Зам.-кмет на София иска фонд "Благоустройство"; оптимист е и за лифт на Витоша

Има части на София, в които има що-годе прилична велоинфраструктура, но има и много големи части от София, където тя е или липсваща, или неадекватна.

Това каза за БНР заместник-кметът по градско планиране и развитие в столицата архитект Любомир Георгиев по повод протестите на велосипедисти заради липсата на качествени велоалеи и глобите за каране в паркове и създадената от Общината анкета относно бъдещите велоалеи.

В последната година от мандата си столичният кмет обеща над 20 км нови велоалеи в София и обяви амбиции за още до 10.

Велосипедният трафик се увеличава, категоричен е Георгиев:

"Пряка е връзката между наличието на велосипедна инфраструктура и желанието на хората да карат колело".

Има места, като велолента по бул. "Тодор Александров", където карането на велосипед "е не почти, а изцяло екстремно преживяване", категоричен е той и допълни, че предстои изграждането на велоалея по моста "Чавдар", така че да бъде свързан бул. "Дондуков" с квартал "Хаджи Димитър"

"В момента се проектира и обновяването на булевард "Христо Ботев", където също се предвижда велоалея и други инициативи".

Нормите изискват новите ленти да са поне 1.50 м. широки и отделени с ограничители.

Зеленият ринг, който ще заработи до седмици в София - от квартал "Изток" при бул. "Цариградско шосе" до зала "8888" в столицата е само първата стъпка, а "не е реализацията, която ще е постоянната. За нея тече обществена поръчка, избор на проектант за технически проект - това е финалната фаза, който мисля, че ще бъде изработен до края на годината и или началото на следващата. Тоест следващата година – 2027, ще започне изграждането на тази първа отсечка от Зеления ринг".

"Доста работа е свършена както от гледна точка на имотите, така и от гледна точка на техническите показатели и предстои реализация на първата отсечка".

Георгиев не се ангажира пред "Хоризонт" с конкретен срок за завършване на целия ринг:

"Много е пипкаво и детайлно, защото на много места всъщност Общината не притежава терените, а зависи от държавата".

Относно Околовръстния път на София, той е категоричен, че "в момента добре върви като график, като темпо, подготовката на реализацията на Околовръстния път".

Пътят ще бъде финансиран от Държавния бюджет и ще е част от Републиканската пътна мрежа, припомни той. Най-сложната отсечка, където ще има и тунели и естакади обаче може да бъде открита до няколко години.

Той оприличи плановете за лифт на Витоша на "борба, която е малко като на котка и мишка с приватизатора на съоръженията".

Предприети са действия за трасиране на възможни нови лифтове към планината в 2 отсечки.

"До няколко години може да имаме и съвсем възможно трасе, в което ние да построим, общината визирам, лифт, без да чакаме волята на приватизатора".

В Княжевската градина през годините е имало различни инициативи, целящи архитектурен конкурс, но е липсвал отговор на въпроса: "Какъв тип парк искаме". Обществените консултации обаче вече са започнали.

"Не става въпрос за връщане на този паметник. Става въпрос за това какви да са функциите в градината - за какво може да бъде използван постаментът, за какво могат да бъдат използвани алеите. Ако има пързалка, тя колко време да бъде."

В "Младост" вече направихме анализ на голяма част от района - много от кварталите там, за да установим какво е натоварването на територията и дефицита в обслужването - детски градини и озеленяване. Съответно сме предприели действия по планиране на намеси, които да бъдат реализирани, а именно озеленяване, спортна инфраструктура, детски градини, така че да бъдат компенсирани тези дефицити. Същото правим и в крайградските територии".

"Голямата промяна, която се надявам да направим и ще предложим на парламента, защото оттам зависи, е създаването на фонд "Благоустройство", където да бъде отчетена логиката на повишената стойност на земята".

В "Манастирски ливади" догодина ще започне реализацията на проекта за линеен парк, който има и функция за задържане на водите и разливане в случай на екстремни дъждове.

Общият устройствен план позволява "в пъти повече строителство" и затова се работи за изменението му, допълни Георгиев в "Преди всички".

До 2030 година трябва да бъде въведен едносменен режим в училищната система. София е изправена пред голямо предизвикателство със своите малко над 200 училища.

"Училищата ги групираме по казуси. Има немалко, които съчетават 2 училища в 1 сграда. Например Английската гимназия и Испанската, със съответните начални или основни училища. И сме приоритизирали заедно с дирекция "Образование" групи училища, така че да започнем конкурси за тях. Очаквам до края на годината да обявим поне една група такава. Отчитаме и че има много сложни ситуации, в които самите дворове вече са твърде малки за повишените нормативни изисквания не само за едносменен режим, ами и за спортна база, било то в зали или игрища навън. Това е ангажимент, който кметът е в началото на мандата и смятам, че до края на мандата ще има няколко примера за това какви училища можем да постигнем."

Относно 93-то училище в ж.к. "Гео Милев", където заради строежа на метрото фуга придоби огромни размери и едно от крилата на сградата беше затворено, Георгиев уточни, че вече е направена конструктивна оценка:

"Всичко това в момента се обработва като опции за дали укрепване, дали разрушаване, дали надграждане. Скоро ще имаме и предложения в тази посока, за да можем да видим инвестицията каква би била в различните опции. Ще ги обсъдим, разбира се, и с директора, и с училищното настоятелство. За момента обаче, за 15 септември, този корпус, който пропада, ще остане затворен. Няма да може да се ползва. Не е обявено, че няма смисъл да бъде укрепвано. Обявено е, че в момента не е безопасно".

Репортажът на Добрина Карамболова и интервюто на Ясен Вакашински с арх. Любомир Георгиев можете да чуете в прикачения звуков файл.