Доц. Момчил Панайотов: С много лека ръка губим гори!

Последствията от водното бедствие в Струмяни тепърва ще се измерват в средства, необходими за възстановяване. Големият въпрос обаче е какво трябва да се направи, за да не се допускат такива поражения. Повечето местни хора, а и не само, са убедени, че всичко идва от гората и пожарите, най-големият от които през лятото на 2025 година унищожи безвъзвратно над 17 хиляди декара и засегна още 23 хиляди декара в сърцето на Пирин.

Експертите обаче знаят, че това е само една от причините. Добрата новина е, че немалка част от гората се възстановява естествено. Тъжната е, че това ще отнеме от 25 до 40 години.

Дали заради съмнения, или от безсилие пред катастрофичните събития, заваляха традиционните сигнали за изсичане на гора и дървета, които са живи. Това провокира мащабна проверка на институциите.

Възстановяването на природата е труден процес, той ще продължи доста години, подчерта пред БНР директорът на Югозападното държавно предприятие инж. Благой Милев.

По думите му има закъснение по отношение на разчистването на територията.

"Работи се в посока по-бързо почистване на площта, но площта е много голяма, така че процесът е много труден и дълъг. Ние още тази есен започваме да залесяваме. Там, където се наблюдават процеси на естествено възобновяване, ние ги запазваме тези площи - там няма да се прави нищо", посочи той в интервю за предаването "Преди всички".

Инж. Милев отбеляза, че на места ще има сериозна нужда от укрепване на терените:

"На места почвеният слой постоянно се измива. Процесът се наблюдава и там, където е най-критично, работим в посока оздравяване. Проблемите се получават и в населените места. Мостовете бяха много ниско поставени, корекцията на реката - това е много важно - като влезе реката в населеното място да няма препятствия, които да могат да я извадят извън коритото - това са важни неща, които не са в нашите правомощия. Такива интензивни валежи вече често се наблюдават. Последните години природата се изменя".

Според него трябва да се предприемат и други мерки през годините, защото не гората ще е основна причина за други бедствия.

Той напомни, че най-голямото бедствие за природата и гората е пожарът.

Пожарите не са само природно бедствие, те са и стрес тест как управляваме, възстановяваме и ценим горите, подчерта от своя страна доц. Момчил Панайотов - преподавател в Лесотехническия университет, автор на научно-популярната платформа "Климатека".

Тази есен ще започне залесяване на опожарени територии. Според експерта обаче засаждането на устойчиви растения след пожар понякога изобщо не е лесно.

"Прихващането на растенията върху места, на които почва почти не е останала и по принцип няма е несигурен и много труден процес. /.../ Тава не е нова реалност. Всъщност това е реалността в България - на много места наистина през миналия век това е била основна битка - да се възстанови природата там, където е била силно засегната в миналото. За съжаление, се връщаме към онези години, в които е трябвало това да се прави".

По думите му от пожарите най-много страдат иглолистните гори:

"Видовете, които доминират в момента нашата природа, не са подготвени да реагират на подобна обстановка".

Според него относно пожарите и отношението ни към тях сме много закъснели. Той отбеляза, че нямаме национална система за ранно откриване на пожари чрез автоматизирани модерни средства, както и въздушно звено за борба с пожари, а разчитаме на военните да се включват. Изоставаме с оборудването на различни служби, допълни още той.

"Много изоставаме. Правени са различни неща, но те не са изобщо въведени в практиката. Имаме национална оценка на риска от бедствени пожари. Не съм убеден колко хора изобщо знаят, че я имаме. Трябва да си отворим очите и да си признаем, че ситуацията е такава. Действителността се е променила. Ние трябва наистина да гледаме какво правят Испания, какво правят Гърция".

Докато политиката надделява над разума на ситуацията, няма как да прогресираме изобщо, категоричен бе доц. Панайотов.

"Докато разумът е оставен на второ място, няма как да се прогресира. Не може за 2 дни да се изгради една готова система, но трябва да се започне отнякъде. Имаме едно тотално неглижиране на една държавна собственост, която когато я загубим, губим всички. Някак си с много леката ръка ги губим тези гори. Някак си продължава това много жалко и тъжно мислене, че щом е обща гората - държавна, значи може да бъде изгубена просто ей така - че не е наша лична и значи няма нужда да я пазим".

По думите му не можем да чакаме за всяко населено място държавата да знае какви са рисковете. Тук идва отговорността на местните власти, изтъкна още специалистът.

"Когато има локален проблем, местната общност трябва да е много сериозно ангажирана", категоричен бе той.

Според него не е много скъпо да се направят модели и изчисления, но проблемът е в управлението.

Цялото интервю на Кети Тренчева с инж. Благой Милев и интервюто на Диана Дончева с доц. Момчил Панайотов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.