Павел Поппандов: Радев ще направи това, което е обещал

По телефона ми се обади госпожа Йотова и, естествено, беше излишен този въпрос дали бих се съгласил, защото аз подкрепям тази двойка - президента Радев и Илиана Йотова от самото начало - 9 години. Аз съм един от първите, тези които вярват абсолютно в тяхната кауза.

Така актьорът Павел Поппандов, който след дни ще навърши 80 години, обясни пред БНР как се е съгласил да участва в Инициативния комитет, издигнал Йотова за президент. Поппандов припомни, че е участвал и в комитетите, издигнали Радев за президент и за премиер, но не е член на "Прогресивна България".

"Така стана, че като отидох в залата изведнъж останах неприятно изненадан, че видях няколко души, които за мен са със много петниста биография и дори честно казвам, исках да си тръгна, но си казах: "Чакай, откъде накъде? Аз съм от искрените вярващи, подкрепящи тази кауза и ще си тръгна, за да останат там разни нагаждачи…".

Актьорът не назова имена с мотива: "Изпитвам погнуса от тях, но те имат деца, имат роднини и не искам заради това да ги спомена".

Участието в такъв Инициативен комитет е морален тест, а журито е народът, обобщи Поппандов и даде пример:

"Не може един да каже: "Ако беше кандидатствал еди-кой си, аз щях да бъда зад него, но понеже той не кандидатства, аз сега съм зад друг".

"Г-жа Йотова заслужава поздравления, защото казва: Вратата е широко отворена, заповядайте. Който има желание, нека дойде". Никого не гони, допълни актьорът пред "Хоризонт". Част от въпросните имена са участвали в управлението, допълни той:

"Може да им се иска пак да участват, но няма как да се случи това вече. Просто няма как да се случи. И на тази основа, те не си дават сметка, че хората вече са ги претеглили. Знаят, че са мъртви като политици и въпреки това отиват и с присъствието си заявяват желание, едва ли не пак, ако е възможно, да се върнат. Но това няма да се случи!

Другото, което действително е наистина много, много тъжно и много срамно е, че хора, които са се клели, които са поддържали един или друг, няма значение кой, след това изведнъж се премятат и отиват на отсрещния бряг. При Борисов е пълно с такива".

Поппандов си спомни пред "12+3" усилията по намирането на хора за Инициативен комитет за втория мандат на президента Радев и вицепрезидента Йотова.

"Трябваше да търсим хора, които да участват в този инициативен комитет. Удивително беше друго. Имам 2 случая. Говорих със съответни хора и зададох тази въпрос - дали биха се съгласили. Казаха, че не желаят да участват в политиката, но не желаят да се ангажират с такива мероприятия, инициативни комитети. А след това ги виждам в другия бряг - участници в инициативния комитет на противника на Радев. Това говори, че тези хора са описани и от Алеко Константинов, и от Иван Вазов …".

Поппандов не е разочарован от управлението на Румен Радев, вече над 100 дни:

"Радев е човек с мисия. Румен Радев е човек с характер. Румен Радев ще направи това, което е обещал, но няма да го направи по незаконен път. Всичко това ще се случи с така наречените олигарси и каквито там са мошениците, след като действително в България дойде порядъчен, истински съд, тоест имаме честно правосъдие, и истински прокурор. Всичко това ще се случи постепенно".

Актьорът е категоричен, че цените растат, защото хората не се съпротивляват активно на търговците. Той си спомни неуспешен опит на централната власт в Полша да вдигне цените на прясното мляко и градския транспорт през 1979 г. В резултат работниците си тръгнали по-рано от заводите, за да се приберат пеша, а улиците били залети от скъпо мляко. Властта отменила увеличението:

"Ако този мошеник, който се пише "производител" на пазара в "Красно село" и си е подредил там гръцки праскови, които ги е купил и си кажеш: "Е няма да умра, ако нямам праскови" - това е плод, който бързо се разваля - и го оставиш в този мошеник със скапаните си прасковки, дали ще посмее след това да вдигне пак цените? Няма да посмее! Същото важи във всяко едно отношение, говорим за цените. Ние сме си виновни! Това е спекулативно вдигане на цените."

От всичките си роли Поппандов най-много харесва житейската си роля - на дядо.

"Дядото е най-мъдър. Дядото е събрал всички образи в едно. Моите внучки са си тук, в България. Сигурен съм, че внучките ми има с какво да ме запомнят, защото тази обич - на баба и дядо към внуците - е много по-силна и много по-особена от обичта на мама и тате. Неслучайно в приказките те са основни герои - баба и дядо. Мисля, че доброто отношение, обичта, която излъчваш към тях, те я усещат".

Поппандов помни и работата си като шлосер и шофьор, която започнал на 16-годишна възраст.

"Филмът "Равновесие" си е все едно биографично описан моят герой".

"Взех си паспорта и на 8 октомври -  в Слаботоковия завод, който произвеждаше телевизори, отидох там и пламна актьорската искра, защото имаше самодеен състав. Този самодеен състав се водеше от един от майсторите, наричаха го Геле – Артисто…

…Когато играехме "Трендафил Акациев" и беше нашумяло това представление, една вечер в салона виждам, кого мислите, Геле Артисто! Изчаках да свърши спектакълът, излизам аз на поклона и казвам: "Уважаеми зрители, сега искам да представя този човек, който е моя първи учител, този, който запали у мен това желание - да стана актьор. Всички очакваха някой известен актьор, взеха да се обръщат… Изведох го на сцената, той се разплака човекът и беше много, много мило".

Най-красивият спомен на Поппандов от самодейността е огромната вяра, с която са работели всички. Актьорът сподели, че трудно възприема сегашния театър и актьори.

"Наистина трудно го възприемам, защото, пак казвам, те се плъзгат по  една такава плоскост, която е далеч, далеч от истинския театър. Е, не може мъж да си облече рокля и да си сложи сутиен и перука и да се прави на жена, при положение че има чудесни наши актриси, които могат да изиграят тази роля. Това въобще не са смешки. Това са тъпизми! Това е халтура! Тотална халтура. Това трябва да бъде зачеркнато моментално. Това опростачава публиката. И по този начин тази публика вече се досещаме на какво ниво ще отиде".

Усеща се и голяма липса на съвременна политическа сатира, категоричен е Поппандов.

"Продължава да съществува, за голямо съжаление, тази автоцензура, защото може да нагазиш лука и, сега ги наричат "проекти" - отиваш с нов проект и няма да ти го финансират, ще те спрат. И затова предпочитат по-допирателната, отстрани".

Ако правиш политическа сатира, трябва да знаеш, че тя е валидна за всички. Не може да се прави в угода на дадена власт. Трябва всичко да е на едно ниво сложено".

"Аз бях от тези, които най- яростно се съпротивляваха срещу приватизацията на Киноцентъра", коментира Поппандов друга актуална тема сред артистите. Той изтъкна, че всички социалистически страни са запазили студиата си за игрални филми.

В навечерието на своя юбилей, актьорът все по-често мисли за непреходните неща.

"Мисля си, че все пак трябва нещо да се промени, нещо трябва да се случи и. Много по-често започвам да си мисля за един от любимите ми писатели, който всичко, което е написал, сякаш ще било Божия диктовка - Йордан Радичков. Той казва така: "Господ може да го има, може и да го няма, но ти живей така, сякаш го има, защото, като те положат в Земята ще бъдеш със лице към небето"