Фестивал на романтичната опера в Йерусалим

Малко се знае за оперите на Вивалди. Те са били изпълнявани с успех приживе на композитора. След дълги години забвение, операта му "Катон в Утика" за първи път е записана през 2015 г. При оперния концерт по случай откриването на Фестивала на романтичната опера в Йерусалим, който чества 5-годишнина, бяха изпълнени няколко арии от нея и те веднага приковаха вниманието на публиката. Тъй като на част от фестивала домакин беше Музеят на античността, бяха изпълнени произведения от Ренесанса и Барока със сюжети от старогръцката и римската история. Всеки от композиторите е поставил свой акцент, често в пристрастие към политическата обстановка в момента на писането. При Вивалди симпатиите са към противниците на Цезар.

“Текстове на гръцките и римските трагедии са се запазили, но не и някакъв образец на музика от античността. Затова композиторите от различни периоди “обличат сюжетите в музика“, която според тях отразява както общочовешки вечни теми, така и позицията на авторите към съвременни проблеми, които могат да се илюстрират с тези антични текстове. В нашият оперен концерт има арии, написани от Вивалди, Телеман и Хендел. Но освен по стила на писане на музика тези автори имат съвършено различни позиции за това кой е положителният и кой отрицателният герой. Позиция има и публиката.

В рамките на нашия фестивал беше премиерата на операта "Така правят всички жени" на Моцарт. Режисьорът на спектакъла Джан Паоло Мартели и диригентът Ейтан Шнайдер са поставили операта традиционно, като “комедия за ситуацията“ – израстването и натрупването на жизнен опит на две влюбени двойки. От гледна точка на съвременния морал, да правиш хазартни залагания за верността на любимата си не е етично. Никой не търси сметка от двамата герои, които, подсмихвайки се, подлагат на чувствени бури и угризения на съвестта четирима млади хора. При Моцарт този експеримент завършва с хепиенд, но краят би могъл да бъде и друг, заради безотговорното подстрекателство.

В нашия фестивал търсим и различната гледна точка на творците към оперите. Отворени сме към експериментиране. Самата идея на проекта предполага наблюдение към спектъра от процеси в света на музикалното изкуство, към новите режисьорски подходи. Начинът на работа с класическия репертоар се променя. Има постановки, които те карат да гледаш по различен начин на произведения, които десетилетия наред сякаш са били константни. Имаме желание да се създаде пространство, където израелската общественост да се срещне директно с някои от тях. 

Фестивалът решава три задачи едновременно: запознава израелската публика с европейските изпълнителски тенденции, открива нови имена в рамките на международното лятно студио и запознава поканени чуждестранни интенданти, диригенти и театрални режисьори с местната музикална култура.

Акцент в програмата е оперният концерт, озаглавен “Страх и вяра: Женски гласове от Втората световна война“, посветен на съдбата на загинали жени оперни композиторки. Животът на Илзе Вебер е прекъснат след депортацията й в Освиенцим; Юлия Вайсберг умира в обсадения Ленинград; Елза Барен е била активен член на Френската съпротива; холандските композиторки Хенриете Босманс и Рози Вертхайм не изоставят творчеството си, докато не ги откриват и депортират. Тяхната музика е документ за устойчивостта на човешкия дух“, разказа за предаването на БНР за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ художествената ръководителка на фестивала София Мазар, преподавателка в Йерусалимската консерватория, оперна критичка и диригент на камерен оркестър за съпровод на оперни представления.