Теона Стругар Митевска за Анеза Гонджа Бояджиу - Майка Тереза

Теона Стругар Митевска е един от най-ярките съвременни режисьори на Северна Македония. Сред отличията, които е получавала през годините, е, например, Европейската наградата на публиката "Лукс" за филма ѝ "Господ съществува, името ѝ е Петруния". Преди обаче успехите със седмото изкуство – Теона израства като дете, заинтригувано от работата на режисьора.

"Баща ми е художник, той беше голям, голям почитател на италианските режисьори Де Сика и Антониони. Именно той ни запозна, разбира се, с италианския неореализъм, но след това и с Бергман. Майка ми е от Черна гора, и част от моето семейство живееше в Белград. Така че прекарвахме много време в сръбската столица, а баща ми ни водеше в киното, където прожектираха всички тези филми. Така че наистина израснахме, гледайки невероятни истории".

Темите, които Теона Стругар Митевска засяга във филмите си, често намира и в спомените за периода, в който израства.

"Югославия беше страхотна. Знаете, всички ние бяхме пионери. Съществуваше това схващане и идея, че сме равни, че споделяме всичко. Да, тези комунистически идеи. Израснахме като атеисти, като екзистенциалисти. Заобиколени от култура, философия, бяхме подтиквани да мислим за себе си. И също така споделянето беше много важно за нашите родители. Знаете, да споделяш. Ако си късметлия и спечелиш повече, даваш на останалите. На това ни възпитаваха".

В един момент Теона среща и личността на Анеза Гонджа Бояджиу. Жената, позната днес на целия свят като Майка Тереза.

Предложение за документален филм я убеждава да потърси повече по темата.

"Израснали сме в един и същи град. Тя е албанка от Скопие, от много известно и утвърдено семейство Бояджиу. Аз израствах като атеист, тя беше някъде там насред темите, които обсъждахме, но не знаех толкова много за нея. Бях по-заинтересована от Сартр и от Симон дьо Бовоар, отколкото от Майка Тереза. И тогава, когато ме помолиха от телевизията в Северна Македония да направя документален филм за нея, аз казах: "Не, хайде стига, какво мога да направя аз?".

Тогава сестра ми Лабина, която е мой продуцент, се обърна към мен: "Помисли по въпроса, намери ъгъл, който да бъде интересен". И така, започнах да проучвам и си казах: "Добре, католическата църква или институцията на църквата, най-патриархалната структура – тя е самата основа на патриархата.

Каква е ролята на жената в нея? Какво е мястото на жените?". Защото, ако погледнем исторически ще забележим феминизъм в самата църква.

Има велики жени, които са били монахини и които всъщност са създавали неща, били са феминистки и така нататък. И една от тях е Мери Уорд, създателката на Ордена на Лорето. А това е орденът, към който Майка Тереза се присъединява, когато е на 17-18 години – присъединява се към този орден в Ирландия.

И така, започнах да си мисля: "Хм, може би ще се получи". Тази документална поредица се казва "Тереза и аз" и в нея говоря от моя гледна точка, от днешна гледна точка, като съвременна жена – как разбирам изборите на тези жени, които решават да посветят живота си на Бога и на себеотдаването, как се отказват от всичко и така нататък. И тогава си казах:

"Добре, ще направя този документален филм и той ще бъде за стойността на жената, за Майка Тереза, за другите монахини и моята гледна точка за тях".

И докато правех документалния филм, беше невероятно какво открих. Първо заснех последните четири-пет сестри, които са били с нея в самото начало на ордена, в началото на "Мисионери на милосърдието". Срещнах ги и ги интервюирах. За съжаление, сега всички те вече са покойници. Но тогава отидохме в Калкута и направих интервюта с тях. Беше невероятно".

Още чуйте в звуковия файл.