Три жени и един век българска памет в новия роман "Око" на Мария Касимова-Моасе

3 жени, 3 поколения, почти 1 век българска история - между тях памет, вина, любов, премълчани истории и онези избори, които понякога определят живота на следващите поколения. Всичко това намираме и съпреживяваме в новия роман, озаглавен "Око", на Мария Касимова-Моасе. Това са близо 700 страници, в които голямата история влиза интимно в дома, в семейството, в любовта, в страха на конкретния човек.

В предаването "Хоризонт до обед" по БНР Мария Касимова разказа за книгата, идеята и заглавието ѝ:

"Конкретният повод, по който заглавието някак си дойде - една ситуация, в която попаднахме аз и моята малка дъщеря. Трябваше да спасим физически нейното око, то щеше да падне. Това спасяване даде основният ключ към цялата история, която аз имах идея отдавна да разкажа. Преминавах през различни опити как това да стане, как да обединя тези 3 жени, като общото между тях е един мъж. Книгата е за един мъж, разказан през историите и през мислите на тези жени. Едната му е майка, другата му е любима, третата му е дъщеря. Но нямах нищо обединяващо и в крайна сметка тази много драматична наша ситуация се превърна в тази червена нишка и така окото всъщност тръгва от нещо съвсем конкретно, за да стигне точно до това - какво помним, какво носим със себе си, какво не сме видели, а е било хубаво да видим, какво ни се разкрива, как го четем ние, какво провиждаме в него, какво оставяме на другите след нас да гледат, за какво си затваряме очите. Това, което и ние не искаме да видим, защото е притеснително да го видим, вините, срещу които трябва да се изправим. И всъщност това око е някакъв орган, който се върти във всички посоки - навътре, навън, настрани и обхваща едни 360 и плюс градуси".

По думите ѝ общият знаменател между тези женски образи е отказът да бъдат удобни и желанието им да се противопоставят, не заради самото противопоставяне, а защото са убедени, че то върви по друга линия и че те трябва да направят това, което правят - без да са героични, без да си задават въпроси дали това ще бъде харесано или ще бъде ли одобрено. Те просто са такива, каквито са, обобщи Касимова и добави:

"В това е най-голямата сила - когато нямаш претенцията за нещо, а просто го правиш по вътрешна убеденост".

Романът минава през различни периоди от българската история, включително Втората световна война, социализма, Възродителния процес, прехода. Авторката е изумена от кратката памет на българите. "Иска ми се да припомним това време", каза тя.

По думите ѝ нямаме чувство за общност:

"Нямаме усещането за общност - ние заедно какво можем да постигнем. Нямам рецепта как това трябва да се поправи, как трябва да се случи. Може би е проблем на растежа и трябва да минат някакви много години".

Цялото интервюто на Ирина Недева с Мария Касимова-Моасе в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.