Зелено

Интервю

Данита Заричинова: Текстилната промишленост е отговорна за до 10 на сто от глобалните емисии на парникови газове

Пелените и дамските превръзки - сред най-трудните за рециклиране отпадъци

ЕС изисква държавите членки да рециклират минимум 50% от битовите си отпадъци и до 70% от отпадъците от опаковки

Интервю с Данита Заричинова

Данита Заричинова

Данита Заричинова

СНИМКА: Таня Милушева

Размер на шрифта

Европейският съюз изисква държавите членки да рециклират минимум 50% от битовите си отпадъци и до 70% от отпадъците от опаковки. Заради хроничното неизпълнение на тези норми (рециклиране от едва около 16-17% в страната), Европейската комисия стартира наказателна процедура срещу България. Ако страната не въведе спешни мерки, я грозят тежки финансови санкции от Съда на ЕС.

Често в предаванията по "Хоризонт" говорим и призоваваме за разделното събиране на отпадъци, за да се рециклират повече от тях.

Извън познатите за рециклиране материали, днес говорим за други възможности - за да спестяване заравянето им в депата и бързото препълване на тези депа.

Памперсите - и за деца, и за възрастни, а и дамските превръзки не подлежат на стандартно рециклиране. Поради смесените материали (пластмаси, целулоза) и биологичното замърсяване, те трябва да се изхвърлят единствено в контейнерите за общ (смесен) битов отпадък.

битови отпадъци

битови отпадъци

СНИМКА: magnific.com

"Пелените за деца и възрастни, както и дамските превръзки, са сред отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани по стандартния начин. Причината е, че съдържат смес от пластмаса, целулоза и силно абсорбиращи материали, а след употреба са биологично замърсени. Затова у нас те попадат в контейнерите за смесен битов отпадък и в крайна сметка най-често се депонират или изгарят.

Това коментира Данита Заричинова от екологичното сдружение "За Земята" за БНР.

По думите ѝ в редица европейски държави вече работят системи за отделно събиране и преработка на подобни хигиенни отпадъци.

"В Европа има добри примери за отделно събиране на хигиенните продукти. Вече съществуват инсталации, които успяват да използват част от материалите повторно, вместо те да бъдат изгаряни или депонирани", обясни тя.

В България подобна практика засега липсва.

Заричинова даде пример с италиански общини, където семейства с новородени получават специална организация за събиране на използваните пелени, които впоследствие се транспортират до специализирани инсталации.

Според нея далеч по-устойчивото решение е насърчаването на продукти за многократна употреба.

"Много общини в Европа подаряват на младите родители комплекти с многократни памучни пелени. Те лесно се перат в пералня и значително намаляват количеството отпадъци", посочи тя.

Подобни стимули съществуват и за многократните менструални продукти. В редица държави те се продават с намалено ДДС или се субсидират от местните власти.

Пластмасата остава скрит проблем


По думите на Заричинова много хора не знаят, че дамските превръзки и мокрите кърпички съдържат значителни количества пластмаса.

"В една дамска превръзка има приблизително толкова пластмаса, колкото в пет найлонови торбички", подчерта тя.

Освен пластмасата, продуктите съдържат абсорбиращи гелове, ароматизатори и множество химични вещества, чието дългосрочно въздействие върху човешкото здраве все още не е напълно изяснено.

Необходими са политики, а не само добри примери

Според експерта решението изисква държавна политика и активното участие на общините и производителите.

Тя посочи като успешен пример депозитните системи за пластмасови бутилки и кенове, които вече функционират в много европейски държави.

"Когато има добре организирана система за събиране, се достига до над 90% събираемост на отпадъците", каза Заричинова.

Тя припомни и риска от неправилното изхвърляне на батерии и електронни устройства, които могат да предизвикат пожари в инсталациите за третиране на отпадъци.

"Все повече продукти съдържат батерии - включително електронните цигари. Затова е важно хората да ги предават в специализираните контейнери, а не при битовия отпадък", предупреди Данита Заричинова.

Освен тези отпадъци, друг също много голям проблем са текстилните. Какви са възможностите за тяхното рециклиране - коментира Данита Заричинова от "За Земята".

Текстилната промишленост е отговорна за до 10 на сто от глобалните емисии на парникови газове. 

"У нас сме все още нямаме т.нар. "разширена отговорност на производителя - тоест да имаме въведени продуктови такси върху дрехи, обувки, които излизат на пазара и производителят да плаща за това, че произвежда нещо, което е впоследствие е отпадък.

Има вече контейнери, но фирмите, които ги поддържат имат нужда от повече приходи, за да работят ефективно, но в същото време виждам и голям ентусиазъм в някои от тях, които поставят цветни контейнери, които инвестират в рециклирането на текстил, допълни още Заричинова.


Още чуйте в звуковите файлове.