От деня

Интервю

Ген. Мариус Кръчун след падането на дрона край Кардам:

Операция под фалшив флаг - възможно е целта да е била да бъде обвинена Украйна

Бившият командир на румънските специални сили не изключва руска операция, която да тества способността на България и Румъния да засичат нисколетящи дронове

Интервю с ген. Мариус Кръчун

сряда, 12 август 2026, 09:30

ген. Мариус Кръчун

ген. Мариус Кръчун

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

Румънски военни водолази вчера унищожиха два дрона тип Gerbera в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, в близост до офшорния газов проект Neptun Deep. Това съобщи вчера министърът на отбраната Раду Мируша, цитиран от Ройтерс. Румъния има повече опит от нас с дроновете, които са запазената марка на новия тип война, която бушува недалеч от границите ни. 

Докато българското общество се чуди дали този, който падна до Кардам на българска територия, е бил дрон с експлозиви или отклонен дрон-примамка, който не е оставил даже кратер около себе си, особено след като българското правителство побърза да го идентифицира като украински и да извика посланика на Украйна - би било полезно да чуем повече за румънския опит и как изглежда случката с дрона до Кардам, видяна от към Румъния, която има повече опит с дронове, свързани с войната.

Интервю с бригаден генерал Мариус Кръчун, бивш командир на румънските специални сили. 
Той е командвал румънския компонент на силите за специални операции (FOS) от 2009 до 2016 г. в рамките на Дирекцията за военно разузнаване и е признат за един от архитектите на оформянето и развитието на съвременните елитни специални сили на Румъния от самото им създаване. В биографията му има над 35 години като кариерен офицер. При преминаването му във военния резерв в края на 2016 г./началото на 2017 г. е повишен в званието бригаден генерал. За плодотворната си работа по развитието на специалните операции и сътрудничеството с международни партньори той е удостоен с престижния орден "Легион на заслугите" (степен "Офицер") от министъра на отбраната на САЩ. Бригаден генерал Кръчун притежава докторска степен по военни науки и разузнаване. Има историческата чест да бъде първият румънски офицер, включен в генералния щаб на НАТО. Известен е с анализите си върху стратегическата готовност на румънската армия и динамиката на регионалната сигурност.

Генерал Кръчун, разговорът ни е по повод ситуацията с дрона, който падна близо до българско-румънската граница на 8 август. Ако дронът е навлязъл от Румъния, възможно ли е радарите да не са засекли траекторията на полета от румънското към българското въздушно пространство? 

"Е, това е много добър въпрос и е един от въпросите, които си зададох преди три дни, когато чух за случая и прегледах отворените източници, до които имам достъп – това са единствените източници, до които имам достъп сега, след като вече 10 години съм в пенсия. И това е доста сериозен въпрос, защото не знам дали този конкретен тип дрон би имал достатъчен обсег, за да прелети над румънска територия от Украйна или от Русия, от окупираната от руснаци територия в Украйна, и да достигне границата между Румъния и България. Докато българските власти, българският министър на отбраната или който и да е, не съобщят на вашите хора по-технически подробности за дрона, вероятно бих могъл да проверя това и да видя дали този тип дрон "Мая" би имал обсег да прелети двеста, триста, четиристотин километра. И каква би била целта на този полет на дрона? Става ли дума за разузнаване? Беше ли това разузнавателен дрон? Беше ли дрон за електронна война? Има много въпроси, които ние, военните, специалистите, си задаваме и вероятно е по-добре да изчакаме официалното съобщение, официалния доклад за целта на този дрон. 
Мога да ви кажа, че в Румъния в момента имаме значителен опит с десетките дронове, които пресякоха границата откъм Украйна или от Крим към румънска територия, и все още очакваме някои официални отговори от властите. Вероятно някои от тях няма да бъдат публикувани, защото не искаме да започнем война с Русия. Но населението тук, в Румъния, както и населението в България, има право да знае истината и реалността. Мисля, че е по-добре да не се крият тези реалности. По-добре е да се общува, да се говори откровено и да се казва истината". 


Разбира се, като журналист напълно споделям идеята за истината. Сигурна съм, че това е важно. Но, българските власти в началото още заявиха, че летателният апарат е украински дрон-примамка от типа "Мая". И какво можем да заключим от това? Могат ли останките надеждно да посочат произхода му или фактът, че става дума за този украински модел, не означава непременно, че дронът е бил изстрелян от Украйна? Как постъпвате в такива ситуации? 

"Разбирам. Тук вземам предвид всички възможности, цялата информация от преди около две седмици – в новините в Европа и в НАТО се появи информация, според която руснаците се опитват да използват операции под фалшив флаг и може би се опитват да привлекат повече внимание към украинците, като твърдят, че украински дронове атакуват страни от НАТО – не знам. Възможно е да се прелети над румънска територия, без да бъдеш засечен, и това е много трудно да се прецени ако и когато дрон лети на височина от около 50 метра, е почти невъзможно да бъде засечен от радара. Но от друга страна, почти невъзможно е да се лети, освен ако не става дума за нощен полет, без никой да го чуе или види. Затова чакам повече информация, за да изразя лично мнение по въпроса". 


Но какво точно означава "атака под фалшив флаг"? Как да обясним това на нашата аудитория? 

"Добре, да приемем, че руснаците са заловили, че са пленили няколко дрона, произведени в Украйна, и са ги изпратили да летят над територията на НАТО, като изходната точка би била територията на Украйна, за да се опитат по този начин да хвърлят вината върху украинските военни и украинските политици и да подклаждат негативни настроения срещу Украйна в страните от НАТО, по-конкретно в Румъния или в България. Но бих казал следното: наблюдаваме това през последните три, повече от три години, и имахме три или четири дрона, които се разбиха с голяма сила на румънска територия, включително в жилищен блок в Галация, като раниха един човек. И мисля, че румънските власти все още ни дължат няколко отговора относно произхода на дроновете. Имахме също така един дрон – морски дрон – в стратегическото пристанище Констанца, много близо до химически терминал. Този дрон е можел да предизвика експлозия, а все още не сме видели официална информация за румънската общественост. Поради това е много трудно да се определи страната на произход, тъй като дроновете могат да бъдат фалшифицирани. Производителят може да бъде фалшифициран и това би било трудно за установяване. Но съм сигурен, че специалистите, хората, за които това е работа, са в състояние да идентифицират правилно страната на произход". 


Е, нека Ви попитам, тъй като си задаваме същия въпрос и ние, ако този дрон наистина е прелетял през Румъния и е паднал в България в близост до критична инфраструктура – тъй като там минава газопроводът към Украйна – какво означава това за сигурността на източния фланг на НАТО? Става ли дума за технически проблем или за структурна уязвимост? 

"Може би става дума просто за мястото на падане, защото дронът, ако е прелетял през цялата територия на Румъния, е останал без гориво. Не знам, търсих в интернет. Това е единственият ми източник на информация и видях два типа дронове "Мая" – единият е много малък, с четири ротора, а другият е малко по-голям, с термичен двигател, но все пак се съмнявам, че би могъл да прелети над 300 километра. Но мисля, че не става дума за нещо умишлено; ако е умишлено, който и да изследва дрона, ако открие някакви шпионски устройства, камери, детектори, честотни детектори за електронна война и други елементи, които могат да бъдат поставени в този дрон, това променя цялата история. Но ако не е така, просто дронът е бил използван като примамка, оставен е без гориво и просто по случайност се е озовал близо до тази точка. От друга страна, трябва да бъдем предпазливи през цялото време, защото с руснаците шега не бива. Те винаги събират разузнавателна информация. Винаги събират разузнавателна информация за НАТО, за логистичната инфраструктура. 
И това е... Лично аз съм много доволен, че Румъния и България, в този смисъл, са и двете членки на НАТО и все още сме защитени от НАТО. Но както казвам във всичките си изяви тук, в Румъния, по всички радио- и телевизионни канали, първо трябва да разчитаме на собствената си отбрана и едва след това да се обръщаме към НАТО, защото именно това беше погрешното послание, което беше отправено към румънското население през последните 20 години: "Ей, не се тревожете, НАТО ни защитава". Не, проблемът е, че НАТО помага, но ние трябва да се защитаваме сами. Трябва да увеличим нашите способности, най-вече способностите за противодействие на дронове, най-вече радари и други сензори. Защото НАТО може да помогне, но НАТО не върши цялата работа, така че ние трябва да я свършим". 


Смятате ли, че България и Румъния трябва да създадат съвместна система за наблюдение на въздушното пространство по границата, вместо всяка от двете държави да разчита предимно на собствените си ресурси или на НАТО като цяло? 

"Е, Румъния и България също имат свои собствени системи. Вероятно има връзка, особено що се отнася до противовъздушната отбрана или въздушния трафик чрез НАТО в Испания. Но съм сигурен, че има някои преки връзки, ако все още не са установени – не знам. Предполагам обаче, че има такива, защото сме в същия регион и споделяме отговорността за защитата на териториите си. Така че мисля, че те вече са установени. Ако не са, е важно да ги имаме. И бих казал, че вече имаме и други области, в които сътрудничим много добре – в защитата срещу морски мини в Черно море, заедно с Турция. Имаме и координационен център, който една година ще функционира във Варна, а другата – в Констанца. Така че имаме доста добър опит. Трябва да надградим този опит, за да го разширим и да сътрудничим повече, защото, както виждате, руснаците не се съобразяват с границите. Техните дронове не се съобразяват с границите и те искат да правят това, за да тестват дали сме готови да се защитим, а посланието трябва да бъде много, много силно – както от страна на политиците, така и от страна на военните". 


От интервю на руски представител на тяхното Министерство на външните работи разбрахме, че Русия е реагирала положително на това, че българските власти обявяват произхода на дрона като украински. Какво мислите по този въпрос? И смятате ли, че Москва наистина има интерес от подобни инциденти, които създават напрежение между България, Румъния и Украйна? 

"Разбира се, че имат такова намерение. Те искат да разбият НАТО. Това е най-важната стратегическа цел на Путин още от самото начало. И той успя да предизвика някои проблеми и спорове, особено със САЩ. Сега виждаме, че американските сили се изтеглят от Европа, което не е добра новина. Знам, че в Кремъл са отворили няколко бутилки шампанско и са отпразнували това. А сега всякакви други разриви между страните от НАТО – като Румъния и Молдова срещу Украйна – също се посрещат с голяма радост и аплодисменти в Москва. Но трябва да бъдем много предпазливи по този въпрос. Никога не се знае с руснаците, аз никога не съм очаквал нищо добро от тях. И вероятно това се дължи на военното ми образование, което ме кара да бъда много, много предпазлив. А най-важното, което и двете ни страни трябва да направят, е да увеличат военния си капацитет, за да засилят връзките и двустранното сътрудничество между нашите страни, и да бъдат по-отворени към обществеността, да комуникират повече. Мисля, че е важно да се отбележи, че в продължение на много, много дълго време румънската общественост не беше добре информирана от властите. Идеята беше: "Да не ги плашим". Аз не съм съгласен с този подход. Смятам, че на хората трябва да се казва истината, да се казва суровата истина: "Ей, ето какво се случва". Това е нашата гледна точка. Трябва да правим повече, за да защитим страната си". 


Все още очакваме по-точна информация, но като цяло - колко вероятно е такъв дрон просто да се отклони от курса си и да се озове на десетки или стотици километри от първоначалната си траектория, и кога можем да го наречем "инцидент", а кога трябва да започнем да го разглеждаме като "операция"? 

"Трябва да започнем да смятаме, че става дума за операция. Ако не е така и ако е случайно, няма проблем. Но трябва да обърнем внимание преди всичко на лошата опция. Трябва да приемем, че това е била операция, най-вероятно организирана от Русия – това е моето мнение – операция под фалшив флаг, с която се е целяло да се провери как реагират нашите системи за противодействие на дронове и сензорите ни. Вероятно, ако този дрон е прелетял през цялата територия и въздушното пространство на Румъния, без да бъде засечен, руснаците са доволни. Това показва, че все още имаме проблем най-вече с дронове, летящи на ниска височина, които не могат да бъдат засечени. Трябва да предприемем и други мерки, за да повишим точността на нашите сензори. И вероятно трябва да работим много по-усилено на двустранно ниво – имам предвид Румъния и България – за да разрешим и намалим всички тези граничните проблеми, и да сътрудничим ежедневно в областта на противовъздушната отбрана. Сигурен съм, че част от това вече е обхванато, но винаги има място за подобрения, винаги. Много ви благодаря за възможността да разговарям с вас". 


Ние ви благодарим за отделеното време. 


"… Тъй като съм пенсионер, имам възможност да правя много други неща, които не можех да правя преди 10 години".


Да, пенсионирането винаги има и своите положителни страни, а най-важното е, че обществеността, публиката, трябва да знае повече и да се вслушва в мненията на хора с такъв опит като вашия в армията


"...Благодаря ви, Ирина. За мен е голяма чест. И ви пожелавам най-страхотния праймтайм".

Операция под фалшив флаг - възможно е целта да е била да бъде обвинена Украйна

СНИМКА: Ирина Недева

Цялото интервю на Ирина Недева с ген. Мариус Кръчун чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!