Интервю
Джонатан Къркъп:
Има 3 години до следващите избори и Бърнам може да оцелее поне дотогава
събота 25 юли 2026 12:15
събота, 25 юли 2026, 12:15
Анди Бърнам
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
"Готов съм да извърша неоходимите промени!" - с това обещание започна мандата си новият британски премиер Анди Бърнам. На острова обаче са скептични, че бившият кмет на Манчестър може да се справи с икономическите проблеми, заради които се провали предшественикът му на Даунинг стрийт 10 Киър Стармър.
Очаква се Бърнам да оповести 10-годишен план, но подробностите все още са оскъдни. Кореспондент на БНР в Лондон разговаря с доктор Джонатан Къркъп, преподавател по политилогия в университета в Кардиф, за очакванията от новия премиер.
"Опитва се да артикулира послание, което да го отличи от предшественика му Киър Стармър. Опитва се да постави ново начало. Усеща се различна визия за ролята на министър-председателя и на Лейбъристката партия. Би следвало нейните привърженици да се почувстват освободени, а цялата страна да започне да гледа на партията и управлението й с други очи. По отношение на политиката, която все още чакаме да стане ясна, мисля, че ще му е трудно да осъществи големи промени. Той трябва да живее и управлява по същите правила, залегнали в манифеста на лейбъристите от предишното правителство, с които той каза, че ще се съобразява. Това ще го ограничи. Засега остава единствено усещане за ново начало, предвид това, че само след две години правителството вече изглеждаше уморено и сякаш няма визия и не отстоява нищо. Ако не друго, Анди Бърнам, има визия за страната и дава нова надежда", коментира Джонатан Къркъп в Събота 150.
- Мнозина смятат, че в крайна сметка Бърнам и Стармър не са толкова различни политици. Дали пък не е вярно твърдението, че Бърнам е просто „по-добър разказвач на приказки“, по-умел комуникатор?
- Това може би е вярно, но най-вече е показателно за ролята на британския министър-председател през последните 10-20 години след времената на Тачър и Блеър. Стои въпросът до каква степен министър-председателите изобщо имат някаква политика. Имахме премиери като Лиз Тръс и ако направим сравнение с някой като Борис Джонсън, то наистина отличителното е доброто разказване, добрата комуникация, ясната визия на страната - повече наподобява президент. Анди Бърнам изглежда е по-ляво ориентиран, планира да води традиционни за лейбъристите политики, но предстои да видим.
- Като кмет на Манчестър Анди Бърнам имаше голям успех и винаги е бил радетел на политиката на децентрализация. Сега обаче като премиер дали ще може да приложи както иска така наречената от него политика на „манчестъризъм“, защото става дума за цяла една държава?
- Да, това е интересен въпрос. Има много изказвания, че Великобритания не е Манчестър. Още е много рано за заключения, но Бърнам вече анонсира някои от политиките, познати от града - таван на цените за автобусните билети и намаляване на спящите на открито бездомни хора. Мисля, че ще бъде интересно да се види как той ще се развие от кмет с доста ограничени правомощия в министър-председател. Ще бъде трудно с въпроси като данъното облагане, например. Кметът получава пари и действа с тях. Министър-председателят трябва да взема много трудни решения в данъчната политика, външната политика, политиката за социално подпомагане. Чудя се дали част от този блясък, който имаше Бърнам като кмет, няма да изчезне доста бързо.
- Споменахте външна политика , а това по принцип вълнува повече българския слушател, отколкото вътрешните проблеми на Великобритаиня. Тук Бърнам несъмнено ще бъде изправен пред много предизвикателства: президентът Доналд Тръмп, подкрепата за Украйна, позицията на Лейбъристката партия за действията на Израел в Газа и на Западния бряг и много други.
- Да, ще бъде трудно. Киър Стармър беше доста проницателен и ловък във външната политика и за краткия му период като премиер изглеждаше добре подготвен. Бърнам е лейбъристки политик. Той вече разговаря с непостоянния Тръмп, към когото като кмет отправаше критики, и ще трябва да се справя с неговата администрация. Критиките към Тръмп ще преследват Бърнам през управлението на американския президент, но мисля, че отношенията между Великобритания и Америка няма да се променят. По отношение на Украйна той ясно заяви, че Великобритания продължава да я подкрепя безусловно. А по отношение на отбранителната политика, струва си да отбележим, че неговият министър на финансите доскоро беше министър на отбраната и подаде оставка като такъв заради недостатъчните военни разходи. Мисля, че Бърнам ще запази посоката на по-голямо сближаване с Европа отколкото с Америка. Той ще търси по-добри отношения с Франция и Германия. А относно Газа лейбъристите имат силна традиция да осъждат Израел за неговите действия и това беше нещо, което Киър Стармър явно не можа да схване.
- Една от причините Бърнам да бъде предпочетен е, че показа на частичните избори, че може да бие „реформаторите“ - нещо, което Стармър не успя да направи на местните избори и това на практика го погуби. Ще успее ли обаче Бърнам да се справи със заплахата отдясно от „реформаторите“ на Найджъл Фарадж и отляво от Зелената партия на национално ниво?
- Едни от първите публични позиции на Бърнам създават конфликт със Зелените, тъй като той подкрепя сондажи в Северно море и отклонение от някои политики за въглероден неутралитет. Някои депутати от Лейбъристката партия може и да се притеснят от възможността Зелената партия да открадне гласоподаватели, но според мен това не е сериозна заплаха и засяга по-маргинални групи. Струва ми се, че на избори Лейбъристката партия би привлякла повече хора като по-голяма партия. Самата Зелена партия стана по-лява по отношение на икономическата политика, на което въпреки всичко трябва да се обърне внимание. Много по-големият въпрос е “Реформирай Обединеното кралство” и способността тази партия да отнеме от лейбъристите някаква част от работническата класа. Тук има два момента. Едният е нуждата от ясна визия за цената на живота и произлизащите от инфлацията проблеми за тези британски общности, които търсят отговор при реформаторите. Мисля, че Бърнам има визия - нещо отличимо, идеите за децентрализация, за вслушване в традиционните трудови ценности и поставянето на разходите за живот в центъра на политиката. Второто обаче е фокусът на реформаторите върху имиграцията. Това ще бъде проблематично за Бърнам, който е доста прогресивен човек и идва от мултикултурния Манчестър. Но той поддържа идеята, че министерството на вътрешните работи трябва да намали нетната имиграция и поне до момента е в тон с популярното мнение. Освен това в последно време "Реформирай" и конкретно Найджъл Фарадж допуснаха някои грешки и Бърнам може да излезе късметлия. Идва на власт с усещане за "вятър на промяната", а противопоставянето с Найджъл Фарадж е по-малко проблематично отколкото преди година или две.
- Има полически анализатори, които прогнозират, че Бърнам ще последва съдбата на Стармър, в голяма степен поради това, че не може да направи нещо кой знае колко по-различно в сегашния свят на бушуващи войни, на глобална криза с горивата, с голяма имиграция, проблеми в здравеопазването и климатичните промени. Какво е вашето мнение?
- Във Великобритания през последните десет години министър-председателите са изправени пред някои фундаментални структурни проблеми - цената на живота, липсата на достатъчен икономически растеж, данъчното облагане и въобще основни за населението въпроси. Хората търсят промяна и търсят нещо по-различно и сякаш десните политици са по-успешни, защото предлагат нещо различно. Има 3 години преди следващите общи избори и мисля, че Бърнам може да оцелее поне дотогава. Въпросът е дали през тези три години може да направи нещо осезаемо, което да накара хората отново да гласуват за Лейбъристката партия и да не си кажат „нека дадем шанс на някой друг“. Не мисля, че самата Лейбъристка партия ще иска отново да смени премиера. Консерваторите го правеха много често и това не сработи. Лейбъристите изглеждат решени да се придържат към Бърнам. Въпросът е дали на следващите общи избори той ще може да каже „Направих достатъчно промени, за да накарам хората отново да обичат лейбъристите“. В момента Великобритания изглежда малко изгубена, но това е типично за тази част от Западния свят, в която управляващите се борят да запазят властта си. Трудно ще бъде за Бърнам да казва „Дайте ми още време“, защото електоратът по целия свят вече не е склонен да дава много време на политиците.
Цялото интервю с Джонатан Къркъп чуйте от звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!