Алма Малер: Музиката е моят истински език

В програмата на международния фестивал “Софийски музикални седмици“ на сцената на Камерна зала “България“ сопраните Милена Гюрова и Мариана Панова в партньорство с пианиста Стефан Врачев и актрисата Йоана Буковска-Давидова представиха рядко музикално пиршество - "Сецесион - Музите на душата". Това е нетипична сценична форма -  музикално-театралната фантазия, спектакъл, която се опитва да долови настроението, аромата и очарованието на един особено богат на идеи и художествени търсения период на европейската култура - Виенския сецесион (Wiener Moderne).

Промислената и стилна програма включваше емблематични музикални произведения от Густав Малер, Албен Берг, Александър фон Цемлински, Ерик Волфганг Корнголд, Рихард Щраус и не на последно място – от музата на всички тях, неустоимата Алма Малер, съпругата на прочутия виенски маестро. Музикалният разказ включваше рядко изпълнявани, но изпълнени с неочаквани настроения песни, които предизвикват истинско любопитство у меломаните. Сред тях са и няколко безспорни шедьоври на песенния жанр - изящните песни на Густав Малер по текстове на Фридрих Рюкерт, знаковите "Цецилия", "Посвещение" и "Пробудената роза" от Рихард Щраус както и избрани творби от цикъла "Седем ранни песни" на Албан Берг. Разбира се, и няколко пленителни песни от самата Алма Шиндлер-Малер (1879–1964).

Оставила композирането на музика в името на любовта, но вдъхновила много музикални произведения, при това от цяла плеяда гениални композитори, Алма сътворява сравнително малък, но много ценен композиторски корпус. Съхранени са едва седемнадесет песни, от които малко повече от дузина са били публикувани приживе. Макар и преди всичко да е известна най-вече като съпруга и вдовица на Густав Малер, днес музиколозите все по-често разглеждат творчеството ѝ като художествено значим, с откроен самостоятелен почерк тонов принос към късния австрийски романтизъм.

В едно свое писмо Алма признава: “Музиката е моят истински език.“ Може би затова в тези макар и спорадични творчески опити, проличава усещането, че композирането е не толкова интелектуално упражнение, а някакво дълбинно и спонтанно емоционално себеизразяване.

Цялата рецензия чуйте в звуковия файл.