Психолог: Заздравяването на връзката с храната е процес за цял живот

Теодора Цветева е психолог, специализиран в работата с хранителни разстройства, образа на тялото и нездравословната връзка с храната. Пътят ѝ към професията обаче започва от личния опит - близо 15 години самата тя се бори с различни форми на хранително разстройство, сред които анорексично и булимично поведение и продължителен период на орторексия.

Днес тя превръща този опит в професионална мисия и подчертава, че възстановяването е възможно, но е процес, който изисква време, осъзнатост и подходяща подкрепа.

"Заздравяването на връзката с храната е процес и аз вярвам, че е процес за цял живот", казва Цветева в "Нощен Хоризонт".

Според нея една от най-опасните заблуди е разделянето на храните на "добри" и "лоши". Именно рестриктивните диети, строгите правила и мисленето "всичко или нищо" могат да се превърнат във вход към хранително нарушение.

Тя обръща внимание и на орторексията - обсесивната фиксация върху "чистото" и "здравословно" хранене, която все още не е официално класифицирана като хранително разстройство, но може сериозно да ограничи социалния живот и ежедневието.

Социалните мрежи допълнително засилват проблема чрез постоянните сравнения, идеализираните тела и потока от противоречива информация за храненето.

"Личният опит е в дъното на пирамидата с доказателства", подчертава тя и призовава да се търси научно обоснована информация, а не поредната диета от инфлуенсър.

Особено важна, според Цветева, е ролята на родителите. Децата попиват не толкова това, което им казваме, колкото това, което виждат - отношението ни към собственото ни тяло, храната и спорта.

Затова тя съветва родителите да не поставят морални етикети върху храните, да не ги наричат "вредни" или "забранени" и да не превръщат храненето в постоянна битка.

Същото важи и за движението - спортът може да бъде грижа за тялото, но може да се превърне и в наказание.

Самата Цветева разказва за период, в който е тренирала прекомерно, за да компенсира храненето, и днес насърчава различно отношение - физическата активност да бъде начин да се грижим за тялото, а не да го наказваме.

Данните, които Цветева цитира, показват колко сериозен е проблемът. По думите ѝ българско проучване от 2020 г., проведено сред 220 момичета на възраст между 14 и 19 години във Варна, установява, че 36% от участничките проявяват поне един симптом, свързан с повишен риск от развитие на хранително разстройство, а близо 23% са определени като група с много висок риск.

Тя посочва и данни от систематичен обзор на 94 проучвания, според който пожизненото разпространение на хранителните разстройства е около 8% при жените и 2% при мъжете. Особено тревожни са данните за смъртността - според цитирани от нея метаанализи тя е около три пъти по-висока при хората с хранителни разстройства в сравнение с общата популация, а при анорексия достига до пет пъти по-високи стойности.

"Идеята не е да се плашим, а да сме повече информирани", подчертава Цветева, според която ранното разпознаване и навременната помощ значително увеличават шанса за възстановяване.

Тя предлага и прост начин човек да погледне към собствения си живот - т.нар. балансов модел, в който психичната енергия се разпределя между четири сфери: тялото, дейностите, отношенията и сферата на бъдещето, смисъла и личните цели. Когато една от тях бъде пренебрегвана за твърде дълго, често се опитваме да компенсираме, като засилваме контрола в друга - включително чрез храната или спорта.

За Цветева осъзнатостта не означава да живеем без трудности или негативни емоции, а да се научим да разпознаваме собствените си нужди и да се връщаме към баланса. А когато човек усеща, че сам не успява да прекъсне порочния кръг, търсенето на специалист не е слабост, а възможност да получи подкрепа и да си върне ресурсите, с които в един момент да продължи сам.

Цялото интервю на Калина Стоянова с Теодора Цветева чуйте в звуковия файл.