Трябва да съхраняваме вода през зимата и пролетта за сухите периоди

Въпреки че комплексните язовири в България в момента са на най-високото си ниво за последните осем години, данните за състоянието на подземните води показват тревожна тенденция. В около 75% от наблюдаваните случаи нивата им продължават да се понижават, а част от реките вече навлизат във фаза на маловодие.

Рискът от недостиг на вода в отделни райони на страната и необходимостта от по-разумно управление на водните ресурси коментира пред БНР проф. Емил Бурнаски от Института за изследване на климата, атмосферата и водите на БАН.

"Не може да се очаква такова нещо - България да остане без вода", подчерта проф. Бурнаски. Той припомни, че исторически у нас има големи колебания както във валежите, така и в речния отток.

Добруджа е сред най-уязвимите райони

По думите му особено внимание изисква състоянието на подземните води в Североизточна България и Добруджа.

"Районът съчетава сравнително сух климат, силна зависимост от подземните води за водоснабдяване и значително водовземане за населението и за земеделието", обясни специалистът.

Сред районите, в които подземните води са под по-силен натиск, той посочи още Софийската котловина и Беленско-Свищовската низина.

Проф. Бурнаски обясни, че експлоатационният индекс на водите показва съотношението между годишно иззетите пресни води и средногодишния наличен воден ресурс на територията. Той е показател за натиска, който водовземането оказва върху водните ресурси.

При експлоатационен индекс под 10% няма воден стрес, между 10% и 20% се определя нисък стрес, а при стойности над 20% стресът е висок.

Водоползването трябва да бъде ограничено и разумно разпределено

Основните причини за понижаването на подземните води са както човешката дейност, така и засушаването.

"Защо намаляват подземните води? Защото има човешко водовземане - за питейно-битови нужди, за напояване и промишленост. И също има намалено подхранване от засушаването", каза проф. Бурнаски.

Според него по-разумното разпределение на водоползването може да ограничи риска от водна криза.

"Ако разумно си разпределим водоползването, може да се предпазим", посочи той.

Повече водохранилища за сухите периоди

Като дългосрочна мярка специалистът посочи необходимостта от съхраняване на вода през периодите, когато ресурсът е по-голям.

"Трябва да съхраняваме вода за такива кризисни и летни периоди", каза проф. Бурнаски.

По думите му изграждането на язовири и други водохранилища позволява водата от зимното и пролетното пълноводие да бъде задържана и използвана през лятото.

Той признава, че изграждането на язовири може да има и негативни последици от екологична гледна точка, но според него съоръженията за съхранение на вода са един от инструментите за адаптация към по-честите периоди на суша.

Екстремните валежи не решават проблема

Климатичните промени допълнително усложняват управлението на водите. Все по-често се редуват краткотрайни интензивни валежи, които водят до наводнения, и продължителни сухи периоди.

"Не вали бавен дъжд, спокоен дъжд, който да попие и да захрани подземните води" отбеляза проф. Бурнаски.

При интензивните валежи големи количества вода бързо се оттичат и достигат до морето, вместо постепенно да проникнат в почвата и да подхранят подземните водоносни хоризонти.

Необходимо е съчетаване на повърхностни и подземни води

В дългосрочен план питейно-битовото водоснабдяване трябва да използва както повърхностни, така и подземни води, смята проф. Бурнаски.

Той отбеляза, че повече от половината населени места се снабдяват с подземни води, като разрешенията за водовземане трябва да се съобразяват с капацитета на съответното подземно водно тяло.

"В дългосрочен план трябва и двете възможности", каза той, като отново подчерта ролята на язовирите и водохранилищата за съхраняване и последващо разумно използване на водата.

Колко време е нужно за възстановяване на подземните води?

Възстановяването на водоносните хоризонти след продължително засушаване зависи от характера и количеството на последващите валежи.

Първоначално водата трябва да проникне в изсъхналата почва. След това продължителните и неинтензивни валежи могат постепенно да наситят ненаситения слой и да подхранят подземните води.

Условието е водовземането да не надхвърля възможностите на природната система за възстановяване.

Интервю на Виктория Тодорова с проф. Емил Бурнаски за "12+4".