Североизточна България е изправена пред сериозна екологична криза

Североизточна България е изправена пред екологична криза. След акацията и липата вече съхнат и местни дървесни видове като бряст и цер, а само в Силистренско тази година са засегнати над 3000 декара гори. Според експертите възстановяването ще отнеме години и ще промени облика на Добруджа.

Горите на Добруджа се променят пред очите ни. Продължителното засушаване, рекордно ниските валежи и нападенията от вторични вредители вече засягат не само внесени, но и местни дървесни видове, които доскоро се смятаха за устойчиви.

Североизточна България е сред най-засегнатите райони в страната. На отделни места съхненето при дъбовите насаждения достига до 40 процента, а при полския ясен и липата пораженията са почти пълни. Именно в Добруджа процесът застрашава и горските полезащитни пояси, които имат ключова роля за опазването на почвата, влагата и добивите от земеделските култури.

Неотдавна, по време на посещение в Силистренско, доц. Георги Костов от Лесотехническия университет предупреди, че обичайните лесовъдски мерки вече не са достатъчни.

"Ние вече действаме в кризисна ситуация. Трябва да намалим щетите и да запазим зеления пояс, защото именно той пази почвата от ветровата ерозия."

Най-тежко е положението в полезащитните горски пояси. По официални данни между 17 и 18 процента от тях вече са повредени или не изпълняват функциите си, а това пряко засяга и земеделието. Според Министерството именно там производителността на земеделските култури е средно с 25 до 30 процента по-висока в сравнение с площите без защитни пояси.

Биологичният производител Светослав Кьосев наблюдава промяната вече няколко години – първо идва сушата, а след нея дърветата стават лесна жертва на вредителите.

"Когато годината е много суха, растението отслабва. Няма сила, няма еластичност и естествено, както при живите организми, започват да го нападат вредителите."

През тази година в Силистренско са регистрирани над 3000 декара новозасегнати горски територии. Мащабът вече надхвърля възможностите на стандартните санитарни сечи, коментира инж. Цветелин Миланов, директор на ДГС – Силистра.

"Площта е много голяма и с обичайните санитарни сечи няма да успеем да се справим. Разходите са огромни, а повредената дървесина трябва да бъде извадена, за да не останат огнища на вредители."

Става въпрос за до 2 милиона кубически метра дървесина, ако успеят да се справят с тази санитарна сеч, заяви и заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров.

Възстановяването обаче няма да означава просто засаждане на нови дървета. Ще се търсят местни семена, ще се произвеждат нови фиданки и ще се изграждат по-дълговечни горски насаждения.

"Възстановяването е задължително, но няма да бъде нито лесно, нито бързо. Ще изисква много средства, защото трябва да възстановим гората с местни видове, а днес именно местните видове започват да загиват."

Държавата вече подготвя и финансова подкрепа за собствениците на гори в защитените зони по "Натура 2000", като до края на годината се очаква да започне електронен прием на заявления за подпомагане на възстановителните дейности, съобщи зам.-министър Палигоров.

Експертите са единодушни – това, което предстои в Добруджа, не е безразборна сеч, а опит да бъде спасена гората. Защото днешните решения ще определят дали след десетилетия Североизточна България ще остане зелена, или степта окончателно ще измести гората.

Репортажа на Незабравка Кирова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.