Джесика Прат: В България откривам същата страст към белкантото, както в Италия

Голямата австралийска оперна звезда Джесика Прат, наричана “кралица на белкантото“, изпълни ролята на Норма в едноименната опера на Белини на фестивала “Опера в Летния театър“ във Варна. В навечерието на спектакъла на 8 август тя даде интервю за предаването на БНР за музикално-сценични изкуства “Каста дива“.

Мисля, че за да изпълняваш брилянтно белканто, трябва да бъдеш “вокален атлет“. Атлетичността в спорта е свързана с ежедневни тренировки. Как се поддържа атлетичност в музиката?
“Това също изисква ежедневни “тренировки“. Аз правя отделни вокални упражнения за усъвършенстване на определени музикални пасажи. Ежедневно изпълнявам и дихателни упражнения – два-три пъти, по 15 минути, само дишане, без вокализиране. Това помага много и мисля, че “тренировките“ са в основата на всичко.“

Какви са най-големите вокални предизвикателства в партията на Норма и по-специално в арията “Casta Diva“?
“Арията “Casta Diva“ не е свързана толкова с големи вокални трудности, колкото психологически представлява предизвикателство – голямо напрежение, съсредоточено в един определен момент. Това е така, защото всички я очакват, както Арията на Царицата на нощта във “Вълшебната флейта“ от Моцарт или за тенорите – Арията “Nessun dorma“ в “Турандот“ от Пучини. Предизвикателството в Норма е продължителността на операта. Ролята е много натоварена и вокално, и психологически. Трудно е да не се “изгубиш“ в драмата. Наистина е предизвикателство да се съхраниш така, че да достигнеш до финала със същата свежест. За мен лично определено най-трудната част е “In mia manо alfin tu sei“, защото е толкова дълга и драматична, след всичко, което вече си изпял. Това винаги е нещо, за което мисля внимателно!“

Какъв е Вашият прочит на Норма като характер и поведение на героинята?
“Мисля, че Норма е изключително интересен образ, защото е много сложен. Тя има толкова голяма власт! Намира се в ситуация, в която притежава цялата тази власт, но не може да защити своите хора така, както би искала. В същото време предава тези хора и крие тайна, която би могла да унищожи позицията и живота й. Норма изпитва противоречиви емоции, защото всъщност има любовна връзка с един от враговете на своя народ – Полионе. Има две деца от него, които крие. Връзката й с децата също е много противоречива. Тя ги обича и същевременно ги мрази, защото й напомнят за нейната слабости неизбежен провал и смърт.“

Какво е по-лесно и по-вълнуващо да пресъздадеш - женската ревност или женската солидарност?
“Зависи. Може да бъде много забавно да изобразиш женската ревност, но мисля, че акцентът в тази опера е върху женската солидарност. Според мен най-красивата музика, която Белини е написал, са дуетите на Норма и Адалджиза. Невероятна музика! И е толкова хубаво, когато във второ действие двете героини решават да живеят заедно с децата, да създадат нов живот с Клотилде, като три независими жени. Мисля, че е било толкова напредничаво от страна на Белини да създаде нещо такова!Също така, не смятам, че Норма всъщност изпитва ревност към Адалджиза, а гняв към Полионе. Той я е предал, при това след всичко, което е пожертвала заради него. Да направи това зад “гърба й“ е изключително грозно, затова тя изпитва чист гняв към него.“

А какво мислите за Полионе? Вярвате ли, че накрая искрено се разкайва, трогнат от саможертвата на Норма? Аз лично – не.
“Има много хора, които се влюбват във властта или в някакъв идеал. Когато някой толкова лесно се влюбва и толкова бързо сменя обектите си като Полионе, най-вероятно става въпрос за човек, който се влюбва в някаква идеализирана представа, а не в истинския човек. Възможно е той да е като: “О, тя е толкова невероятна! Тя жертва себе си по този начин!“ и това да го шокира. Но при всички случаи Полионе знае, че и той ще умре, така че това е, което може да направи – да умре с любов към Норма.“

Вие показвате забележително чувство за хумор на сцената, което прави артистичните Ви изяви незабравими! Имам предвид великолепните Ви изпълнения на Арията на Кунегонда от “Кандид“ на Бърнстейн и Арията на куклата Олимпия от “Хофманови разкази“ на Офенбах на концертите Ви в Софийската опера през изминалия сезон. Както виждам, проявявате чувство за хумор и в живота.
“Да, склонна съм да гледам с усмивка на всичко. Понякога не веднага, но обикновено най-накрая намирам забавната страна във всяко нещо. Също така се старая да приемам всичко в живота по позитивен начин.“

6. Като споменах концертите Ви в Софийската опера, бих искала да Ви попитам какво е да се работи с маестро Даниел Орен? На някои отстрани им изглежда малко плашещо, но на мен ми се струва изключително музикантско удоволствие.
“Да, така е, абсолютно! Мисля, че може да приемаш много хора като плашещи заради голямата им кариера например, но в крайна сметка всички сме човешки същества и можем да намерим общото помежду си. С Даниел Орен това става много лесно, защото той е отличен белкантов диригент! Но също така той е и един много мил човек. Така че аз се наслаждавам на работата си с него.“

Харесва ли ви в България, в София и тук – във Варна?
“Тук във Варна съм в СПА хотел, което е много приятно! Също така много ми хареса арт базарът до Варненската опера. В София също имаше такъв. Те са страхотни, защото там можеш да намериш уникални неща. На много места по света всичко просто се повтаря. В който и град да отидеш, срещаш едни и същи стоки. Затова е много хубаво, когато видиш как хората са изработили ръчно различни неща и ги предлагат на пазара. София и Варна са красиви градове, с много зеленина, което също ми харесва, както и хората!“

Какви са разликите между публиките в Европа, в Австралия, в Америка и в Азия?
“А, те са много, много различни! Но дори и в Европа има големи разлики. Публика, която разбира всяка дума, която произнасяш, ще реагира малко по-различно. Когато пееш в Италия на италиански език или в Германия на немски език, зрителите веднага разбират какво се случва на сцената. Представете си как гледате английски филм със субтитри на италиански език в Италия. Аз съм “native speaker“ на английски език и се смея на различни места от всички останали зрители. Смешката достига до тях малко по-късно, хората я разбират в друг момент. Тук, в България, откривам същата страст към хубавата музика и белкантото, както в Италия и в Испания. Това е една от причините, заради които ми е толкова приятно да пея тук. Да, всички разбират, че тази музика е интересна и вълнуваща, но в някои страни тя докосва повече душата на хората. Винаги съм обичала да пея в Италия, в Испания и във Франция.“

Интересувате ли се от политика? Как приемате това, което се случва по света днес, и какво Ви носи надежда?
“Това, което се случва днес по света, е ужасно! Не съм предполагала, че ще доживеем да видим нещо такова отново. Много е страшно, шокиращо това хората да отдават цялата си енергия, време и пари за унищожение, вместо да строят пътища едни към други. Разбира се, че има много сложни въпроси, които не могат да намерят прости решения, но бих искала да вярвам, че има други начини за разрешаване, а не с кръвопролития и разрушения. Това, което ми дава надежда, е да разговарям с други, непознати хора, които също ги е грижа. Също така чувствата, които изпитваме всички в залата по време на оперния спектакъл или концерт, ми дават надежда, че ние – хората, имаме нужда да празнуваме заедно нещо красиво и да бъдем част от нещо позитивно и съзидателно.“