Цветан Паров: Арктика ни показва защо трябва да опазим Антарктика

Трета гореща вълна се очаква да премине през Европа това лято, като най-засегнати са отново страните на запад. През тази година температурите поставиха нови рекорди и също взеха и човешки жертви.

У никого вече не остана съмнение, че глобалното затопляне е факт със здравен, социален и икономически ефект. Самият процес на глобалното затопляне не може да бъде обяснен със стопения асфалт и трамвайни релси. Показателите за него учените търсят не там, където е най-топло, а в най-студените части на нашата планета.

В огромните ледени масиви, които действат като естествен климатичен регулатор и за чието ускорено топене учените отдавна предупреждават. Те охлаждат планетата и направляват океанските течения.

Дали обаче причината за глобалното затопляне е антропогенна или природна, като че ли няма еднозначен отговор?

Цветан Паров е спелеолог, инженер и доктор по физика, магистър по аерокосмическо инженерство, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия е гост на БНР.

Участник в няколко български експедиции в Антарктида, Цветан Паров е изследвал огромни ледени пукнатини на остров Ливингстън с цел събиране на данни за поведението на ледниците при климатични промени.

"Климатът винаги се е променял, но отношението на хората към планетата остава решаващо, каза Цветан Паров.

Той разказа за участието си в Норвежката полярна академия на архипелага Шпицберген, където заедно с д-р Кремена Георгиева е сред избраните над 200 учени от цял свят, обучавани от водещи изследователи на Арктика.

"Видяхме, че най-важният урок е да опазим Антарктика от това, което вече се случва в Арктика."

По думите му България вече има дългогодишни традиции в научните изследвания на Антарктида, но страната все още няма собствена национална научна експедиция в Арктика.

"Това е една от амбициите ни - България да има свое по-сериозно присъствие и в Арктика", отбеляза той.

Климатичните промени - между науката и природните цикли

Според Паров климатичните промени са реалност, но науката продължава да изследва какъв е относителният принос на човешката дейност и на естествените процеси.

"Няма учен, който със 100-процентова сигурност да каже дали наблюдаваните промени са изцяло резултат от човешката дейност или са част от природните цикли. Познаваме някои слънчеви цикли, но все още има много, които не разбираме достатъчно добре."

Той подчерта, че ледниците, пещерите и океанските седименти представляват своеобразен архив на Земята, който позволява на учените да възстановяват климатичните условия отпреди хиляди и дори милиони години.

Защо Арктика и Антарктика реагират различно

По думите на Паров двете полярни области не могат да бъдат разглеждани по един и същи начин.

"Антарктида е континент, заобиколен от океани, а Арктика е океан, заобиколен от континенти."

Когато морският лед в Арктика се стопява, тъмната повърхност на океана започва да поглъща значително повече слънчева енергия, което ускорява затоплянето. В същото време в различните части на Антарктида се наблюдават различни процеси - на места ледът намалява, а в други райони се натрупват нови ледени маси.

Марс, Луната и търсенето на живот

Разговорът засегна и космическите изследвания. Според Паров Марс вероятно е бил много по-близък до Земята преди милиарди години, но загубата на магнитното му поле е довела до постепенното изчезване на атмосферата.

Той отбеляза, че вече има доказателства за наличие на вода на Луната и Марс, макар и в замръзнало състояние, а учените продължават да търсят следи от древен микробен живот.

"Земята ни учи какво да търсим. Ако тук има планини и пещери, логично е да търсим подобни структури и на други небесни тела."

Пещерите - природен архив и първи дом на човека

Като дългогодишен спелеолог Цветан Паров обърна внимание на необходимостта от по-добра грижа за българските пещери.

По думите му много от тях страдат от вандализъм и замърсяване, а повредите често са необратими.

"Когато се счупи образувание, което расте по един сантиметър за сто години, следващите поколения няма да го видят възстановено."

Според него именно затова екологичното образование трябва да започва още в най-ранна възраст.

"Хората трябва да знаят откъде идва водата, която пият, откъде идва електроенергията и какво се случва с отпадъците, които изхвърляме", каза още той.

"По-скоро съм песимист за отношението на хората"

В края на разговора Паров призна, че не се определя като песимист по отношение на климата, а по-скоро по отношение на човешкото поведение.

"Климатът винаги се е променял и ще продължи да се променя. По-скоро съм песимист за отношението на хората към планетата."

Според него България засега остава в сравнително благоприятна климатична зона, макар че все по-често ще се наблюдават екстремни метеорологични явления.

"Ще има климатични аномалии. Когато бяхме деца, им казвахме просто "супер лято". Днес ги разглеждаме през призмата на съвременната климатична наука", заключи Цветан Паров.


Още чуйте в звуковия файл.