Какво се случва с делфините в Черно море?

23 юли е Международен ден на китовете и и делфините. Годишнина от приемането /1982/ на Мораториум върху търговския улов на китове от Международната китобойна комисия. Отбелязва се от 1986 г., когато Мораториумът започва да се прилага.

В цял свят вече са недопустими ловът и търговията с китове и делфини, което способства те да се спасят от практически пълното им изчезване, както и донякъде да се възстанови броят им.

Международната забрана не касае някои северни народи, за които употребата на месото на морските бозайници е въпрос на оцеляване и е от жизнена важност. Специално за тях се определят квоти за лов на китове.

Доц. Панайотова, поводът да разговаряме е Международният ден, посветен на делфините и китовете. Всички изпитваме симпатия към делфините, още повече че, както се смята, те имат сложна система за комуникация помежду си – нещо като език – и са надарени с висок интелект. Това виждаме дори в делфинариума, макар и при различни условия.

Към настоящия момент можем ли да кажем, че запасите от делфини в Черно море са намалели? Имало ли е някога значително повече?

"Да, извършваме такива проучвания. За съжаление, не всяка година, а това би било добре, за да можем да проследяваме динамиката в числеността на видовете.

Само да уточня - в българската акватория на Черно море се срещат три вида китоподобни: афала, обикновен делфин и муткур. Те се различават както по численост, така и по поведение. Например муткурът е по-крайбрежен вид и се храни основно в шелфовата зона, докато обикновеният делфин се среща в по-голяма численост в открито море, каза за БНР доц. Марина Панайотова от Института по океанология във Варна.

Вероятно именно тях най-често виждаме край плажа в Аспарухово?

"Да. Последният случай със спасено делфинче на плажа беше именно муткур – преди около две-три седмици.

Това, което трябва да се каже, е, че днес вече има законодателство, което гарантира опазването на тези наистина интелигентни и интересни животни.

За съжаление, в миналото делфините са били обект на промишлен риболов. Особено през 60-те години на миналия век по нашето крайбрежие в някои години са били улавяни до около 60 000 делфина."

Тоест тогава е имало много повече делфини?

"Да. Те са били целенасочено ловувани заради подкожната мазнина и кожите. Самите рибари впоследствие забелязват, че числеността им намалява, и започват да се предприемат мерки.

България забранява напълно улова на делфини още през 1966 г. Подобни забрани са въведени и в останалите държави от тогавашния социалистически блок. Последна в Черно море забранява делфинолова Турция – през 1983 г. Оттогава няма целенасочен улов на китоподобни.

През 2001 г. България се присъединява и към Споразумението за опазване на китоподобните в Черно, Средиземно море и прилежащата акватория на Атлантическия океан. Така че съществуват както национално законодателство – Законът за биологичното разнообразие – така и международни споразумения, които гарантират тяхната защита.

Разбира се, делфините могат случайно да попаднат в риболовни мрежи, което също причинява смъртност, особено през пролетта."

Това ли е причината за телата на делфини, които понякога виждаме изхвърлени по плажовете?

"Това е една от възможните причини. Друга е естествената смъртност - все пак това са бозайници и също боледуват.

Напоследък се изследва и влиянието на военния конфликт в Украйна. Използването на активни сонари и експлозиите в морето могат да доведат до акустични травми или директни наранявания. Без конкретни изследвания е трудно да се посочи точната причина за всяка смърт, но най-често става дума за един от тези фактори."

След забраната на улова увеличила ли се е популацията? Или сега отново има неблагоприятна тенденция?

"Има известно възстановяване. Но делфините са бозайници - бременността им е продължителна, раждат по едно малко, а популациите им се възстановяват бавно. Все още не са достигнали нивата отпреди масовия риболов."

Какво показва последното преброяване?

"За българската акватория има признаци на възстановяване. Най-малочислена е афалата - около 10 хиляди индивида. Следва обикновеният делфин - около 15 хиляди, а най-многоброен е муткурът - приблизително 48–49 хиляди.

Трябва обаче да се има предвид, че това са мигриращи видове. Дори самолетните проучвания, които обхващат големи площи за кратко време, не могат да регистрират цялата популация едновременно.

Проучването, за което говоря, обхвана акваториите на България, Румъния, Украйна и Турция, но не и тази на Русия. За цялото Черно море общата численост на трите вида се оценява на около 250 хиляди индивида.

Тези изследвания са изключително скъпи и сложни като организация. Изискват самолети, спокойно море и добра видимост. Допълнително затруднение е по-ниската прозрачност на водите в Черно море в сравнение със Средиземно море."

Още чуйте в звуковия файл.