Адриан Николов: Демонстрира се загриженост към корупцията

Демонстрира се силна загриженост към проблема с корупцията по високите етажи, без на практика да се прави нещо много важно.

Това мнение изказа пред БНР Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

"Силно се съмнявам, че и най-добре направеният тест и изпит може да оцени на 100% корупционния риск в един човек и съответно ще спре някаква евентуална корупционна практика. По-скоро изглежда като някакъв опит да се демонстрира отново силна загриженост към проблема с корупцията по високите етажи, без на практика да се прави нещо много по-важно".

Според него в тази връзка е по-добре да следим процедурата за избор на нов ВСС:

"Тогава назначенията на кадровиците в съдебната система ще ни кажат много повече за истинското желание на "Прогресивна България" да се бори с корупцията, отколкото каквито и да е изпити за висши чиновници".

Относно осигуровките на държавните служители Николов обясни, че тези хора ще имат по-малко увеличение на заплатите, но за сметка на това ще се промени моделът на осигуряване, докато се достигне взаимоотношение между работодател и работник, каквото е в частния сектор - 60 на 40.

"Добър момент беше за една доста по-радикална реформа в целия този модел, но го пропуснахме. Добър момент беше да сложим край на това изкуствено разпределение между работодател, работник".

Икономистът отбеляза съгласието по критериите в новия механизъм за минималната работна заплата. По думите му новите критерии позволяват да се лавира.

"Казусът е, че връщането на социалния диалог означава, че всяка година ще трябва работодатели и синдикати да постигат доста по-ясно съгласие за размера на МРЗ, а държавата да се намесва и да арбитрира".

Според него вървим към доста по-добър модел.

Адриан Николов посочи, че през последните години се наблюдава ясно откъсване на динамиката на производителността от динамиката за заплатите. Получаваме повече като заплати, отколкото произвеждаме, обясни той.

"Когато увеличаваме МРЗ, това, което трябва да ни притеснява, е затварянето на пазара на труд за хората с най-ниски умения, с най-ниско образование, за младежите. Виждаме именно такава негативна динамика. В най-нископроизводителните райони на страната имаме доста трайна и висока безработица - над 10-11%. Виждаме постепенно увеличение на коефициента на безработица при хората с основно образование. Виждаме едно сдържане на намаляване на дела на активните младежи. Това са червени лампи, че до някаква степен пазарът на труда е стигнал своя пик и оттук насетне ще виждаме или задържане, или постепенно влошаване на показателите. Едно много ясно увеличение на МРЗ може да влоши ситуацията именно за хората с най-ниско образование, умения и доходи и да ги изтласка обратно или към сива икономика, или изцяло извън заетост", предупреди икономистът.

Той смята, че дефицитът за 2026 г. ще е в предвидените граници. Според него това изцяло зависи от изпълнението на капиталовата програма. По думите му по-високата инфлация има шанс да даде малък бонус на приходната част и това да позволи леко свиване на дефицита. Николов изказа мнение, че до края на годината инфлацията ще е в диапазона на 3,5 - 4,5%.

Той е категоричен, че структурните реформи в разходната част на бюджета за следващата година са необходими.

"Трябва да видим постепенно мерки за намаляване на разходите. Бихме искали да видим по-смели мерки и ограничения".

Според него няма опасност да влезем със стар бюджет в новата година.

Цялото интервю на Диана Дончева с Адриан Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.