От Москва до с.Попина - защо избираш не държавата, а усещането за дом

Това е една история, в която разбираме, защо понякога човек не избира държавата, а усещането за дом.

Руснакът Аркадий е живял в центъра на Москва, работил като геофизик, програмист и конструктор, участвал в откриването на големи нефтени и газови находища, а по-късно изоставя успешната си кариера, за да се отдаде на рисуването.

Преди девет години избира България за свой дом. Не морето, не големия град, а тихото силистренско село Попина.

Днес там отглежда градина, рисува, пише книги и посреща гости в собствената си малка галерия.

Така започва историята на Аркадий, който след десетилетия работа в нефтената и газовата промишленост, заменя големия град с тишината край Дунав.

Днес дворът му е изпълнен с дървета, цветя и картини, а малката галерия до дома му се превръща в място, където всеки посетител може да чуе една необикновена житейска история.

Аркадий не идва в България случайно. Решението зрее две години. Той търси място, където да е спокойно, далеч от шума на големите градове, с градина и природа наоколо.

"Имах приятел в България и той ми каза - "Ела тук." И започнах да търся по интернет. Исках къща с градина. Обичам природата. Не исках Варна, София или Бургас. Търсех тихо място, с малко хора. Продадох апартамента си в Москва - живеех в центъра, много автомобили и хора, уморих се и реших да започна нов живот. След условията ми бе да има и река, не море - да няма туристи."

След дълго търсене в интернет открива Силистра. После започва да обикаля селата около града. Попина го печели още при първото посещение.

"Започнах да търся от Лом, по цялата река. Русе, Тутракан - а после прочетох за Добруджа и ми стана интересно. Видях че има много кайсии и череши, че е евтино и тихо, и спокойно. Хареса ми Силистра. Симпатичен град.

После започнах да разглеждам селата около нея в радиус 50 км. Когато стигнах до Попина, първо видях градината. После срещнах добри хора. След седмица казах: купувам тази къща, въпреки че имаше огромен ремонт. Два пъти седмично ходя с колелото до Силистра - така и тренирам."

Къщата приличала повече на стопански двор. Три години Аркадий ремонтира сам. Почиства, строи, засажда овошки, оформя двора. Днес именно той се превръща в най-голямото му вдъхновение.

"Засадих череша, вишна, направих оранжерия. Посадих люляк. Харесваше ми и веднъж си казах - защо не вземеш да го нарисуваш. И липата отсреща …бяха две, но имаше ураган и той събори едната. А другата е като великан. На върха има много цветове и пчели, като аеродрум. Специално не избирам какво рисувам. Само реката не съм рисувал още."

Не е рисувал реката, но и риба не е хванал още. Трябва да имам лодка, казва Аркадий. Малцина знаят, че преди четката Аркадий държи научните инструменти. Двайсет години работи като геофизик. Разработва специализирана техника за търсене на нефт и природен газ, участва в откриването на големи находища в Сибир и Централна Азия.

Но още като студент започва да общува с художници. Това променя живота му.

"Постъпих в геоложкия институт през 1969 година. Дотогава интересите ми бяха спорт, музика и девойки. Аз съм и пътешественик от малък. И със семейството си, и сам, и с компания. Моите родители бяха герои - не ме спираха. Мой колега състудент ме запозна със свои приятели.

И той беше пътешественик - заедно обиколихме Памир, Кавказ, Урал… А неговите приятели бяха художници. Аз никога дотогава не се бях интересувал от музеи и галерии. За мен те не бяха интересни. Но тези хора бяха много интересни. Нови и неочаквани. Един нов свят - и аз с интерес започнах да слушам какво те разказват. Пътувах с тях на пленери. Започнах да чета книги за живописта и започнах да рисувам."

Въпреки любовта към рисуването избира сигурната професия. Работи десетилетия като инженер и учен.

Но изкуството никога не го напуска. Спира да рисува за около 4-5 години, но разбира, че не може да живее без картините. Тогава отново се връща към платното и боите и напуска работата си като геолог.

След промените в Русия организира собствен бизнес, преподава, прави изложби, занимава се с антикварно изкуство и реставрация. Но с времето усеща, че иска нещо различно.

Така се озовава в България.

Днес галерията му в Попина е изпълнена с картини, вдъхновени от Добруджа. Аркадий не обича да рисува по поръчка.

"Не рисувам просто красиви гледки. Нужно е да опозная мястото, да го почувствам, да го заобичам. Понякога за една картина са нужни година или две."

Макар да живее сам, Аркадий не се чувства самотен.

Поддържа връзка със семейството си чрез интернет, грижи се за градината, прави сладка, компоти, домашно вино и дори сам пече хляб.

"Вълнуват ме краставичките. Правя си баница и пирог с кайсии. Аз имам сурово възпитание като малък и мога да се справям. Не ми е нужно много. Картофи, хляб, сирене и кашкавал. Сега си правя сладка различни и консерви за зимата."

За Аркадий България не е просто място, където е дошъл да живее. Тя е вторият му дом.

Дом, който открива сред тишината на Попина, сред градината, картините и хората, които го приемат като свой.

А историята му доказва, че понякога най-дългото пътешествие не е това между две държави, а между професията и призванието, между шума на големия град и тишината, която човек избира да нарече дом.

Още чуйте в звуковия файл.