизеловото гориво. В сряда то поскъпна с 13 процента в САЩ. С 14 процента в лондон. За това допринесе решението на един от основните производители - Руската федерация, да спре износа му (до края на месеца). Вицепремиерът Александър Новак обясни, че това е нужно за стабилизиране на "непростата", по думите му, ситуация с опашки по бензиностанциите и ограничения в продажбите в повече от 50 региона.

"Това ще позволи да увеличим снабдяването на вътрешния пазар. През юли започваме внос на петролни продукти и нарастваме производството с продукти от по-нисък екологичен клас."

"Само да знаеше, че след двайсет и няколко години години Русия ще внася енергия, вместо да я изнася, защото глупаво започна война, Елцин щеше да си избере друг наследник," коментира ситуацията Володимир Зеленски.

Недостигът на бензин и дизел в Русия е пряк резултат от засилването на украинските атаки по петролната индустрия на държавата-бензиноколонка. Между 20 и 40 процента от капацитета на руските рафинерии са извън строя, според оценката на анализатори, цитирани от Файненшъл Таймс. В понеделник дроновете достигнаха Сибир - поразен бе заводът в Омск, най-крупния производител на бензин в Руската федерация, отстояща на 2 500 километра от фронта. В следващите дни бяха поразени НПЗ в Саратов, Нижнекамск, Илски, Уст-Луга. Блокадата на Крим се затегна с удари по десетки танкери, опитващи се да доставят гориво на окупирания полуостров. Тези удари доведоха до блокиране на канала, свързващ река Дон с Азовско море, и експорта на руско зърно по тази артерия.

Целта е не само руснаците да усетят на свой гръб войната, започната от наследника на Елцин, но и да бъде впечатлен непостоянният партньор зад Атлантика, както стана ясно от интервю на Кирило Буданов за РБК-Украйна:

"Тръмп определено обича победителите. Така че трябва да показваме, че побеждаваме - това ще ни даде шанс. Не толкова показването, колкото постигането на победа на практика. Това ще ни даде шанс да запазим благоразположението му. Което, в крайна сметка, ни е нужно не символично, а за конкретни стъпки."

Украинците успяват, за момента, да привлекат Тръмп на своя страна. Държавният секретар Марко Рубио се изказа позитивно за засилването на украинските въздушни атаки от последните месеци:

"Руснаците намират за все по-трудно да отбраняват собственото си въздушно пространство. Надяваме се това да създаде възможност да договорим край на тази война."

"Това е ескалация, но ескалация, която може да помогне и да донесе край на войната," заяви Тръмп в Анкара. От Анкара дойдоха и "конкретните стъпки", на които се надяват Буданов и останалите украинци.

Ден преди срещата на натовските лидери Русия демонстрира за пореден път надмощието си в разрушение и гибел, които може да нанесе на по-малкия си противник. В нощта на неделя срещу понеделник в Киев и близките градове бяха убити повече от 20 местни жители, а 90 бяха ранени. Това бе втората масирана бомбардировка с десетки жертви в разстояние на пет дни. Противовъздушната отбрана неутрализира над 90 процента от шахедите и крилатите ракети. Но всички 29 балистични и хиперзвукови ракети я пробиха.

"Това е последният аргумент на Русия, последното средство и начин да протака края на тази война. Русия залага именно на балистиката, а залогът на тези, които искат мир, трябва да е в защита от балистиката," каза Володимир Зеленски. Той помоли, за кой ли път, Украйна да получи лиценз за производство на антибалистичните системи "Patriot" от американските компании "Lockheed Martin" и "Raytheon". И получи позитивен отговор от Тръмп в сряда, когато двамата се срещнаха лице в лице в турската столица:

"Ще ви предоставим лиценз, за да правите Пейтриът. Това е хубаво, нали? Сега няма да се оплаква, че не му даваме достатъчно. Още не сме информирали компанията-производител, но това ще се уреди."

Експерти побързаха да отбележат, че за организиране на производството на ракети-прехващачи за свръхсложния и скъп зенитен комплекс на Киев ще са нужни години. В Анкара Зеленски изтръгна от партньорите на Украйна обещания за доставки от ограничените им запаси:

"Идните дни ще получим доставка от Съединените щати. Постигнах отделни договорености и с европейски партньори. Конкретни дати още няма, но допълнителни ПАК-3 ще бъдат доставени."

Украйна получи в Анкара и обещание за материална военна подкрепа на стойност 70 милиарда евро през тази и поне още толкова през 2027 година.

Българският премиер Румен Радев се вписа в тази обща декларация като остави в миналото аргумента, че подкрепата за Киев само удължавала войната:

"България ще подкрепя финансово Украйна в рамките на нашите възможности, без това, разбира се, да влияе върху социалните разходи, и трябва да отчитаме големия дефицит, който ни завещаха предишните управления."

В Анкара Румен Радев и Володимир Зеленски обсъдиха сътрудничеството в енергетиката и доставките на природен газ. Министрите на отбраната от България, Турция и Румъния натовариха съвместната противоминна група с охраната на подводната инфраструктура в Черно море. България ще може да допринесе повече за това със седемте противоминни кораба, които договори с Нидерландия и Белгия.

В Анкара съюзниците от НАТО потвърдиха "железния си ангажимент" към колективната отбрана съгласно член 5-ти от Североатлантическия пакт, с по-голяма отговорност на европейските страни и Канада.

Радев потвърди ангажимента на България да увеличи разходите за въоръжените сили и съпътстващата инфраструктура в съответствие с решенията, взети в Хага миналата година.

"С укрепването на нашия национален отбранителен капацитет страната ни се превръща във важен фактор на стабилност в критичния и стратегически важен за Алианса Черноморски регион. Постигането на целта на НАТО за 5 % от брутния вътрешен продукт за отбрана за нас означава развитие не само на класическите военни способности, но и инвестиции в инфраструктура, свързаност, дигитална устойчивост и киберсигурност."

В София правителството на Радев внесе в парламента проектобюджет с 2,15 процента за отбрана. За сравнение Великобритания и Германия ще похарчат тази година далеч над 2,5 на сто от своя БВП, а "щастливите" съседи на Руската федерация - Полша, Литва, Латвия и Естония - от 4,6 до 5,3 процента от своя.

Подпис под декларацията на натовските лидери в потвърждение на член 5-ти за общата отбрана постави и Доналд Тръмп, макар че за пореден път демонстрира колко лесно се мени настроението му. Американският президент не се въздържа от нови нападки срещу отделни страни от Евросъюза. Срещу Испания заради отказа ѝ да увеличи военните си разходи и да предостави базите си за бомбардировки над Иран, а срещу Дания заради суверенитета над Гренландия:

"Испания е загубена кауза. Повече не искаме никакъв бизнес с Испания! Испания е ужасен партньор в НАТО. Те не участват в нищо, не плащат. Не искам нищо общо с Испания, отрежете всякаква търговия с Испания, ако обичате!"

"Гренландия е важна за Съединените щати и е обкръжена от китайски и руски кораби. И това не може да продъжлава. Гренландия трябва да бъде контролирана от Съединените щати - не от Дания! И ако те не се съгласят с това, при всичките пари, които харчим заради Русия, не е нужно да харчим каквото и да е! Можем да изтеглим всичките си войници от Европа!"

На втория ден от срещата, в сряда сутринта, американският президент бе все още недоволен:

"И отново искам да кажа, че съм много разочарован от НАТО! Ние плащаме много, твърде много. Милиарди в повече. Не е справедливо, защото ние ги закриляме - закриляме ги, а те не са до нас, когато ни трябват. Така не става!"

А същата вечер, след огласяването на сделки между американски и европейски оръжейни компании за десетки милиарди долари, определи срещата с НАТО като "чудесна" и "невероятна":

"Това бе страхотна среща. Сигурно сте чули за това. Имаше много любов в тази зала, много единство. Не мисля, че бе възможно да мине по-добре."

Уверенията на Тръмп в единство сигурно са прозвучали добре на привържениците на трансатлантическото единство. Но на кое да вярваме? На това, което му е на езика сутрин, или на това, което му на устата вечер?

Апелативен съд потвърди (във вторник), че Марин льо Пен - лидерът на десницата и фаворит за следващите президентски избори във Франция - е виновна за злоупотреба с милиони евро от Европейския парламент. Решението на по-долната инстанция бе така видоизменено, че от кандидатката за поста начело на една от водещите европейски сили да отпаднат всякакви ограничения, освен етичните. Трите години затвор бяха сведени на две условно и една на свобода, но с електронна гривна за проследяване. Забраната за заемане на публични длъжности бе сведена от 5 години на 15 месеца от първоначалната присъда, които вече са изтекли.

Единственото притеснение - електронната гривна, която като клеймо трябва да напомня на избирателите с кого си имат работа - също не спря Льо Пен да обяви още същата вечер, че ще се бори за президентския пост:

"Дадох да се разбере, както знаете, че няма да водя кампания с електронна гривна на глезена. Но имам възможността да обжалвам присъдата пред Касационния съд и с това обжалване се спира изпълнението на съдебното решение. Затова ще водя кампанията без гривна ... Така че от тази вечер съм кандидат за президентските избори."

От Касационния съд обявиха, че ще се произнесат по жалбата на Льо Пен най-късно в началото на април догодина - дни преди първия тур на президентския вот.

Нередности с партийното финансиране тегнат и на десницата оттатък Ламанша. Изправен пред парламентарно разследване заради пропуска да декларира получено дарение от милиони лири, водачът на партията "Реформирай Обединеното кралство" Найджъл Фарадж потърси решение, сходно на това на Льо Пен - да натовари избирателите с моралната и политическата присъда за действията си.

Представяйки се за жертва на естаблишмънта, Фарадж демонстративно подаде оставка като депутат и веднага обяви, че ще се бори да си върне депутатското място в избирателния си район в Клактън, източна Англия. Реакцията на всички останали партии - лейбъристи, консерватори, либерали, зелени - бе да откажат участие в тези допълнителни избори, смятани за опит на Фарадж да отклони вниманието на обществеността от финансовите си афери. Появиха се кандидати от по-малки формации, но най-изявеният противник на Фарадж за депутатското място от Клактън ще бъде комикът Джонатан Харви, известен с прозвището Граф Бинфейс заради навика си да се явява пред публиката с костюм на главата, наподобяващ кофа за боклук. Това провокира Анди Бърнам да се пошегува:

"Граф Бинфейс, на плещите Ви са надеждите на нацията. Не ни разочаровайте!"

Самият Анди Бърнам е вече почти сигурен, че до седмица ще заеме премиерския пост на мястото на подалия оставка Киър Стармър. В четвъртък в подкрепа на доскорошния кмет на Манчестър се обявиха 322-ма от общо 402-ма депутати от управляващата Лейбъристка партия.