Уникалните котленски килими

Може ли един килим да бъде „пропуск“ до световното културно наследство и защо сръчните ръце на майсторките от Котел не могат да бъдат заменени от изкуствения интелект? Отговорите се крият в света на уникалната котленска килимарска школа. Изследователят и автор Дора Куршумова си поставя амбициозна цел – емблематичният котленски килим да бъде вписан в престижната листа на ЮНЕСКО като защитен културен феномен.

Шарени, плътни, носещи духа на времето, домашния уют  и подредба отпреди векове. Котленският килим отдавна е надхвърлил границите на битов предмет, превръщайки се в символ на самобитна българска култура, календарна обредност и социален престиж. Днес около тази уникална традиция се обединяват усилията за признание на световно ниво. Дора Куршумова, автор на мащабен наръчник за датиране на котленските килими, е категорична – време е за следващата голяма крачка: „Котленската килимарска техника да бъде вписана и призната от ЮНЕСКО е тази част с доказването на брой модели, брой орнаменти, спецификата на Котленската килимарска школа, която я отличава от другите килимарски школи в България. И всъщност аз съм направила такова проучване, което съм го включила в книга „Наръчник за датиране на старокотленски килими“, като там съм описала всички специфики на котленското такане. Това обаче не е съвсем достатъчно, но е достатъчна база да се стъпи, да се направи една едно аргументирано предложение пред Министерство на културата и да се минат по всички стъпки. А самата кандидатура трябва да бъде направена от Община Котел или от музея в Котел, който е общински. И тъй като от последните пет години видях, че няма специалисти, които да са запознати в дълбочина с всички подробности, които защитават котленската школа, опитах да направя и да обобщя всичките си доказателства в тази книга, която е над 300 страници.“

Защо обаче котленската школа е толкова различна от останалите, например от известната чипровска традиция? Тайните се крият както в самата техника на изпълнение, така и в философията на изработката. Котленки са тъкали по-бързо, с по-дебела вълна и основа, което прави килимите по-топли и релефни. Освен това – всеки килим е правен по мярка за конкретно помещение, без да се повтаря, разказва още Дора Куршумова: „Котленката тъче много по-бързо от чипровката, защото тъче с по-дебела прежда, основата е по-дебела и нишките в 10 см са много по-малко, отколкото при чипровския килим. При чипровския килим вълната е много по-тънко изпредена и основата е тънка, което забавя работата на такачката. И въпреки това, че тя е успяла да постигне скорост при такане, успяла е в същото време да направи по-дебел килим, който повече топли. Благодарение на тази техника орнаментите изглеждат малко по-едри от чипровските и когато са багрени с основните цветове, които се използват в котленските килими – това е син, червен, зелен, черен и малко винен цвят, но с преглушение на цветовете, тъй като са багрени с растителни багрила, става много добър контраст, за който вина пак има котленката със своята прецизност и съобразителност да направи от геометрични орнаменти едни много добри мотиви, които правят школата популярна.“

Котленският килим вече пътешества из Европа благодарение на документални филми и международни проекти. Стъпката към ЮНЕСКО е напълно реална, стига институциите и местната власт да завършат започнатото.

Повече ще научите от интервюто на кореспондента на БНР в Сливен Стоян Радев с Дора Куршумова за предаването „Закуска на тревата“.