Скок на фалшивите климатични новини при жегите в Европа (Euranet Plus Factcheck)

Горещите вълни в Европа са предизвиквали скок на дезинформацията, свързана с климатичните промени. Това установява доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".

"Големи части от Европа вече преживяха две горещи вълни през този сезон, като през летните месеци се очакват още високи температури. Въпреки че учените свързват високите температури с изменението на климата, в интернет се е увеличила дезинформацията, която отрича или омаловажава глобалното затопляне. 

През юни бяха регистрирани рекордни температури в целия евроблок - от Испания и Франция до страни, за които екстремните горещини са по-слабо познато явление, като Нидерландия, Дания и Австрия.

Организацията Уърлд Уедър Атрибюшън (World Weather Attribution) заключи, че предизвиканите от човека климатични промени без съмнение са отговорни за интензивността на горещата вълна, както и че температури от този мащаб биха били на практика невъзможни преди 50 години.

И все пак различни форми на дезинформация за климата циркулират в широк мащаб в социалните мрежи и във водещите медии, като сеят съмнение и объркване. Те варират от пряко отричане на климатичните промени до по-нюансирани или политически позиции, атакуващи конкретни действия или политики", казва авторът на доклада Линда Гивташ. 

Тя допълва как изглежда дезинформацията за климата.

"Повечето от твърденията не отричат, че се случват горещи вълни. Вместо това те се стремят да омаловажат значението им или да поставят под съмнение причините за тях.

Примери за това включват твърдения, че температурните рекорди са подвеждащи, като, за да се посее съмнение, се използват реални явления като "градски топлинен остров". Други твърдят, че условията не са "нeщо изключително", тъй като горещите вълни са се случвали и през десетилетия в миналото.

Много от тези твърдения използват реални исторически събития или изолирани данни, но ги изваждат от по-широкия им научен контекст.

Тези тактики се използват не само за изключване на ролята на климатичните промени в контекста на екстремните метеорогични явления, но и на по-широката наука. Този процес продължава от години.

Материал за проверка на фактите на агенция Франс прес от 2023 г. посочва тактиката с "подбиране" на данни за въглеродния диоксид за популяризиране на подвеждаща информация за изменението на климата.

Голяма част от тази дезинформация не отрича самата наука за климата, като в случая става дума повече за противопоставяне на политиките за климата", разказва журналистът.

Гивташ обяснява, че има вариации на темата в различните държави членки.

"Дезинформацията често е опортюнистична - тя се възползва от конкретно събитие или кампания на дадено място, като внася известна вариация в наративите срещу климатичните промени, които се наблюдават в Европейския съюз.

В Италия например конспиративните теориите се фокусират върху твърдения за геоинженерство, извършено от НАТО и Програмата за високочестотни активни изследвания на полярното сияние (HAARP), върху кемтрейлс и върху манипулиране на метеорологичните станции. Има и твърдения, че предупрежденията за горещи вълни имат за цел да придвижат напред Европейската зелена сделка.

Междувременно има тенденция страните, предразположени към горски пожари, като Гърция, Испания и Португалия, да виждат дезинформация и конспирации, свързани с пожари и политики за превенция.

Например в Гърция има конспиративни теории, които твърдят, че горите биват умишлено подпалвани, за да се разчисти място за вятърни турбини. Теориите твърдят, че горските пожари са подпалвани от хора, особено от мигранти, и не са свързани с климатичните промени.

Учените обаче правят разлика между запалване и разпространение. Много пожари биват подпалвани от хора, независимо дали поради небрежност или вследствие на предумишлен палеж. Екстремните горещини, сушата и силните ветрове обаче създават условия, които позволяват пожарите да се разпространяват по-бързо, да горят по-интензивно и да станат много по-разрушителни", подчертава Линда Гивташ.

Докладът на екипа за проверка на факти търси и кои са разпространителите на климатични фалшиви новини.

"Изследователите казват, че както обикновено няма един единствен източник, но са налице обичайните заподозрени. Според Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) екосистемата за дезинформация в областта на климата включва компании за изкопаеми горива, партийни мозъчни тръстове, политици, инфлуенсъри, рекламодатели, онлайн платформи и търсачки.

Обсерваторията и други изследователски институти разкриха, че руските кампании се стремят да подкопаят подкрепата за политиките в областта на климата, да поляризират обществения дебат и да отслабят доверието в европейските институции. Те правят това, като определят действията в областта на климата като вредни за икономиката или като политически мотивирани.

Институтът "Нов климат" (NewClimate) също така отбелязва дългогодишната практика на президента на САЩ Доналд Тръмп с разпространението на неверни твърдения за изменението на климата, включително многократни атаки срещу енергийния преход на Германия.

Докато голяма част от дезинформацията циркулира в социалните мрежи, което подтиква различни групи да призоват за по-строги политики за търсене на отговорност от платформите, то основните медии също играят роля в процеса.

Неправителствената организация за климатичен активизъм "КвотаКлимат" (QuotaClimat), установява, че за три месеца са били открити 128 случая на дезинформация за климата, които са били излъчени по телевизията и радиото във Франция. Това са средно около 10 твърдения на седмица. Над 80% от всички случаи са били излъчени в частните медии", сочи проучването на климатичната дезинформация.

"Общественото мнение продължава преобладаващо да подкрепя действията в областта на климата. Според последното проучване на Евробарометър 85% от европейците смятат, че климатичните промени са сериозен проблем, 84% вярват, че те са причинени от човешка дейност, а 81% подкрепят целта на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Повече от половината от анкетираните обаче казват, че не получават ясна информация за климатичните промени, а това дава възможност за разпространение на дезинформация. Ето защо обществото трябва да продължи да бъде критично към това, което вижда и чете онлайн, за да не бъде измамено от дезинформация", препоръчва авторът на доклада на екипа за проверка на факти на мрежата "Евранет плюс" Линда Гивташ.