Наблюденията на слънчеви затъмнения водят до най-важните открития в астрономията

Пълното слънчево затъмнение ще премине на 12 август през източна Гренландия, западна Исландия и северна Испания. Това ще бъде първото пълно слънчево затъмнение над континентална Европа от 1999 г. В голяма част от Европа, Северозападна Африка и Източна Канада затъмнението ще бъде частично. От България явлението ще се вижда само за броени минути от някои западни и северозападни райони, където Слънцето все още ще бъде над хоризонта.

В София частичната фаза започва около 20:28 ч. Максималната видима фаза е около 20:30 ч., а Слънцето залязва приблизително в 20:33 ч. Ще се вижда само съвсем малка част от затъмнението и ще е необходим напълно открит хоризонт на запад-северозапад. По-добри условия ще има във Видин, където явлението започва около 20:26 ч. и ще може да се проследи до залеза около 20:37 ч.

В нощта на 12 срещу 13 август 2026 г. е пикът на метеорния поток Персеидите.

Тази година условията за наблюдение от България са отлични, тъй като пикът съвпада с новолуние и липсва лунна светлина. Могат да се видят между 30 и 100 падащи звезди на час извън градовете. Персеидите са много бързи и често оставят ярки светлинни следи.

От България наблюдението може да започне след 22:30 ч., но най-добрите условия ще бъдат след полунощ. Прогнозираният максимум е между 5:00 и 7:00 ч. на 13 август. Най-подходящият тъмен прозорец ще бъде приблизително между 2:00 и 4:30 ч.

Половината от учените от Института по астрономия към Българската академия на науките са в Испания, за да наблюдават пълното слънчево затъмнение на 12 август. Другата половина от екипа е в Националната астрономическа обсерватория - Рожен, където продължава сглобяването на новия радиотелескоп LOFAR.

"Едната половина от колегите се намират в Испания, за да наблюдават пълното слънчево затъмнение. Другата половина са в Националната астрономическа обсерватория на Рожен, където в момента тече асемблирането на новия радиотелескоп LOFAR", обясни в интервю за БНР астрофизикът доц. д-р Кирил Стоянов.

Затъмнението ще се наблюдава и от България

Пълното слънчево затъмнение е видимо по тясна ивица от земната повърхност, докато в България Слънцето ще бъде закрито само частично. В София ще бъде скрит около един процент от слънчевия диск, а най-добри условия за наблюдение у нас ще има в Северозападна България, където закриването ще достигне приблизително 6-7 процента.

В Испания обаче наблюдателите ще могат да проследят пълната фаза. Тя ще продължи малко повече от две минути и ще се случи около залез слънце.

По време на пълното затъмнение небето ще потъмнее, а температурата на въздуха временно ще се понижи. Възможни са и промени в локалните атмосферни условия.

"Със сигурност температурата малко ще спадне, защото Слънцето се затъмнява и ще стане по-тъмно", каза доц. Стоянов.

От лошо предзнаменование до научен експеримент

Слънчевите затъмнения са привличали вниманието на хората от древността. В миналото, когато Слънцето е било почитано като божество, внезапното му изчезване посред бял ден често е било възприемано като лошо предзнаменование.

С развитието на науката отношението се променя. Пълните слънчеви затъмнения се превръщат в своеобразна естествена лаборатория, която позволява на учените да изследват Слънцето и влиянието на неговата гравитация върху светлината.

"Доста важни открития в света на астрономията и физиката са се случили благодарение на наблюдения на пълни слънчеви затъмнения", отбеляза астрофизикът.

Едно от тях е свързано с откриването на хелия.

Хелият е открит първо на Слънцето

През 1868 г. френският астроном Пиер Жансен наблюдава протуберанси по време на пълно слънчево затъмнение и прави спектрален анализ. Той открива ярка жълта спектрална линия, която не съответства на познат дотогава химичен елемент.

По-късно става ясно, че това е хелий - елемент, който по това време все още не е бил открит на Земята.

"За първи път хелият е бил детектиран на Слънцето. Хелият е наречен на гръцкия бог Хелиос - бога на Слънцето", разказа доц. Кирил Стоянов.

Около десет години по-късно британският химик Уилям Рамзи успява да изолира хелий и на Земята.

Затъмнението, което потвърждава Айнщайн

Друго исторически значимо затъмнение е това от 1919 г. То дава възможност да бъде проверено предсказание на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, публикувана през 1915 г.

Според теорията гравитацията на масивен обект като Слънцето може да изкриви пътя на светлината. За да бъде проверено това предсказание, по време на пълното затъмнение астрономите могат да фотографират звезди, които се намират близо до видимия диск на Слънцето.

Британският астроном Артър Едингтън организира две експедиции - едната до остров Принсипи край западния бряг на Африка, а другата до Бразилия.

"Когато сравняват двете изображения, се вижда, че звездите, снимани по време на пълното слънчево затъмнение, са леко отместени заради Общата теория на относителността, предсказана от Айнщайн", обясни доц. Стоянов.

Така едно природно явление, което в древността е предизвиквало страх, се превръща в инструмент за проверка на една от най-значимите физични теории на XX век.

Нов поглед към Слънцето

Днес технологиите позволяват на учените да изследват слънчевата корона и без да чакат естествено затъмнение. Специални инструменти - коронографи - създават изкуствени затъмнения, като блокират яркия слънчев диск.

Въпреки това пълните слънчеви затъмнения продължават да имат научна стойност. По време на пълната фаза се откриват възможности за спектрален анализ на слънчевата корона, магнитните полета и протуберансите.

А за милионите хора, които ще наблюдават явлението, то остава и един от най-впечатляващите природни спектакли.

Този път погледът към небето няма да е продиктуван от страх от неизвестното, а от любопитството да разберем Вселената малко по-добре.

Още в интервюто на Кармен Манукян с доц. Кирил Стоянов в "Нощен Хоризонт".