Валентин Николов: Енергетиката ни трябва да се развива в различни направления

Дунавът спада, а за атомните електроцентрали водата е въпрос на сигурност. Засега АЕЦ "Козлодуй" работи, но ситуацията е и предупреждение колко уязвима може да бъде една енергийна система, когато се сблъсква с климатични и технологични рискове. Какво означава това за бъдещето на българската енергетика? Колко ядрена мощност ни е нужна? Какви резерви трябва да имаме и каква е стратегията на правителствената програма на "Прогресивна България"?

На тези въпроси отговори пред БНР бившият директор на АЕЦ "Козлодуй" и Български енергиен холдинг Валентин Николов, който е и бивш заместник-министър на енергетиката:

"Българската енергетика трябва да се развива много векторно, в различни направления. Когато не бяхме диверсифицирани, цените бяха много по-високи в България спрямо останалите държави. Когато не сме диверсифицирани като източници, като маршрути, България губи".

Той постави въпроса за модернизацията на 5 и 6 блок:

"Никъде не пише - ще се прави ли програма за удължаването още на ресурса на 5 и 6 блок, срокът на които е някъде около 2040 г. Още от сега трябва да се започне да се мисли, да се пише програма. Второ - делене прави ли се, не се ли прави. Какво правим с площадката, ако не се прави, а ако се прави - ще го правим на наша територия ли, на друга ли. Нищо не се споменава, а в крайна сметка се очаква двата блока да заместят въглищните централи, другите 2 блока да ни дадат базови мощности, други нови 2 блока".

По думите му за ПАВЕЦ и ВЕЦ-овете също няма яснота. А за газовия сектор се споменава съвсем мимоходом, че ще продължи развитието и че ще се търси вариант България да бъде разпределителен център, допълни Николов в предаването "Преди всички".

Сред най-големите инвестиционни приоритети са новите блокове 7 и 8 на АЕЦ "Козлодуй". Проектът трябва да осигури дългосрочен източник на базова електроенергия, но поставя и въпроса за необходимостта от нови мощности на фона на бързото развитие на соларните централи и батериите.

Другият спорен въпрос е бъдещето на въглищните централи. Правителството ги определя като стратегически мощности за сигурността на електроенергийната система.

"Ако ги държиш като стратегически, защото така пише, че ще се поддържат като стратегически ресурс за моменти, например зимата или когато сега в случая Дунав е пресъхнал и в региона вече има недостиг на енергия и ще има нужда от най-вероятно от такива въглищни централи, но ти за да ги поддържаш в готовност, трябва да поддържаш персонал, трябва да поддържаш резерв, т.е. някакъв вид пари трябва да влизат в тази централа", коментира Валентин Николов.

В енергийната стратегия на страната има място и за още един ресурс – този път под Черно море. При проекта "Хан Тервел" турската държавна компания Turkish Petroleum вече участва с 33 процента в проучването за нефт и природен газ в българската икономическа зона на Черно море. Това поставя въпроса дали евентуално откриване на значителни количества природен газ може в бъдеще да намали зависимостта на България от внос.

Друг ключов момент в програмата е либерализацията на пазара на електроенергия за домакинствата.

Пред България стои задачата едновременно да гарантира сигурността на електроенергийната система, да привлече необходимите инвестиции и да се впише в европейския курс към декарбонизация.

Цялото интервю на Даяна Маринова с Валентин Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.