Жан Соломонов: Човек трябва да живее с хората около себе си

Известният журналист и писател Жан Соломонов отбелязва 80-годишния си юбилей с нова книга, посветена на живота на емигрантите. В интервю за "Графити по въздуха" той разказва за журналистиката, писането, българската общност във Франция и уроците от живота извън родината.

Историите, които са преживени

Жан Соломонов е познат на по-старото поколение читатели с репортажите си във вестниците "Вечерни новини" и "Демокрация". Като репортер от "старата школа" той признава, че не може да пише за неща, които не е видял и преживял лично.

"Аз трябва да отида, да го видя, да го снимам, да го подуша, както се казва, сядам и пиша", разказва той. По думите му историите в книгите му са се случили с него или са му били разказани по начин, който ги прави част от личния му опит.

Години наред приятелите му в социалните мрежи очаквали всяка сряда нов разказ - понякога истински, понякога доукрасен, но почти винаги смешен и неочакван. Така историите, първоначално разказвани на приятели, постепенно се превърнали в книги.

Четири книги за емигрантския живот

Първата книга е "Българско нашествие във Вилфранш", посветена на българските сезонни работници и хората от бившия Варшавски договор, които търсят препитание на Запад. След нея се появяват "Вкусът на унгарската целувка", "Бит пазар на надеждите" и "Третото огледало".

Последната книга събира нови и стари разкази на еврейска тематика. Соломонов е благодарен на издателя Игор Шемтов от "Фама 1", който приел ръкописа и го издал без формалности - с подадена флашка и подадена ръка.

"След един месец, за рождения ми ден, той ми се обади и ми каза: "Книгата е готова". Така са работили някога хората", разказва писателят.

Как го обявили за полиглот

Сред най-любопитните истории в книгата е разказът за това как Соломонов бил признат за полиглот. След като заминал във Франция като кореспондент на вестник "Демокрация" и БТА, плановете за български културен център в Лион не се осъществили. След падането на правителството той останал без работа и започнал да търси нов път.

В една културна организация условието било кандидатите да познават езици. Там журналистът разговарял с турския посланик на турски и това било достатъчно да покаже, по думите му, че балканците споделят общ "балкански синдром".

Библиотека за българите в Лион

Във Франция Жан Соломонов създава българска библиотека, наречена "Отец Матей Миткалото" - на името на съратника на Левски, който разнасял книги и комитетска литература.

Идеята се реализирала с помощта на Айредин - български турчин, който имал магазин за хранителни стоки и предоставил място за два стелажа. Българите в страната започнали да даряват книги, а шофьор на тир периодично превозвал кашони от България до Лион.

След затварянето на магазина книгите били прибрани в гараж и очаквали ново помещение и човек, който да помогне за възстановяването на библиотеката.

"Законът на страната е закон и за теб"

Според Соломонов адаптацията в чужбина зависи от познаването на езика, културата и историята на страната, в която живееш. Той цитира еврейската поговорка: "Законът на страната е закон и за теб".

"Не можеш да дойдеш във Франция и да се опитваш да живееш по законите на шариата или по законите на Талмуда. Трябва да живееш така, както живеят хората там", казва журналистът.

Той подчертава, че никога не е имал проблеми с мюсюлманите и че хората навсякъде си приличат. След като започнал да използва и арабски на местния пазар, общуването му с хората станало още по-лесно.

"Човек трябва да живее с хората около себе си. Хората са еднакви. Хората навсякъде са добри. Обстоятелствата ги принуждават понякога да бъдат лоши", казва Жан Соломонов.


Още чуйте в звуковия файл.