Пловдив е център на тържествата за Съединението

Център на тържествата е Пловдив, където на днешния ден през 1885 година официално е провъзгласено обединението на Източна Румелия и Княжество България. На 8 септември княз Александър І Батенберг издава манифест, с който признава Съединението, а защитата на този смел български акт се превръща в приоритет на Народното събрание, на българското правителство и дипломация.

Поредица от събития днес в Пловдив акцентират на онези паметни дни преди 141 години, когато единни, българите доказват, че могат да се противопоставят на Великите сили и обединени да поемат в свои ръце съдбата на отечеството.

Празникът започна в катедралния храм "Света Богородица" с тържествен молебен по повод 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, отслужен от митрополит Николай, който се обърна към присъстващите в храма с думите: "Нека бъдем миротворци":

"Съединението като събитие от нашата история, но и като желано обществено състояние не може да бъде разглеждано извън идеята за миротворчеството. Да помислим какво означава то. Да видим кои днес са миротворците и поразсъдим дали не са необходими повече такива хора. Хора, които носят мира в себе си и със себе си, които го излъчват към околните, които с цялото си поведение - лично и обществено, учат и възпитават обкръжението си на мир", каза митрополитът.

В храма се стекоха много пловдивчани и гости на града, които подчертаха, че Съединението въплъщава единството на нацията за постигане на големи цели:

- Съединението - това е миналото, това е историята, това са корените. Това е гордостта да принадлежиш на тази общност и на тази държава.

- Велик празник. Празник, който кара всеки българин да разбере от къде идва, за къде е тръгнал и как трябва да живее.

- Историята е всичко - корени, миналото, от което да се поучим. Тя е нашето бъдеще.

- България е успяла да се съедини, макар и малко на шега, и се е изпълнила донякъде без Македония - мечтата на всички българи.

Поздравявайки пловдивчани и всички българи, кметът на Пловдив Костадин Димитров изтъкна символното значение на датата 6-ти септември и подчепа:

"Че различията не трябва да ни разделят, че единството започва с уважението към човека до нас и че големите неща се постигат, когато умеем да бъдем заедно".

Пред храма "Света Богородица" беше отдадена почит и на Гавраил Кръстевич. Името му в днешния ден се споменава най-вече с това, че като генерал-губернатор на Източна Румелия е свален от поста му от четниците и военните, но като юрист, преводач, публицист, автор на книги и учебници, той има много заслуги за българското дело и най-голямата е съставянето на проекта за самостоятелна българска църква.

Венци и цветя бяха поднесени по-късно пред паметната плоча на майор Райчо Николов и на паметника на Захари Стоянов.

Вечерта по време на традиционната възстановка на историческите събития на площад "Римски стадион" ще прозвучи и възванието на Българския таен централен революционен комитет, в което е провъзгласено Съединението на България.

Кулминацията на тържественото отбелязване на 141 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия е проверката-заря от 20.30 часа, която ще бъде предавана пряко по програма "Хоризонт" на БНР.

Държавният глава Илияна Йотова ще приеме почетния строй и ще произнесе слово.