Ще се реализира ли съвместният проект с "Райнметал“?

Или сме несериозни и гледаме на изграждането на тези два завода - за барут и за снаряди по натовски стандарти - като нещо извън българските обществени интереси, или има някаква скрита картинка, която не се казва докрай, и някой иска да преформатира това българско участие в нещо друго.

Това каза пред БНР военният експерт Илия Налбантов.

"Проблемът, може би, ще се реши в рамките на публично-частното партньорство, така че интересите и на двете страни - на България и на "Райнметал" - да бъдат достатъчно гарантирани и защитени. А дали имаме интерес да вкараме високи технологии в България, това е излишно да се коментира, защото това би помогнало за развитието на българските технологии и земеделие, защото около производството на барут, има производство на памук и други съпътстващи дейности, които трябва да бъдат реализирани, за да се поддържа това производство. Друг е въпросът дали имаме достатъчно висока индустриална култура за такъв тип високотехнологични производства. Това е един от проблемите", коментира той.

Според Налбантов управлението на това съвместно дружество би могло лесно да бъде решено, ако "ние сме достатъчно отговорни и искрени към немската страна".

"Несигурността от наша страна се вижда от немската страна. ... Ние трябва да поемем ангажименти с подготовката на кадри - средните ни училища да подготвят младежи с технологична култура, които да са готови да влязат в това производство. Ако ние не решаваме това стратегически напред, няма смисъл да ангажираме немската страна с някакви "балони".

С идването на тези два завода в България ще променим производството от съветска технологична култура към западна, което води до отбранителен капацитет на страната ни и повишава отбранителния потенциал на НАТО, подчерта военният експерт.

Според икономиста Евгений Кънев проектът с "Райнметал" е първата голяма крачка на индустриалната интеграция на България в НАТО и е радикална промяна на културата, управляваща военния сектор, която е предимно съветска - и като технология, и като начин на мислене и организация.

"Става въпрос за производство на изцяло нов тип военен комплекс по германска технология, с германска техника, лицензи, патенти и пазар, който е осигурен от Германия. Вероятно задачата на България е да включи свои поддоставчици, така че да се разшири веригата на доставка, където български предприятия, а не само това конкретно, бъдат интегрирани в системата на доставки в НАТО", обясни той.

Проектът е от стратегическо значение, подчерта Кънев и посочи:

"Стратегически инвеститор е този, който предлага технологията и пазарите. ... Трябва да използваме това партньорство като първа възможност да обучим нашите кадри, за да имаме възможност сами да правим заводи по лицензите на НАТО за в бъдеще". 

Евгений Кънев препоръча да се провери какво влиза в съотношението на участващите в това публично-частното партньорство.

"Къде отиват тези 490 млн. евро от българска страна, за какво се ползват? Къде отиват тези 510 млн. евро, обещани от германска страна? Как са оценени активите, които се апортират, образно казано, в този проект от двете страни. Трябва да се направи много ясна преценка какъв е ангажиментът на България и защо е оценен на 490 млн. евро".   

Ако има политическа воля зад министър Александър Пулев, той знае как да се случи този проект, каза в заключение Кънев.

Интервюто на Снежана Иванова с Илия Налбантов и Евгений Кънев в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.