От деня

Рубрика

Пътят на Армения към ЕС се очертава като маратон с доста препятствия

понеделник, 13 юли 2026, 10:00

Председателят на ЕК Урсула фон фер Лайен и премиерът на Армения Никол Пашинян

Председателят на ЕК Урсула фон фер Лайен и премиерът на Армения Никол Пашинян

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

Русия ще засили натиска си върху Армения чрез различни лостове, след като тя избра проевропейски път на парламентарните избори през юни. 

Това смята изпълнителният директор на Центъра "Мартенс" Томи Хухтанен, който обаче не мисли, че ще се стигне до военни действия от нейна страна.

На обратното мнение е евродепутатът от ЕНП Радан Кънев, който е член на парламентарната група за връзки с Армения, Азербайджан и Грузия.

В началото на юни на парламентарните избори Армения избра Eвропа и даде ясно изразено мнозинство на партията "Граждански договор" на  премиера Никол Пашинян. Това не остана без отговор от Москва, която наложи ембарго върху вноса на ключови арменски стоки. ЕС от своя страна позволи безмитен внос на 80 на сто от арменските стоки, влизащи в Общността.

Тази линия беше потвърдена и от визитата на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в Армения:
Знам, че Армения все още е подложена на значителен икономически натиск от страна на Русия. Всъщност, това е нищо друго, освен икономически принуда, но бъдете сигурни: когато натискът върху нашите партньори се засилва, ЕС се задейства.

Първо, скоро ще получите допълнителни 18 млн. евро, които да ви помогнат да укрепите и разнообразите търговията си. Средствата могат да подпомогнат създаването на агенция за насърчаване на износа и да увеличат износния капацитет на арменските предприятия. Тези 18 млн. евро са последната част от пакета за подкрепа в размер на 52 млн. евро, който обсъдихме по време на телефонния ни разговор в началото на юни.
Как вижда тази визита изпълнителният директор на центъра "Мартенс" Томи Хухтанен и какво, според него, следва от нея?
Посещението на фон дер Лайен е ясен знак, а ще има и много други признаци, че се приближаваме към Армения. Резултатът от изборите е много положителен, но, разбира се, не може да се разглежда като голям скок към Европа. Ситуацията в Армения е предизвикателна, макар тези избори да показват, че Армения иска да диверсифицира отношенията си и да намали зависимостта си от Русия. В същото време, в икономически смисъл, те са много силно обвързани. Освен това, политическият състав в Армения е такъв, че по етнически и исторически причини отношенията с Русия са важни.

Но резултатът от изборите може да се разглежда като последица от факта, че при неотдавнашния конфликт с Азербайджан, Армения може би е почувствала, че подкрепата на Русия не е била такава, каквато е очаквала. Също така мисля, че случаят с Украйна служи като предупреждение за това, което може да се случи. Има различни начини, по които Русия може да окаже и ще окаже натиск върху Армения – икономическото оръжие, а и икономическите отношения.

Вероятно Русия ще се опита да използва тесните си връзки с арменските политически сили като средство за натиск, особено по отношение на конституционните промени, които са необходими, за да влезе в сила мирното споразумение с Азербайджан. В това отношение можем да очакваме проблеми. И, разбира се, енергетиката, която винаги е добър инструмент за шантаж. 
Какво очаква от визитата на фон дер Лайен евродепутатът от ЕНП Радан Кънев, който е член на парламентарната група за връзки с Армения, Азербайджан и Грузия?
Кавказ вярвам ще бъде добър знак за гражданите на Армения - ще засили тяхното доверие в това, че имат европейско бъдеще и може би не бива да подценяваме ролята на този знак по отношение на силните арменски диаспори в европейските държави, защото те могат да бъдат най-важният двигател за ускоряване на един процес, който изглежда към момента безнадеждно бавен, твърде бавен, може би за търпението на самите арменци. Но ако погледнем реакциите на европейските държави по много теми, засягащи Армения - от признаването на арменския геноцид до войните с Азербайджан, до агресивните опити за руско вмешателство, ще видим, че има европейски държави, може би Франция на първо място от тях, в които арменската диаспора има определящо политическо влияние. Тя е част от високия политически елит на тези държави и това може да бъде една помощ, каквато примерно България никога не е имала, защото ние нямаме този тип структури и общности в западноевропейските столици. 


Според Радан Кънев, пътят на Армения към ЕС няма да е лесен:


Със сигурност пътят на всички държави от т. нар. Източното партньорство и въобще от бившия Съветски блок ще бъде труден към Европейския съюз. Тук някакво изключение може да бъде Молдова поради изключителната близост с Румъния, която е държава-членка, но и там не очаквам процесът да бъде лесен.
Армения изглежда като държавата, която, доколкото съвсем скоро и небезпроблемно взе решение да търси членство в европейските структури, със сигурност ще има нелек път, докато стане член на Европейския съюз.
Защо според Вас?

Според мен трябва да оценим сложната геополитическа ситуация на Армения още от момента на разпада на Съветския съюз, че дори ако погледнем внимателно исторически отпреди това, защото Армения има изключително сложни отношения със съседния Азербайджан - история, дълга на войни до ден днешен. Въпросът с Нахичеван и коридора, водещ към него, не е решен на международноправно ниво и със сигурност не е решен между самите държави. Отношения между Европейския съюз и Русия винаги ще бъде тежест и съмнение накъде ще тръгне арменската политическа динамика, въпреки много категоричните резултати от последните парламентарни избори в Армения.


Нещо, което в България е слабо познато е, че отново по своите стратегически съображения на оцеляване, Армения има много близки отношения с Иран. Нещо, което може да даде шанс в един бъдещ момент за сближаване между Европа и Иран, но сега естествено се разглежда като тежест в общо дипломатическо позициониране на Съюза. Така че извън факта, че Армения е много слабо развита икономически, нейната геополитическа слабост поставя много въпросителни пред процеса на присъединяването.


Премиерът на Армения Никол Пашинян възнамерява да оттегли страната от доминирания от Русия съюз за сигурност с няколко бивши съветски страни - може ли това да предизвика руска военна инвазия?

Според Томи Хухтанен не, тъй като "ако тръгнат по този път – военни действия – нещата лесно могат да излязат извън контрол":


Русия има много отворени фронтове, не на последно място поради факта, че войната в Украйна не върви добре. Освен това тя е изправена и пред вътрешни предизвикателства като например в Чечения, така че това би било много рискована операция. Веднъж започнала войната, а тя се започва лесно е трудно да се спре. Затова мисля, че ще има много стъпки преди Русия наистина да започне военни действия.
Радан Кънев обаче е на друго мнение:


Това можем да разглеждаме единствено в по-широкия контекст на способността на Русия да продължи въоръжената си имперска политика. Това зависи страшно много от начина, по който се развива конфликтът в Украйна. Когато казваме хора, които мислят като мен политически, че развитието на конфликта в Украйна определя много по-големи въпроси за мира и сигурността в бъдеще, именно това имаме предвид, че един справедлив мир в Украйна, който спира руските имперски амбиции, който показва, че Руската империя няма да бъде възстановена, което е безспорната цел на Путин и елита около него.



Това в голяма степен гарантира и Грузия, и Армения срещу бъдещи военни интервенции. И обратното също е вярно -  ако Русия осъществи дори частично имперските си планове в Украйна, под заплаха е и Молдова, под заплаха в най-мрачният сценарий са балтийските републики, но със сигурност Кавказ. Не можем да дадем еднозначен отговор и бих казал, защото преди десет години той най-вероятно би бил еднозначен - че Русия, която тогава Армения беше обвързана и с пакт за военна защита с Руската федерация, би могла да се намеси и с въоръжени сили, за да спре присъединяването на Армения към западния свят - нещо, което виждаме в момента в Украйна. В крайна сметка това, което виждаме в Украйна е една завоевателна война, която има за цел да отмени суверенното решение на украинския народ и демократичната украинска държава да търси интеграция в западния свят.



Русия не е ли изтощена от войната в Украйна? 
Аз не вярвам в това, че изтощаването на Руската империя е гаранция за нейното мирно поведение. Бил съм свидетел на много разговори и с европейски, и с американски партньори преди повече от десетилетие в тази посока, че Русия е икономически твърде слаба, за да може да си позволи военни авантюри. Видяхме, че това беше опровергано и че руската история доста ясно показва, че икономическото развитие не е задължителна предпоставка за това Руската империя да изпълнява това, което смята за свои вековни предначертания.

Така че за мен тук въпросът не е доколко изтощена Русия в Украйна, а доколко тя ще постигне целите си в Украйна изцяло или частично и затова казвам е много важно мирът, който се постигне в Украйна да бъде справедлив. Това означава първо да не поставя под никакво съмнение независимостта на украинската държава и второ да дава напълно ясен знак, че имперските авантюри в днешна Европа не са допустими. 
Какво е бъдещето на региона според Хухтанен и Кънев след визитата на фон дер Лайен и открито заявената проевропейска ориентация на Армения?


Разбира се, това е положителна стъпка и е ясен знак, че те възприемат европейския път като по-добър вариант, но ситуацията е сложна. Не мисля, че Армения се опитва да се отдели систематично от Русия, защото поради политически и икономически причини това е много трудно. Те се опитват да поддържат труден баланс и да намерят ново равновесие, но междувременно ние от европейска страна, трябва да подкрепим по всеки възможен начин цялостния процес на асоцииране, използвайки инструментите, с които разполагаме. Трябва да укрепим търговските отношения и да намерим различни начини, по които да интегрираме Армения по-добре в европейското сътрудничество.


Нещата все още са безкрайно сложни. Тук положителното е, че както Европа, така и Съединените щати, с които кабинетът на Пашинян очевидно търси максимална близост, могат да бъдат важни посредници. Истината е, че стабилен, траен мир и икономическо отваряне и сътрудничество в Кавказкия район без посредничеството на западните сили не е възможно. И Русия, и Турция, и Иран показаха, че имат по-скоро токсично влияние върху тези процеси.


И наистина за мен определящо е икономическото отваряне на държавите в този икономически, геополитически и от ново икономическа гледна точка неописуемо важен район една към друга. Ако те успеят да реализират шансовете, които географията им дава и в икономически план, и във взаимно изгодно сътрудничество, те много по-лесно ще установят и дълготрайни мирни отношения помежду си. Нещо, което познаваме от европейската история. Да не забравяме, че отношенията между Армения и Грузия винаги са били сложни. Това е още един фактор, че при наличието на толкова много играчи със собствени интереси, безкрайно преплетени в различни взаимоотношения, често пъти противоречиви съюзи по противоречиви въпроси. Тук големите западни сили могат да дадат много силна икономическа мотивация и мотивация от гледна точка на сигурност и перспектива за траен мир в района. Това е също един от положителните аспекти на посещението на Фон дер Лайен.

Подробности може да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Зорница Близнашка

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!