Траян Траянов: Да се създаде надпартиен консенсус за реформи в образованието

Изследването PISA не показва какъв е потенциалът на българските ученици, а показва колко добре работи нашата образователна система и колко добри са нашите образователни политики.

Това заяви пред БНР Траян Траянов, изпълнителен директор на "Заедно в час", преди официалното обявяване на резултатите от изследването PISA за 2025 г.

Той напомни, че последното изследване от 2022 г. показа изключително слаби резултати за България:

"Това, което научихме от изследването PISA 2022, e, че 54% от петнадесетгодишните ученици в България са функционално неграмотни по математика. Да си функционално грамотен означава да можеш да прилагаш тези знания, които получаваш в училище, към реални житейски ситуации. По четене - 53% функционална неграмотност - изключително слаб резултат отново. По природни науки - 48% - пак тенденцията е към влошаване спрямо по-ранни години".

По думите му през 2022 г. в изследването са участвали над 80 държави, а сега те са над 90.

"В много държави по света, която излязат резултатите PISA, това е своеобразна проверка колко ефективна е била образователната политика през предишните години. Веднага се правят корекции при нужда. 2012 г. всъщност са били най-добрите ни резултати по четене, а през 2015 г. - най-добрите по математика, откакто изобщо сме участвали, но от тогава е спад. Във всички държави от ОИСР има известен спад в този период заради ефекта на ковид, но в България спадът е по-остър, което е много притеснително".

В предаването "Преди всички" Траянов отбеляза, че средният български ученик на 15 години е 2 до 3 години назад в развиването на ключови когнитивни умения спрямо средния ученик от страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

По думите му финансирането е важен, но недостатъчен фактор, за да повишиш резултатите си:

"Това, което PISA ни показва, е, че има държави, които със сходно ниво на финансиране като нас на ученик, всъщност постигат по-високи резултати. Разликата опира на първо място до качеството на преподаването в класната стая, на това колко подготвени са учителите, колко са мотивирани, какви методи използват и разбира се каква свобода имат да преподават по възможно най-подходящия начин спрямо нуждите на своите ученици. В България имаме учебни програми, които връзват ръцете на учителите в голяма степен. Изследването съдържа и въпросници за учениците и имаме възможност да чуем обратната връзка на учениците. Това, което разбирам от обратната връзка на учениците, специално PISA 2022 г., е, че българските ученици споделят, че намират своите учители, особено по математика, по-малко заинтересовани към техните нужди и по-малко склонни да им помогнат, да им обърнат индивидуална помощ. Другото нещо, което разбираме от въпросника за ученици, е, че средата за учене е по-неблагоприятна в българските класни стаи. По-вероятно е учениците да се разсейват от екрани и устройства и е по-вероятно да има някакъв вид закъснения - техни съученици да закъсняват, което пречи".

Има въпросници и за учителите, допълни Траянов и уточни, че от там се разбира, че българските учители са по-склонни да практикуват метод на преподаване, в който учителят е в центъра.

"Учителят дава инструкции, преподава, общо взето пее си урока, а учениците са поставени в пасивно положение, където те просто трябва да записват, да запаметяват и после да възпроизвеждат. Всъщност системите, които постигат високи резултати, много повече дават топката в ръцете на учениците - те да бъдат тези, които изследват, които задават въпроси, дават им много повече възможност за изследване, за изява, за творчество в класната стая".

Според него е изключително важно да се създаде надпартиен консенсус за необходимите реформи.

"Аз бих очаквал от един успешен български министър на образованието да положи много усилия да създаде този консенсус, да стартира този диалог между партиите, да се изчистят кои са приоритетите, които и партиите, и парламентът, и министерството ще поддържат за много години напред, защото една такава реформа да се случи, тя отнема може би 5 до 10 години".

За да се случи съществен напредък, се изисква политическа воля и смели реформи, категоричен бе Траян Траянов, но добави:

"Възможно е. Аз оставам оптимист".

Според него резултатите от изследването за 2025 г., които се очакват днес, ще са по-ниски от тези при предишното, защото "нищо смислено не е направено в последните години в образователната сфера".

Цялото интервюто на Силвия Великова с Траян Траянов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.