Зелено

Интервю

Д-р Найден Прахов, директор на Институт за подводно наследство в Созопол под егидата на Юнеско пред БНР

Подводната археология: Созопол пази хилядолетни тайни под морето

Отлично запазени артефакти връщат времето назад със стотици години и разказват истории

Интервю с д-р Найден Прахов

вторник, 21 юли 2026, 10:31

Каменни котви открити от водолази от подводна експедиция на Националния исторически музей. Древното пристанище е било  разположено западно от остров Св. Кирик и Юлита край Созопол Снимката е илюстративна

Каменни котви открити от водолази от подводна експедиция на Националния исторически музей. Древното пристанище е било разположено западно от остров Св. Кирик и Юлита край Созопол Снимката е илюстративна

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

В средата на лятото сме и много от вас сега са на морето. Радват се на хубавото време, плажа и морската вода. В същото време археолозите използват този сезон, за да правят своите проучвания по нашето Черноморие.

Подводната археология е специфична проучвателна дейност за изследване на морското дъно. Там се откриват следи от потънали кораби, древни пристанища и селища. Отлично запазени артефакти връщат времето назад със стотици години и разказват история, която морето е запазило до наши дни.

Отиваме в Аполония Понтика, наречена по-късно Созополис. Градът е имал пристанище и то говори за търговия с различни точки на света. Още в акваторията на Черно море своите следи са оставили праисторически селища. За ранното християнство археологическите доказателства водят към остров Свети Кирик и Юлита.

Гост по темите е д-р Найден Прахов, директор на Института за подводно наследство в Созопол под егидата на ЮНЕСКО.


Остров "Света Анастасия" в Бургаския залив в Черно море

Остров "Света Анастасия" в Бургаския залив в Черно море

СНИМКА: БНР

"Подводното културно наследство на България е сред най-богатите в Черноморския регион, а Созопол продължава да разкрива следи от човешки живот отпреди повече от 7000 години", каза в интервю за БНР директорът на Института за подводна археология към ЮНЕСКО д-р Найден Прахов.

По думите му България е една от първите държави, подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство, а създаденият през 1978 г. Център за подводна археология - днес Институт за подводно наследство към ЮНЕСКО - е най-старият подобен научен център в Черноморския регион.

"България притежава изключително богато подводно културно наследство. Именно това наложи създаването на специализирана институция, която да се грижи за неговото проучване и опазване", посочи той.

Черно море - естествен музей под вода

Според археолога Черно море е едно от най-подходящите места в света за подводни изследвания. Причината са специфичните природни условия - високото съдържание на сероводород в дълбоките води и липсата на кислород, които съхраняват органичните материали в изключително добро състояние.

"Запазени са не само корпусите на древни кораби, но и дървени конструкции, въжета и такелаж - нещо, което почти не се среща в други морета", обясни той.

Подводен Созопол разкрива праисторически живот

Едни от най-значимите открития са в района на Созополското пристанище. Там археолозите са проучили праисторически селища от неолита, каменно-медната и бронзовата епоха, които днес се намират под морската повърхност.

"Откриваме останки от жилища, дървени конструкции и стотици отлично запазени дървени колове. Това показва, че районът е бил плодородна крайбрежна долина със сладководни източници, където хората са живели, земеделствали и са били тясно свързани с морето", разказа още д-р Прахов.

Следите от древния бряг

Археолозите припомнят, че след края на последната ледникова епоха морското ниво постепенно се е покачило и е заляло огромни територии, които някога са били суша. Именно това е причината днес под водата да се откриват древни селища.

Според д-р Прахов тези процеси вероятно стоят и в основата на легендите за Всемирния потоп, макар подобни истории да съществуват в митологиите на почти всички древни цивилизации.

Как работят подводните археолози

Повечето археологически разкопки се извършват на дълбочина до 8-10 метра. При по-дълбоки обекти специалистите използват дистанционно управляеми подводни апарати, сонари, ехолоти и други съвременни технологии.

Подготовката преди всяко гмуркане е задължителна и продължава между 30 минути и един час.

"Добрата организация е гаранция както за качествената научна работа, така и за безопасността на екипа", подчерта археологът.

Всяка година Институтът извършва мащабни геофизични обследвания на морското дъно, при които се откриват нови потънали кораби и неизвестни досега археологически обекти.

Още чуйте в звуковия файл.