Лидер на десницата в Бразилия, ако спечели изборите, ще е подложен на натиск

Южна Америка е континентът на популизма. Причините се коренят в историята и в политическите системи на южноамериканските държави, някои от които са сред най-големите по територия и население в света, а други притежават безценни прирордни богатства.

Всички страни в Латинска Америка, бивши колонии на Испания и Португалия, имат президентска система на управление, която поставя в центъра на общественото внимание личните качества на избрания лидер. От него зависи благополучието на всеки един народ. Това единоначалие наследява тоталната завимост от монарха, който е управлявал колониите, преди през XIX век да настъпи ерата на независимостта на южноамериканските народи.

Днес на мода там е десният популизъм. Дали новите президенти от десницата ще донесат така мечтаното икономическо възраждане и освобождаване от наркотероризма за редица държави в Южна Америка?

Ето какво каза профeсор Антъни Перейра, изпълнителен директор на Центъра за латинскоамерикански изследвания "Роджър Тейър Стоун" към Университета Тюлейн в Съединените щати, в интервю за БНР.

Латиноамериканците обичат да виждат на върха на държавите си обаятелни силни личности с изразена харизма, които да увличат емоциите им и да ги вдъхновяват за по-светлото бъдеще. Без значение е дали лидерът ще бъде с леви или десни убеждения. Достатъчно е да споменем два класически примера от историята на 20-ти век - аржентинският президент Хуан Перон и кубинският Ел Команданте Фидел Кастро.

Питаме проф. Перейра дали новоизбраните десни президенти в Южна Америка дължат електоралния си успех на собствените си лидерски качества или причините са други?

"Да, в Южна Америка има ясно изразена вълна от десни политици, но е трудно да обобщим качествата им в една обща характеристика. Например, Наиб Букеле бе кмет от левоцентристкия спектър в Сан Салвадор, но след това създаде своя партия. От друга страна новият президент на Чили Хосе Антонио Каст е политик с дълга история. Докато фигури като Хавиер Милей в Аржентина и новоизбраният президент на Колумбия, който още не е встъпил в длъжност - Абелардо де ла Есприея, нямат предишен сериозен опит в политиката. Обстоятелствата във всяка страна са различни и е трудно да се обобщава. Наясно сме, че транснационалният импулс от страна на администрацията на американския президент Доналд Тръмп е фактор навсякъде, но характеристиките и самите лидери в действителност са много различни."

И все пак, личната харизма продължава да играе своята роля, понякога за сметка на политическия опит и реализма в дадените обещания:

"Фигура като Милей в Аржентина притежава очевидна харизма - той има едно специфично, бих казал, предизвикателно поведение, насочено срещу статуквото. Наиб Букеле в Салвадор също действа изцяло против установените правила. На обратната страна на монетата е чилиецът Хосе Антонио Каст - според мен той няма голяма харизма, защото е институционален политик. Същото важи и за Родриго Чавес в Коста Рика, който е много по-традиционен и обвързан със статуквото от своя предшественик. Що се отнася до Болсонаро в Бразилия - разбира се, той няма класическа харизма. Не е красноречив оратор, но спрямо него има сляпо преклонение и почит от страна на най-отдадените му последователи. Видях това във Флорида през 2023 г., когато бразилци от цялата територия на Съединените щати пътуваха до Флорида, само за да го видят и да чуят няколко думи от него. Така че и в неговия случай харизмата не липсва."

Проф. Антъни Перейра обаче изтъква опасността политиките на новите президенти да останат повърхностни, както често се случва на тези географски ширини:

"Смятам, че много от решенията на тези лидери се нуждаят от допълващи мерки - по отношение на социалното развитие, инвестициите в образованието и технологиите. Къде е рискът - в опасносттта тези повърхностни политики срещу организираната престъпност и за съкращаване на държавните разходи да не изведат региона до по-високо стъпало на икономическо развитие. Континентът все повече се превръща в износител на суровини - на минерални и селскостопански блага. Това е класическият проблем на Латинска Америка: как да излезе от състоянието на икономическа подчиненост спрямо по-богатите страни - в днешно време спрямо Китай, Европа и Съединените щати. И аз не виждам в мисленето на нито един от тези лидери решение за това дълбоко предизвикателство."

Основният проблем на Южна Америка в момента е организираната престъпност и наркотероризма. Това е и основна причина избирателите да се насочват към кандидати за президент, които обещават много радикални мерки срещу наркомафията. Въпросът ми към проф. Перейра е дали той вижда реална възможност държавите да се изпраят срещу картелите:

"Решението срещу организираната престъпност трябва да бъде на силовите структури - на разузнаването и полицейските сили в целия регион, включително в Съединените щати, чрез обмен на информация и разследвания. В Бразилия например има райони, където организираната престъпност не действа настъпателно, там няма да видите хора с оръжие по улиците. Но има вътрешни хора в банките, които перат мръсни пари от продажба на наркотици, а те на свой ред купуват други служители в банковата система, в правителството, в съдебната система. Противодействието изисква много деликатна работа, бдителност и дискретно събиране на информация."

Във Венецуела например, в щата Арагуа, не може да се влезе, без да се плати подкуп на военизираните отряди на наркокартела Трен де Арагуа. Това не се променя и след нахлуването на американските войски в Каракас от началото на тази година и ареста на президента Николас Мадуро. Мексико също е под заплаха за атака от страна на президента на Съединените щати Доналд Тръмп. За проф. Перейра обаче всичко това е по-скоро зрелище:

"Позицията на администрацията на американския президент Доналд Тръмп според мен е по-скоро зрелищно представяне на борбата с престъпността и милитаризация на този процес. Ликвидирането на няколко души на лодки, за които се предполага, че пренасят наркотици, просто оставя на заден план босовете, големите трафиканти, организаторите и лицата с достъп до финансовата система. Това е начин да се продава "война срещу наркотиците", без реално да се засяга дълбокият корен на проблема. Другият проблем е търсенето на наркотици в Съединените щати. В политиката на Тръмп няма нито дума за проблема с потреблението на кокаин, хероин или марихуана. Поради тази причина за правителство като мексиканското е изключително трудно да се довери на политиките на американския президент, когато неговата администрация говори за военно нападение срещу Мексико, с цел удар по картелите, вместо да си сътрудничат с мексиканските власти."

Проф. Перейра е известен политически изследовател на процесите в Бразилия. Последният въпрос към него е за прогнозата му - кой ще победи в предстоящия президентски вот в най-голямата южноамериканска държава - левият Луис Игнасио Лула да Силва, който се бори за четвърти, макар и непореден мандат, или десният Флавио Болсонаро, син на предишния президент Жаир Болсонаро, който изтърпява присъда от 27 години затвор за опит за военен преврат през 2022 г.:

"Има повече от два месеца и половина до президентските избори в Бразилия. Там се развиват много сюжетни линии, много разследвания - например случаят с банка "Банкомастер", която засяга Флавио Болсонаро, синът на предишния президент Жаир Болсонаро. Бих казал, че е възможно сегашният държавен глава Лула да Силва да спечели отново. Той вече няма онази популярност, която притежаваше през 2022 г. и в правителството му има известни опасения за предстоящите избори. Възможно е или Флавио, или друга фигура от десницата - например губернаторът на щата Минас Жерайс - Зема или Роналдо Каядо, дългогодишен губернатор на щата Гояс, да стигнат до втория тур. Опасявам се, че всеки лидер на десницата в Бразилия, ако спечели изборите, ще бъде подложен на натиск да амнистира не само стотиците участници в атаките от 8 януари 2023 г., но и всички, които опитаха да предотвратят тогава встъпването в длъжност на Лула за третия му мандат. По онова време имаше дори планове за убийства, в които бяха замесени самият Жаир Болсонаро, двама генерали, цивилни съветници, един от които в момента е на свобода в Съединените щати. За мен това би било сериозен регрес за демокрацията в Бразилия.

Цялото интервю с профeсор Антъни Перейра чуйте от звуковия файл.