Мискетът - семейство от сортове с вековна история и бъдеще в лозарството

В Плевен представиха близо 70 сорта грозде, проследяващи историята на българската селекция – от първите създадени сортове до най-новите устойчиви на климатични и болестни фактори.

Тази година празникът в Плевен беше посветен на мискета - не на един конкретен сорт, а на цялата група мискетови сортове, които имат дълга история и са разпространени в различни части на света.

По думите на доц. Илиян Симеонов от Института по лозарство и винарство в Плевен съвременните ДНК анализи дават възможност да се проследи произходът на едни от най-старите култивирани и селектирани сортове грозде.

"Това са може би едни от най-старите сортове - първите културно отглеждани и отбрани сортове в света", обясни той.

С разпространението си през вековете мискетът се е обособил в множество разновидности и в различните държави е получил различни наименования.

В България един от представителите на това семейство е тамянката.

"Самият сорт има над 200 синонима в света. Това е едно огромно семейство от сортове. Всяка страна си има някакъв наследник на този сорт, кръстоски и така нататък. Затова казвам, че той не е един сорт - тръгва отнякъде и в течение на времето се развива", посочи още специалистът.

Сред най-известните представители на мискетовото семейство е мускат отонел, който е широко разпространен и в България.

Ароматът - отличителният белег на мискета

Характерният аромат е това, което най-силно отличава мискетовите сортове от останалите.

"Както гроздето, така и виното са характерни с аромата. Ароматът е това, което отличава този сорт от всички останали. Това е един аромат, който се пренася от гроздето във виното и просто потиска всичко останало“, каза доц. Симеонов.

По думите му мискетовият аромат е толкова силно изразен, че доминира над останалите ароматни характеристики на виното.

Мискетът е сред най-широко разпространените бели винени сортове у нас. Почти няма българска изба, която да не отглежда мискет или да не го използва при производството на вина и купажи.

Близо 70 експоната показаха историята на българската селекция

Тази година организаторите са били затруднени да представят част от най-новата селекция заради неблагоприятното развитие на някои от експерименталните насаждения.

"Тази година ни беше малко трудно да покажем най-новата селекция, защото годината беше много приятна за експерименталната работа по установяване на възприемчивостта им към болести. Част от растенията имаха поражения и не можехме да ги представим", обяснява специалистът.

Въпреки това изложбата е събрала десетки образци - десертни и винени сортове, както и представители на новата селекция. Допълнителни проби са донесли и колеги от други научни звена.

Така общият брой на представените експонати е достигнал близо 70.

"В самата изложба може да се види историята на българската селекция - от първите сортове, създадени в институтите, до последните сортове", посочва доц. Симеонов.

По думите му само около десет от представените сортове са интродуцирани, а останалите са резултат от българска селекция.

Новите сортове са насочени към устойчивост

Селекцията на нов сорт грозде е дълъг процес, който при класическите методи може да продължи най-малко 15 години.

"Както и да се прави класическа селекция - от отглеждането и изпитването на полето до стигането до масата на един сорт, трябва минимум 15 години. Понякога дори и повече", казва специалистът.

През последните години работата на Института по лозарство и винарство в Плевен е насочена все повече към междувидовата хибридизация и създаването на сортове с повишена устойчивост на стресови фактори.

Причината са климатичните промени и необходимостта от по-екологично производство, при което се намалява броят на третиранията срещу болести.

„От последните шест сорта четири са именно такива – с повишена устойчивост“, отбелязва доц. Симеонов.

Работата продължава и с нови хибриди, които в следващите години могат да бъдат предложени за изпитване и утвърждаване като нови сортове.

Все повече производители отново търсят експертната помощ на института

Според специалиста ролята на Института по лозарство и винарство в Плевен остава важна за развитието на българското лозарство.

След промените в икономическия модел на страната много производители започват самостоятелно да вземат решения за сортовете, технологиите и начина на производство. През последните години обаче все повече лозари отново търсят съветите на специалистите.

"Последните години, след много провали, които имаше в практиката, отново се върнаха хората и добиха доверие в специалистите на института. С каквото можем, помагаме", каза доц. Симеонов.

Той подчертава и значението на младите специалисти, които постепенно поемат щафетата.

"Имаме и доста млад колектив с колеги, които тепърва набират сила. Това е бъдещето. Ние, които сме от малко повече време, помагаме на тези хора и в същото време има една приемственост."

Според него по-активното присъствие на института в публичното пространство и социалните мрежи също е помогнало на производителите отново да го припознаят като място, към което могат да се обръщат за експертна помощ.

Какво е хубавото вино?

На въпроса какво според него прави едно вино хубаво, доц. Симеонов отговаря, че на първо място това е въпрос на личен избор.

"Хубавото вино е, както всяко едно нещо от типа на виното, въпрос на избор."

По думите му през последните години качеството на българските вина значително се е повишило, а потребителите разполагат с все по-богат избор – от свежи и ароматни бели вина до леки или интензивни червени вина.

"В момента в България, това, което наблюдавам, е, че изключително много се вдигна качеството на вината. Имаме богат избор да опитаме различни видове, но наистина качествени вина."

Той отбелязва и тенденцията към развитие на малки бутикови изби, които произвеждат по-малки количества, но залагат на високо качество.

А неговата лична рецепта за хубаво вино е проста:

"За мен хубавото вино първо трябва да бъде истинско. И на второ място - личният избор и доброто мезе."

А най-важната съставка?

"И добрите приятели. А, разбира се, без това не може."

Още чуйте в звуковия файл.