Събин Тодоров: Джазът е цяла вселена

Събин Тодоров е един от най-изявените български джаз музиканти. От три десетилетия той живее и твори в Белгия. Изнася концерти в цяла Европа, композира музика, преподава музика, а една немалка част от проектите му са свързани с България. Характерно за стила на Тодоров, е смесването на български фолклор с модерно джаз звучене.

Това лято Събин Тодоров пристигна в България, за да участва в Международния джаз фестивал в Банско, където заедно с още четирима български музиканти, сред които Стоян Янкулов - Стунджи, Веселин Веселинов - Еко и Росен Захариев - Роко и Емилия Кирова представиха новия проект „Пътеката“. Музиката е написана специално за този квинтет от Събин Тодоров и е вдъхновена от поезията на Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Яна Янева - млада и талантлива поетеса, която живее и твори в Белгия.

За изминатия път дотук – с неговите избори, криволичения, срещи и международни сцени, известният джаз пианист Събин Тодоров разказва в една специална среща със слушателите на „Закуска на тревата“ по програма „Хоризонт“: "Като съм бил съвсем малък, съм пял много. После се оказа, че не мога да пея хубаво, но пък ме записаха на пиано. Става дума за 60-те години на миналия век. Аз съм роден 1966 г. в гр. Бургас. Влязох в музикалното училище в града. Завърших го през 1985 г. След задължителната казарма започнах да уча в Теоретичния отдел на Консерваторията. И още петата година от следването, преди да получа дипломата, започнах да преподавам солфеж в Бургаското музикално училище. Там работих четири години. След което си казах - не, не, това е нещо друго. Същевременно свирех джаз, много аматьорски, по клубове и ресторанти. Казах си, че трябва да уча."

Воден от желанието да се развива и усъвършенства като музикант, през 1997 г. Тодоров напуска България и заминава за Белгия, където се записва да учи джаз пиано в Кралската консерватория в Брюксел. „Реших просто да кандидатствам в Консерваторията в Брюксел и ме приеха. Завърших 2004 г. джаз пиано – това, което съм искал винаги. Благодарение на тази диплома мога да преподавам в академии във френската част, защото говоря френски език“, разказва Тодоров и допълва, че през 2002 г. в Белгия той сформира трио и с него започва да свири музика, която е смесица на български фолклор с модерно джаз звучене. "Направих едно трио с много добри музиканти, с които и до днес свирим. С тях първо записахме един албум. След това басистът Сал Ла Рока гледайки в интернет, попада на "Българка джуниър квартет" и много ги хареса. Стана така, че направихме албум с тях. Дойдоха и първо свирихме на "Гом джаз фестивал", направихме диск и имахме шанса да свирим на открито на Гран плас  в Брюксел, и на още две - три места. Малко по - късно ни поканиха във Финландия, след това в Мароко", спомня си нашият сънародник, който за това дали смесване на елементи от джаз, фолклор и класика се харесва на публиката казва: "Така съм ги направил нещата, че да звучат като популярни неща, като джаз стандарти, но пък с български мотиви. Аз обичам динамична музика, да има вътре доста напрежение, бързи неща и общо взето много се харесват. Не е нещо чуждо и да се чудят хората какво да кажат. Просто им е забавно. А предпоследното нещо, което направих, е с една оперна певица - Мария Маджарова от Бургас, песни изцяло по български текстове, предимно класически, написани много отдавна, например на Яворов. Целият репертоар е такъв  - глас, сопрано и виолончело."

Конкуренцията в музикалните среди в Белгия е много голяма, казва Събин Тодоров. Брюксел е притегателно място за музиканти от цяла Европа, а местата където се свири джаз стават все по - малко. "Може би, защото Белгия е център, от който много бързо се отива до Нидерландия, Франция, Англия, Германия и това допринася за навлизане на много музиканти тук. От друга страна местата, където се свири джаз, стават все по - малко. И става все по - трудно, защото има страшно много музиканти и то качествени. И когато се запише някакъв диск, има една агенция на джазовите музиканти, която може да ти организира десетина концерта, което аз направих два пъти и след това трябва нещо ново. Не може с едно и също нещо да се минава два пъти, просто не става. Когато става дума за джаз, се търсят най - вече персонални проекти, където всеки е написал някаква музика и я свири в трио или квартет, и по - малко така наречените джаз стандарти", казва Тодоров.

От няколко години Събин Тодоров се занимава и с преподавателска дейност. Преподава джаз пиано в четири музикални академии в Белгия. "Най - младите ми ученици са 13 - 14 годишни. Почти всички искат да завършат университетско образование и много често музиката остава за тях като хоби, с което да се откъснат от други сложни материи като право, медицина. Много малко от тези, които идват на уроци, стават професионални музиканти. С музика не може да се печели достатъчно, за да се преживява нормално".

Тодоров казва, че преподаването за него е изключително интересна работа. А като педагог се чувства удовлетворен, когато вижда как учениците му напредват и се превръщат в изградени музиканти. "Ти изграждаш музикант от едни младеж, който би искал да се занимава с това нещо. Имам няколко такива случая. От много малко знания и възможности, достигнаха до не лоши резултати в джаза. Това е една материя, която е много мистериозна, защото се изисква голяма американска култура и знания за история на джаза, за това, което са свирили големите музиканти. Това е цяла вселена от сериозна работа и когато учениците са мотивирани да го правят, тогава резултати има."

Събин Тодоров признава, че много изисква от своите ученици. Откровен е с тях и още в началото им казва, че джазът изисква много труд и свирене часове наред. Цялото интервю с него, което той даде за Даниела Големинова, може да чуете в звуковия файл.