Присъда "доживотен затвор": Пред БНР говори Марио Пеев - Щайгата

Жестокото убийство от непълнолетни на Георги Кузев от Кричим, а преди това и други шокиращи криминални прояви, тежките катастрофи със загинали деца, издевателствата над животни, често са повод за протести и критики за ниски, невъзпиращи наказания. Шокирани от прояви на насилие или арогантност на пътя, хората настояват извършителите да получат високи присъди и дори "затвор до живот".

Целта на всяко наказание е да превъзпита извършителя и генерално да възпира други правонарушители. Според българския Наказателен кодекс най-тежките наказания "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна" са изключителни наказания, които се налагат при особено тежки случаи.

Марио Пеев, по прякор Щайгата, през 2016 година чува присъдата "доживотен затвор" за убийство. Убивал е и преди това. Животът му на свобода приключва шест години по-рано. В момента той е в затвора в Бобов дол и се съгласи да говори пред БНР за живота си - вън и вътре, за пътя, който го е довел до това да чуе най-тежкото наказание и за това какво е да знаеш, че до края на дните си ще си затворен в малка стая с решетки.

Пеев започва с дребни престъпления като тийнейджър. Това се случва по време на социализма, когато родителите му заминават в чужбина, а той е оставен на грижите на баба си и дядо си.

"Като влезеш в крими контингента, се запознаваш с много и различни по своя характер на работа престъпници. Лека полека "апетитът идва с яденето", започваш да правиш по-големи пакости. Тогава падна комунизмът, беше безвремието, когато правиш каквото си поискаш".

Пеев става част от родния ъндърграунд по време на т.нар. мутренски времена. Бил е от първите бандити-бизнесмени. Но... пак е стигнал до затвора:

"Стигна се до затвора, защото започнаха да се грабят бизнеси. Ограбиха и моя, както хиляди бизнеси. Аз веднага се върнах отново да продавам наркотици, за да се стабилизирам. За 2 грабежа и наркотици влязох в затвора, платих си и си излязох".

След това идва убийството на Борислав Добрев - Боби Точката, за което сам признава. Другото убийство е при самоотбрана. С престъпленията спира, когато влиза в затвора.

Затворническите психолози го определят като човек, който игнорира социалните норми, има нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие.

Той оспорва най-тежкото си наказание, но не отрича извършените от него престъпления. В затвора Марио Пеев се бори за правата на лишените от свобода и техните семейства и критикува затворническата администрация. И е категоричен - в затвора не ставаш човек.

"Съдът не е това, което беше. Имам опит от над 30 години със съдебната система, с правораздавателните органи, с МВР, но последните 17-18 години нещата се промениха коренно. Аз явно не можах да се напасна в ритмиката и затова съм в затвора, не заради нещо друго, не заради нещо, което съм извършил, а заради начина на възприятие как стоят нещата в този момент", коментира той.

По думите му преди време е можело да си платиш, за да не си в затвора. Според него се броят на пръстите на едната ръка хората с финансови възможности в затвора.

"Не е здрава правораздавателната система. Едно време имаше ченгета, които бяха в червата ченгета - горяха за работата си. Сега всичко е като в заложна къща - влиза някой престъпник, заловен за престъпление, и започва едно наддаване".

Пеев отправи критики към съда за неговия случай:

"Когато стигнах до съда, вече всичко беше ясно. Аз съм осъден на показания на убития. В обвинителния акт е описана цялата процедура на убийство. Аз не казвам, че не съм убил този човек, но това, което е разказано, явно го е разказал убитият, защото аз не съм давал показания. Никой не ме попита. Гледната точка на престъплението е от убития, а убитият е бил убит - няма как да разкаже след това".

С лишените от свобода у нас не се работи, критикува още Щайгата и изказа мнението си, че по време на комунизма системата е работила. По думите му за 8 години е имал само 3 срещи с психолог. Според него "всичко е проформа".

Осъденият на доживотен затвор Марио Пеев има две дъщери от две жени. Не им е искал прошка, че не е бил до тях, защото, казва той, "аз сам не бих си простил".

Пред БНР той разказа за ежедневието си между 4 стени - на осъден до живот. С книги и телевизия запълва времето, а свижданията са 3 пъти годишно.

От телевизията е разбрал за младежите от Пловдив, решили да раздават правосъдие на хора, за които са преценили, че са педофили. Според него това са хора с нисък манталитет, решили да вземат в свои ръце справедливостта. Определи поведението им като "озверяване".

Марио Пеев не очаква някога да излезе от затвора. И все пак ако му се отдаде тази възможност, споделя, че веднага ще напусне държавата:

"Обикновените хора са озлобени и не вярват на нищо. Службите не работят, защото няма кой да ги контролира. В такова безвремие такъв тип като мен - аз мога да си изпусна сладоледа и това да бъде терористичен акт. Махам се веднага".

"Хубава природа, читави човечета, обаче тези, които трябва да ни консолидират и да дават някакъв пример, който да следваме, са уникални боклуци - болшинството, не всички", описа държавата Щайгата, който е написал и книга, а вече работи по още две.

Цялото интервю на Силвия Великова и Даяна Маринова с Марио Пеев може да гледате и слушате тук: