Пенливото вино - дестинации, дегустации и вкусове, които не си срещал...

Как България може да развива винения туризъм така, че да привлича повече чуждестранни и български  посетители и да задържа ползите в регионите?  Отговорите дават от Асоциацията на българските винени професионалисти.

Ще ви разкажем за необичайния път на едно пенливо вино – от класическата технология на Шампан до естествените условия на пещера Магурата.

Как да изберем подходящ винен тур или дегустация и какво превръща срещата с виното в истинско преживяване - научаваме от виненият специалист Екатерина Христова.

Едно тридневно пътуване по Дунавската делта, рибарските селища на Добруджа и срещата с местната кухня и виното в Румъния стана повод за размисъл може ли Дунав да се превърне в обща винена туристическа ос между България и северната ни съседка. Това ще разберем от Желязко Каракашев – съосновател на образователната платформа Шеф енд Гастро.

Виното отдавна не е просто напитка. Все повече хора пътуват, за да открият мястото, където се ражда, историята зад него, хората, които го създават, и традициите, които го превръщат в част от културата на един регион. Винени маршрути, дегустации сред лозята, фестивали, малки семейни изби и специализирани туристически услуги привличат гости през различни сезони и дават нови възможности на местната икономика. Как България може да развива винения туризъм така, че да привлича повече чуждестранни посетители и да задържа ползите в регионите? По темата разказа за БНР Живко Енчев от Асоциацията на българските винени професионалисти.

В Северозападна България, край село Рабиша - недалеч от Белоградчик, в естествената прохлада на пещерата Магура, се пази една от най-необичайните винени истории у нас. Там от десетилетия се произвежда естествено пенливо вино по класическата френска технология, известна от областта Шампан.

Според избата това е единственото пенливо вино в България, което узрява в естествена пещера, а не в прокопани тунели под земята. Историята започва само няколко години след облагородяването на пещерата и превръщането й в туристически обект един от нейните ръкави е отделен със стена, разказва екскурзоводът Мартино Милчев:

С едно уточнение – само пенливите вина, произведени в областта Шампан във Франция, имат право да носят това защитено наименование. Технологията обаче не остава ограничена само във френския регион.

В България също се произвеждат пенливи вина по този метод. Преди да достигне до бутилката и до отлежаването виното при постоянна температура около 12 градуса в пещерата, то престоява в иноксови съдове. Наш водач е Димитрина Димитрова. Преди да се превърне в място за винена традиция, Магурата е била дом на друг живот. В нейните галерии времето е оставило следи – от праисторическия човек до животните, обитавали тези пространства преди хилядолетия.

Днес Магурата продължава да разкрива своите истории. Едните оставени от природата и времето, а другите създадени от хората, които превръщат това място в част от винения туризъм на България.

Виненият туризъм, за който говорим днес в предаването, отдавна не се свързва само с дегустация на вино. Днес той е част от по-широк разговор за устойчивото развитие на регионите, съхраняването на културното наследство, дигиталните иновации и новите туристически преживявания.

Именно в тази посока работи европейската програма „Еразъм“, която чрез международни партньорства между университети, изследователи и представители на бизнеса създава ново поколение специалисти във винения сектор. Един от примерите е съвместната магистърска програма WINTOUR, обединяваща водещи университети от Испания, Франция и Португалия, където обучението съчетава туризъм, маркетинг, енология и управление на винено наследство.

Как "Еразъм" подпомага развитието на винения туризъм и какви възможности открива пред малките производители и винените региони – за "Пътувай с "Хоризонт" разказа Екатерина Христова  - професионален дегустатор и професионалист във винения туризъм.

Продължава разговорът с Екатерина Христова – професионален дегустатор и професионалист във винения туризъм. На какво да обърнем внимание по време на винена дегустация?

Дунавската делта, рибарските селища на Добруджа, местната кухня и виното – всичко това събрано в едно тридневно пътешествие в Румъния в края на юли.

Маршрутът на пътуването премина през едни от най-интересните винени райони на Северна Добруджа, съчетавайки дегустации, срещи с местни производители, рибарски традиции и морската атмосфера на Констанца.

Какви са впечатленията от този винено-кулинарен тур за групата, която участва в него, какво можем да научим от румънския модел и има ли потенциал за общи дунавски винени маршрути между България и Румъния - сподели за "Хоризонт" с Желязко Каракашев съосновател на образователната платформа Шеф енд Гастро. Дали е възможно създаването на съвместни винени маршрути между България и Румъния?

Желязко Каракашев съосновател на образователната платформа Шеф енд Гастро разказа за едно пътуване в Румъния по Дунавската делта и рибарските селища на Добруджа.

Какво прави подобен винено-кулинарен тур различен и какво може да научи България от румънския туристически модел?

По думите му най-силното впечатление от пътуването е усещането, че всички елементи са част от едно общо преживяване.

"Това беше едно пътешествие през един цял регион, в който виното беше само повод да опознаеш природата, хората, кухнята и традициите", разказа Каракашев.

За три дни групата посещава четири винарни, прекарва около четири часа в плаване по каналите на Дунавската делта, посещава рибарското селище Мила 23 и се запознава с местните рибарски традиции. В програмата е включено и посещение на музей, свързан с легендарния румънски олимпийски шампион Иван Патайкин, както и среща с производител на рибни продукти.

Виното като част от цялостната история

Според Каракашев характерното за румънския модел е, че туристическите обекти не се възприемат като отделни спирки, а като части от една обща история за региона.

"Не посещаваш отделни туристически обекти, а постепенно опознаваш Северна Добруджа чрез нейния характер, хора и традиции", посочи още Каракашев.

Така реката, природата, виното и местната кухня се превръщат в единен туристически продукт. Близостта до морето също оказва влияние върху характера на местното винопроизводство.

Особено впечатление прави и начинът, по който са подбрани храните по време на пътуването. Вместо широко разпространени продукти от други европейски кухни, на масата преобладават местни специалитети.

"В България има много обособени кулинарни преживявания, но много често се предлагат френски сирена, прошуто, чужди колбаси. Тук този лукс го нямаше - имаше само местни продукти, характерни за региона. Това ни помогна да се потопим в същността и атмосферата на Дунавската делта", каза Каракашев.

Местните сортове - другото лице на румънското вино

При дегустациите акцентът също не пада единствено върху познатите международни сортове. Според Каракашев Румъния има основание да се гордее с местните си винени сортове.

Той препоръчва на хората, които посещават региона, да не се ограничават само до международно познатите вина, а да опитат именно местните сортове.

За него обаче най-важна остава историята, която стои зад чашата вино.

"Много трудно ще можеш да запомниш кое вино колко градуса е или точно какви са нотките. Но когато запомниш историята, която ти разказват, когато ти покажат виното, когато видиш начина на отглеждане, самата дегустация е естествен завършек на тази комуникация и този разговор", обясни той.

Именно разказът за мястото и хората превръща дегустацията от обикновено опитване на вина в част от цялостното туристическо преживяване.

Риба, традиционни рецепти и малки производители

Съществена част от пътуването е посветена на местната кухня. Групата посещава предприятие за преработка на риба, където се произвеждат полуфабрикати и консерви по традиционни местни методи.

Особен интерес предизвикват продуктите с кратък срок на годност, предназначени основно за регионалния пазар, както и пастърма от шаран.

Сред ястията, които оставят най-силно впечатление, е рибното ястие, познато като „саламур“ или „саламура“ в региона. Каракашев подчертава, че то се различава от българската саламура, характерна за района на Тутракан.

В румънската кухня рибата присъства в разнообразни форми - пържена, печена или приготвена по традиционни местни рецепти, често поднесена с мамалига.

Друг акцент са малките производители на колбаси и други регионални продукти, които допълват усещането за автентичност.

Има ли потенциал за общи винени маршрути?

Пътуването поставя и въпроса за възможността България и Румъния да развиват съвместни туристически маршрути по поречието на Дунав.

Опитът от Северна Добруджа показва, че виненият туризъм може да бъде много повече от посещение на винарна и дегустация. Той може да свързва природата, местната история, рибарските традиции, кухнята и малките производители в един общ разказ за региона.

Още по темите слушайте в звуковите файлове.